8307 | 1 авг. 2018 | 16:33
Доколко важно е за нас, българите да почиваме през лятото? А колко от нас всъщност имат възможност да си осигурят лятна почивка или ваканция? А от тези, имащи възможност, как всъщност изглежда въпросната почивка – колко дълго продължава тя и колко пари могат да заделят нашите сънародници за нея?
Без да поднасят някаква сензация, данните от проучването на АФИС показват как изглеждат намеренията на българите в средата на летния сезон. Към края на месец юли картината може да се обрисува по следния начин:
Практически всеки четвърти българин (малко над 24%) планира да почива през това лято. 12 на сто са онези, които заявяват, че вече са използвали възможността за своята лятна ваканция преди края на юли.
Идва логичният въпрос, къде предпочита да прекарва своята ваканция нашия сънародник? Явно нашето Черноморие все още е фаворит при избор на локацията. На него ще почиват 60 на сто от имащите възможност. Морето извън граница е избор на един от всеки пет българи възнамеряващи да ползват ваканция. Едва 15 на сто имат намерение да предпочетат планината пред морето. Екскурзиите определено не са любим начин за разпускане – 6% имат намерение да направят такава в родината, а само 3 на сто декларират своите намерения за екскурзия в чужбина.
Въпреки че лятото напредва, не са малко и онези, които все още се колебаят и не са взели решение дали и къде да почиват. Това са близо 14 на сто от запитаните (или един от всеки седем). Допитването регистрира и един нисък дял на българи (малко над 3%), които вече са използвали една своя ваканция през лятото и, освен това, имат намерение да почиват още веднъж преди края на сезона.
Едва ли е толкова изненадващо, че най-голямата група са тези, които декларират, че няма да имат възможност да почиват това лято. Според данните на АФИС става въпрос за 46% от пълнолетното население.
Кои са почиващите и кои са непочиващите българи? Ако оставим настрани, колебаещите се, данните могат да изградят следния приблизителен профил:
Почиващият българин е в по-голяма степен: градски човек, с високо образование, и по-висок от средния доход, във възрастовия диапазон до 50 години. Апропо, разрезът на данните показва интересна закономерност – хората от София са склонни в по-голяма степен да почиват през юли, докато тези от областните центрове предпочитат повече август. Прави впечатление, без да е изненада за никого, че хората над 60 години и пенсионерите в много редки случаи планират летни ваканции или почивки и като цяло не се възползват от тях. Финансовите възможности са очевиден фактор в това отношение.
Парите, и по-скоро тяхната липса, играят голяма роля не само при по-възрастните българи. От данните много ясно се вижда разделителната линия в доходите. Общо взето, говорейки за почивки и финансови възможности, тези, които живеят с до 500 лв. на член от домакинството, имат в пъти по-малка възможност да почиват през лятото. Българите с по-висок от този доход почиват в пъти по-често от по-бедните си сънародници. Сиреч, повече от 70 на сто от непочиващите през лятото са с доходи до 500 лв. на член от домакинството. Да не забравяме, че повече от половината от населението на България все още живеят с по-малко от 500 лв. на месец.
На фона на тази ситуация, могат да се обрисуват още няколко щриха. Българинът няма големи възможности за продължителни почивки. Сред заявилите намерение да почиват, 42% твърдят, че ваканцията им ще бъде не повече от 5 дни. Малко по-голяма е групата на почиващите между 5 и 10 дни. Това са близо половината от имащите намерения да излязат във ваканция. Малцина са имащите възможност да си позволят по-дълга от 10 дни почивка.
Важен момент е колко пари сме склонни да заделим за предстоящата почивка. Икономичният бюджет като че ли е водещ принцип и сред настроените за ваканция. Практически половината отговорили твърдят, че планираният бюджет е до 500лв. Всеки пети нашенец ще похарчи между 500 и 750 лева, а други 15% – между 750 и 1000 лв. По-заможните (готови да заделят повече от 1000 лв.) са едва 14% от имащите намерения да почиват изобщо. Или с други думи това са само 4%.
Последен акцент. Ако сравним описаната картина с ретроспективни данни от 2007 година, можем да забележим следното:
Днес българинът почива повече в сравнение с 11 години назад. Тогава нямащите възможност за лятна ваканция са били между 55 и 60 на сто, на декларативно ниво. По отношение на продължителността на ваканцията трудно могат да се забележат съществени разлики. Но още нещо прави впечатление – тогава едва 4 на сто са били българите, имащи готовност да заделят повече от 1000 лв. на член от домакинството. Естествено, следва да се отчете ръстът в доходите, инфлацията и цените като цяло за този период. Сиреч, повече българи почиват сега, а заделяните пари са повече.
Накратко. Лятната ваканция и почивка е важен момент от ежегодния цикъл на българите. В общия случай тя не е много продължителна, по-скоро е финансово икономична и често пъти – лукс. Лятната почивка обаче е все още недостъпна прищявка за почти половината от пълнолетното ни население. На този фон разговорът за бъдещето на туризма, неговата достъпност и качество, вносът на работна ръка по курортите, или пък презастрояването по българското Черноморие, като че ли остава на заден план за голяма част от нашите съграждани.
Коментарът е въз основа на данни от национално представително проучване на Агенция АФИС, осъществено в периода 20-25 юли 2018 г. Интервюирани пряко в домовете им са 1010 пълнолетни български граждани.
Мобилна верси
RSS
