23981 | 7 ноем. 2020 | 08:18

Революцията донася на гражданите на Съветския съюз безплатно образование и здравеопазване, равни права на мъжете и жените

Преди повече от сто години – на 7 ноември 1917 г. започва Великата октомврийска социалистическа революцията.

Един от първите й хронисти е американец – журналистът Джон Рид, автор на книгата „Десет дни, които разтърсиха света“. Той присъства на едно от най-мащабните събития по време на революцията - превземането на Зимния дворец в Санкт Петербург на 8 ноември 1917 година. Умира от тиф през 1920 г. и не разбира, че е избрал за заглавие на книгата си не просто находчива фраза, а пророчески думи.

Защото каквото и да говорят за Октомврийската революция днес, тя наистина разтърсва света.

Болшевиките побеждават с лозунга „Мир, хляб, земя“, свалят временното правителство и завземат властта в резултат на въоръженото въстание, ръководено от Владимир Ленин, Лев Троцки, Яков Сведлов. Превземането на столицата Петроград от революционните сили е организирано от сподвижника на Ленин, Лев Троцки. На 24 октомври (по стар стил) части на Червената гвардия поемат контрола над столицата: всички възлови обекти - административни сгради, електростанции, ж.п. гари и депа, мостове са в ръцете на болшевиките. На тяхна страна са преминали военнослужещи и моряци.

Около 21.40 часа на 25 октомври (7 ноември - нов стил) крайцерът "Аврора" произвежда халосен залп, с който да въздейства на защитниците на Зимния дворец, където е седалището на временното коалиционно правителство. Според някои историци този залп дава сигнал за щурма на болшевиките. Други определят неговото начало в 21.00 часа. Дворецът е завзет, а членовете на кабинета арестувани.

Ленин провъзгласява новата власт на съветите. Всеруският конгрес на съветите одобрява свалянето на временния кабинет и съставя правителство - Съвет на народните комисари, оглавявано от Ленин. Конгресът приема два декрета - за мира и за земята, Декларация за правата на народите на Русия и постановление за отмяна на смъртната присъда.

Болшевишката революция е факт. Защитата на нейните завоевания ще продължи в разразилата се Гражданска война чак до октомври 1922 г.

След смъртта на Ленин делото на революцията, както се казваше преди, продължава Йосиф Сталин. За разлика от Ленин и основния си съперник за властта – Троцки, Сталин не е теоретик. Докато Троцки бленува за перманентна световна революция, Сталин постепенно завзема цялата власт и накрая го изгонва от Съветския съюз. На Троцки историята дължи символа на комунизма – червената петолъчка, названието на въоръжените сили на революцията – Червена армия (чиито командир е Троцки), черните кожени куртки на революционерите. Троцки обаче едва ли би възстановил Руската империя под името Съветски съюз. Това правят други, обединявайки откъсналите се във вихъра на революцията отделните републики, както бихме казали днес – на ценностна основа. Постепенно в повечето от тях на власт идват болшевиките. През 1922 г. те успяват да обединят няколко съветски социалистически републики – Руската, Закавказката, Украинската и Беларуската – в единен Съюз на съветските социалистически републики (накратко Съветски съюз).

Съществуват широк спектър оценки за Октомврийската революция: за едни това е национална катастрофа, прекъснала естествения ход на развитие на предреволюционна Русия, довела до гражданска война, изоставане от другите държави и установяване в Русия на тоталитарна система на управление (или наопаки – към края на Велика Русия като империя).

За други Октомврийската революция е най-великото прогресивно събитие в историята на човечеството, оказало огромно влияние на целия свят, позволило на Русия да избере некапиталистически прогресивен път на развитие, изкарало страната от вековната изостаналост, обезпечило невиждан по-рано растеж на икономиката, науката, индустрията и селското стопанство, ликвидирала феодалните порядки и през 1917 г. по-скоро спасила страната от катастрофа. Според съветската историография, октомври 1917 г. е исторически предопределен и неизбежен край на пътя, по който „народните маси“ са тръгнали съзнателно и под ръководството на болшевиките, водещ до освобождението на всички народи по света.

Между тези две крайни гледни точки има и широк спектър от други мнения на историци по целия свят, опитващи се да определят що за събитие е Октомврийската революция.

Факт е обаче, че Червеният октомври донася на гражданите на Съветския съюз безплатно образование и здравеопазване, равни права на мъжете и жените.

Постиженията на западните социални държави нямаше да са възможни без Октомврийската революция в Русия и създадената от нея алтернатива на капитализма, каквато представляваше СССР, категорична е историкът проф. Искра Баева.

„Не бива да забравяме, че Октомврийската революция е опит за изграждане на социално справедлив свят с методи, които не могат да го осигурят. Насилието дава своите отровни плодове и унищожава и най-светлите идеи“, подчертава проф. Баева.
„Октомврийската революция създава алтернатива на господстващата капиталистическа система, която я кара да се съобрази със социалните постижения или поне със социалната пропаганда на СССР“, категорична е тя.

Излиза, че от Октомврийската революция най-много са спечелили обикновените хора на Запад. Защото без нея едва би възможен преходът от капитализъм, какъвто е бил по времето на Маркс, към пазарна социална икономика.

До преди 30 години 7 ноември бе ден за манифестации - всенароден празник. Неслучайно през 1959 година тази дата е избрана за начало на излъчванията на Българската национална телевизия. Целта е да се предаде на живо манифестацията.

Руската православна църква категорично осъжда Октомврийската революция.
На откриването на паметника на репресираните "Стената на скръбта" в Москва патриарх Кирил определя революцията и последвалата гражданска война като "отказ от духовните основи на човешкия живот" и призовава "историята да не бъде използвана за разгаряне на нови конфликти, а да се извлекат уроци от събитията от изминалия век".