94915 | 7 март 2021 | 14:54

Костов виждаше в лицето на Богомил Бонев много сериозен конкурент, разкри почетният председател на ДПС пред Епицентър.бг.

"Костов, както винаги, лъже! ДПС никога не е искало оставката на Богомил Бонев".

Това заяви пред Епицентър.бг почетният председател на Движението д-р Ахмед Доган, провокиран от поредната остра полемика между бившия премиер на СДС и вътрешния министър в първото правителство на СДС.

"ДПС никога не е искало оставката на Богомил Боонев като вътрешен министър. Костов се възползва от напрежението между СДС и ДПС, за да урежда вътрешно-политическите си проблеми. Той виждаше в лицето на Богомил Бонев много сериозен конкурент",  разкри Доган, който лично се обади в медията ни, за да припомни събитията отпреди 21 години.

Вчера в интервю по Дарик радио бившият премиер Иван Костов зададе въпроса: "Не разбирам защо гражданите избират джипката и коалицията с Доган".

Днес с пост във Фейсбук Богомил Бонев му отговори: "Ще си отговориш, когато си отговориш на въпроса, защо се разделихме по искане на Доган. Поне пред мен така се оправда. Доган ми искал оставката. Не съм бил намерил диалог с него". 

С извявлението си Доган разплита спора, като разкрива, че през 1999 година по време на големия ремонт на кабинета на СДС Костов е излъгал Бонев, обяснявайки, че отстраняването му от правителството е по искане на ДПС, защото "не намерил диалог с Доган". Истината е, че Костов е елиминирал вътрешния министър, заради високия му по това рейтинг и заради факта, че беше тръгнал по следите на синята корупция, което предизвика отпор на сините партийни апаратчици. По това време корупцията бе прояла управляващата партия и държавата и се бе превърнала във визитка картичка за управлението на Иван Костов.

Епицентър.бг припомня:

На 22 октомври 1999 г. Би Би Си излъчва специално интервю с министър-председателя на България Иван Костов, в което той сензационно заявява: „Трябва да има промени в кабинета“. Това става в деня за размисъл преди втория тур на местните избори, които се провеждат тогава. Премиерът обяснява пред британската радиостанция, че ремонтът на правителството му следва да се извърши, след като Европейският съюз покани България на преговори за пълноправно членство в Съюза, което се очаква да се случи през декември 1999 г. на среща на върха в ЕС, във финландската столица Хелзинки.

„Ние отнапред знаем, че ако България получи покана и започне преговори, трябва да има промени в кабинета. Структурата на кабинета просто не е пригодена за преговори, така че неминуемо ще има структурни, а вероятно и персонални промени“, обяснява Костов.

Открехването на темата за правителствени промени обаче става на фона на срива на обществено доверие в управляващите, проличало още по време на първия тур на местните избори. Макар че СДС печели около 32% от общия брой гласове, а БСП – 28%, резултатът е звучен шамар за кабинета и далеч от подкрепата, постигната две години и шест месеца по-рано, когато 2,2 милиона българи гласуват за СДС на предсрочните парламентарни избори след разрушителното управление на БСП, довело страната до тежка финансова, икономическа и зърнена криза.

Намерението за ремонт на кабинета е посрещнато с пълно мълчание в редиците на СДС и усещане за несигурност. Различни представители на опозицията в лицето на ДПС, БСП и някои по-малки партии коментират, че неочакваната позиция на премиера Костов не е свързана с евроинтеграцията, а с неуспеха на водената от правителството политика и със спада на общественото доверие, ясно проличало на местните избори.

Паралелно с това, в медиите се посочват конкретни примери за охолството, с което определени лидери от СДС започват да се ограждат. В пресата са публикувани информации и се поставят въпроси откъде са средствата на Христо Бисеров, с които синът му учи в Англия, а също така и тези, с които строи къща в центъра на София. Във вестниците задават въпроси и за имотното състояние на зам.-председателя на СДС, лидер на Софийската организация на синята партия и вицепремиер Евгений Бакърджиев, а също така и за вицепремиера Александър Божков, който по време на присъствието си във властта получава прякора „Мистър 10 процента“.

Президентът  Петър Стоянов засилва напрежението с ново публично изявление по Дарик Радио на 27 ноември 1999 г: "Хората, заради които политиката на СДС през последните години започна да се дискредитира, трябва да си отидат, без значение какъв пост заемат".

На журналистически въпрос дали съмненията за корупция, които са останали в управлението, няма да попречат на правителствените промени, Иван Костов отговаря пестеливо: „Не. Нищо няма да ми попречи за промените в кабинета“.

През 1999 г. за първи път през годините на преход от тоталитарната комунистическа система към демокрация темата за корупцията придобива обществено значение. Българите тогава нареждат корупцията на трето място по проблеми в страната с 38,5%, след безработицата - с 64,6%, и ниските доходи - с 50,2% от анкетираните в актуално социологическо изследване към декември 1999 г.

Броени дни преди да бъде извършен ремонтът на кабинета, Костов прибавя към първоначалния си мотив за рокадите – предстоящата евроинтеграция – и още други два казва: "Ще си отидат министри заради несвършена работа. Заради това, че не можаха докрай добре убедително да създадат законите, не да стартират институционалните проблеми... Аз наричам несвършена работа липсата на достатъчно обяснение за обществото, липсата на подкрепа за техните усилия... Ще си отидат министри и поради това, че няма да има повече съвместяване на висш партиен пост с висш пост в правителството, т.е. няма да има това срастване между партия и държава".

Онова, което обаче министър-председателят и лидер на СДС не прави, е да даде смислено обяснение за причините, поради които сменя вицепремиерите и министрите си. Въпреки гласуваните промени, предложени от него, остава да витае съмнението за истинските мотиви на рокадите. В пресата политическите опоненти на Костов твърдят, че той разчиства сметки в СДС, че си е избрал ролята на добрия министър-председател срещу „лошите” министри, подозират го, че някои от смените са свързани с приватизацията. Премиерът обаче категорично отказва да обясни кой за какво и защо сменя. Това му изиграва лоша шега.

Именно върху приватизацията нанася своя ответен удар Богомил Бонев, министърът на вътрешните работи в първия кабинет на Костов, фигурата с най-голям рейтинг и един от тримата министри, които не присъстват при гласуването на освобождаването им в Народното събрание на 21 декември 1999 г.

Четири месеца по-късно, през април 2000 г., Бонев обвинява публично Костов, че през 1998 и 1999 г. премиерът е забранил на службите да наблюдават процесите на приватизация в страната. Той обвинява министър-председателя, че е скрил информации срещу двама бивши заместник-министри на промишлеността, които тогава вече са разследвани.

Стига се и до прословутата реплика на президента Петър Стоянов: „Иване, кажи им, те ще те разберат!” Той я изрича след атаката на Бонев срещу Костов. „Министър-председателят не назова нещата с истинските им имена и сгреши. Затова това, което констатира Бонев, се приема от болшинството българи. Бонев каза това, което трябваше да стори Костов преди шест месеца“, заявява президентът Стоянов. 

През 2008 година Бонев заявява: "Нека Иван Костов започне с признанията за скандалните сделки, които започнаха след 1999 година, посочи Бонев. Костов е човек, който олицетворява корупцията."