Държава без дисциплина не става. Стига с тази фалшива демокрация!

Акад. Благовест Сендов с хард идея към властта: Въведете Образователни войски!

45055 | 14 юни 2017 | 11:34

Идеята за създаването на Образователни войски я предложих на президента Плевнелиев. Той каза: „Не, не, не, никакво насилие!“ Може би сегашният държавен глава Румен Радев ще я приеме с по-голяма охота.В Библията пише: „Наказвай сина си, за да не се срамува


Благовест Сендов роден на 8 февруари 1932 г. в Асеновград.
През 1956 г. завършва математика в СУ „Св. Климент Охридски“. През 1968 г. вече е професор, а от 1973 до 1979 г. е ректор на Софийски университет. От 1981-а е академик, а в периода 1988-1991 г. е председател на БАН. Безпартиен, три път е избиран за депутат (36-то, 37-то и 38-то НС) с листата на БСП. Председател на 37-то Народно събрание. Бил е посланик на България в Япония.
Името на Благовест Сендов е известно с експерименталната форма на обучение „Проблемна група по образованието“ (ПГО), която той развива през 70-те. Формата е приложена в 30 български училища, след като приключва мандатът му като ректор на СУ. Системата предлага съвършено нов подход в образованието, рисунките в учебниците са на художника и карикатурист Доньо Донев, автори на текстовете са писатели като Валери Петров и Марко Ганчев. И днес в интернет могат да се открият различни мнения за уникалната система и за резултатите от нея. Много българи, учили по нея, още си спомнят целодневните занимания, следобедното спане, игрите, нестандартния подход и красивите учебници, които сега са библиографска рядкост. След промяната обучението по системата е прекратено.
Днес разговаряме с акад. Сендов за една друга негова образователна идея, която напипва един от най-големите проблеми пред страната днес – масовата неграмотност и ранното отпадане от училище.

- Академик Сендов, апелирате отдавна за по-строга, дори военна дисциплина в българското образование. Защо и какво точно предлагате?
- Образованието е голяма тема и приоритет на правителството сега. Говори се за увеличение на заплатите на учителите. Но има изключително голям проблем с изоставащите деца. Елитните училища – математически и  природо-математически гимназии – имат силни постижения. Знаете, че децата печелят престижни международни състезания. Голяма е обаче масата на изоставащите и на тези, които не са включени в обучението. В същото време член 53 от Конституцията казва, че училищното обучение до 16-годишна възраст е задължително. Следователно Конституцията се нарушава ежедневно, ежечасно и ежеминутно. Хиляди са тези, които не са включени в българската образователна система. Няколко пъти – в интервюта и разговори, съм предлагал България да създаде нещо, което го няма в света, както навремето направи със създаването на Трудови войски. Този път смятам, че България може да създаде Образователни войски. Децата, които са навършили 14-години, но не посещават училище, да бъдат поканени и събрани в такива Образователни войски.

- Защо точно войски?
- За да има сериозна дисциплина и да се занимават с обучение и най-важното - с възпитание. За да станат граждани. Образователните войски могат да имат различни профили. Някои могат да са свързани със селското стопанство, други – с придобиване на занаяти, със строителни професии и други. Възможностите са много. Важното е да бъдат организирани колежи с пансиони, където децата ще могат и да учат, и да живеят.

- Смятате ли, че ще има интерес към подобни колежи? Трудно ми е да си представя, че вече 14-годишните младежи ще бъдат намерени и принудени да постъпят в тези колежи?
- Трябва да приключим вече с тази фалшива демокрация, в която всеки прави, каквото си иска. В Конституцията пише, че образованието е задължително. Значи ще бъдат задължени. Има ли Конституция? Има. Пише ли, че трябва да ходят на училище? Пише. Ние сами не изпълняваме задълженията, които сме поели.

- Трябва да признаем, че в днешно време дори 6-7 годишните не могат да бъдат намерени и записани в първи клас?
- Да ги намерят. Защо не могат да ги намерят? Защото не се действа. Създаваме хора, които не се вписват в обществото.
Имам опит от времето, когато обучавахме децата по нашата система на ПГО. Програмата беше направена така, че да бъде привлекателна за всички деца – от села, с бедни родители и т.н. Да има повече музика, физкултура и т. н. Но трябва да има някаква дисциплина. Може ли държава без дисциплина?!

- Честно казано, може, но резултатите ги виждаме всеки ден около нас. България имаше модели на образование, не говоря специално за ПГО. Защо ги разрушихме, академик Сендов?
- Това е въпросът. Начини има, модели има, но очевидно не всеки може да го направи.

- Сега набира скорост така нареченото „дуално обучение“, което се прилага в Германия. 12 години учат тези, които искат да продължат образованието си, други посещават училище до 10-ти клас, но излизат с професии. Това приложимо ли е тук, ще работи ли?
- Зависи как го организираме. Един добър модел може да бъде приложен изкривено и да не върши работа. Всичко трябва да се пречупи през нашите условия и нашите възможности. Но трябва да се действа и то – решително!

- Задълженията, за да се изпълняват, трябва да са обвързани със санкции. Тези, които не учат, би трябвало да бъдат санкционирани. Съгласен ли сте?
- Естествено. Щом не се изпълняват Конституцията и правните норми, властта трябва да упражни натиск върху нарушителите. Не може всичко да е вей хайвей. Образованието не е важна сфера, тя е най-важната. Говорим за образование, което включва както знания, така и възпитание.

- Мога да ви подскажа възможност за един вид санкция. Който не е учил до 16 години, както е по Конституция, да не може да взима шофьорски книжки. 
- А възпитаниците на Образователните войски да излизат с шофьорски книжки. Между другото, смятам, че с шофьорски книжки трябва да излизат от всички гимназии. Още там трябва да се учат да кормуват. Една от най-важните способности на съвременния гражданин е да може да си управлява автомобила.

- По този начин, може би, и корупцията в ДАИ ще намалее...А къде е елитът на елитните училища, акад. Сендов?
- Елитни училища трябва да има. Всички не могат да бъдат обучавани по един и същи начин. Хората и техните възможности са различни. Заради икономическото ни състояние така нареченото „изтичане на мозъци“ е негативно явление. Но ние не можем да спрем нашите деца да не учат в чужбина. Елитните училища произвeждат много талантливи ученици, които моментално ги взимат в най-добрите  университети в света.
Голямата производителна сила сега е знанието. Дават им стипендии, които с пъти по-високи от заплатите на българските професори. Как ще ги спрете? Нашият проблем е да вдигнем дъното. Европейският съюз също е заинтересован от това в по-богатите държави от ЕС да не отиват необучени и неспособни на труд хора. Разбира се, не може да стане наведнъж и изведнъж. Първо няма къде да съберем всички деца, трябва да се приготвят пансиони, където да бъдат поставени под контрол. Те трябва да се научат да спят на чаршафи, да се къпят, да държат нож и вилица, да се обличат с вкус, а не да знаят само как да се татуират.
Реализация може да има и тук, в България. Върнаха земята, но много малко хора се занимават с интензивно  земеделие. Нашето земеделие произвежда пет вида зърнени продукти, но няма интензивно земеделие, където е нужна много работна ръка. Но и как да има, когато тази работа трябва да се закваси. Направете Образователни войски, свързани със земеделието, с горите, защо не – и с информационни технологии. Но за това трябват инвестиции. Като ще е войска, да е войска – с униформи, офицери.  

- Да ви кажа честно, много хора ще бъдат скептично настроени към вашата идея.
- Не са само много хора. Тази идея навремето я изложих на президента Плевнелиев. Той каза: не, не, не, никакво насилие! Това не е насилие, това е натиск. В Библията пише: „Наказвай сина си, за да не се срамуваш от него“. В Конституцията пише, че възпитанието е задължение на родителите с помощта на държавата. Ако се изменя Конституцията, трябва да се добави, че е задължение и на държавата. Катастрофа е, че много хора нямат основно образование. Настоявам държавата да се замисли дали не е престъпна. Управляващите не спазват Конституцията. Цацаров трябва да ги хване за ушите (смее се).

- Дали сегашният държавен глава Румен Радев ще чуе вашата идея?
- Може би с по-голяма охота. Той е военен човек и обича дисциплината.

- Да обърнем поглед към днешния български елит? В криза ли е той според вас?
- В целия свят има криза на елита. Не само в България. Нещата се разбъркаха. Много от демократичните принципи не работят навсякъде. Демокрацията е много хубаво нещо, но тя не може да бъде навсякъде. Например – в науката. Чета сега за Руската Академия на науките, където също има криза и не можаха да си изберат председател. Синът на един мой стар приятел е кандидат и в интервю твърди, че демокрацията в науката не е най-добрият инструмент. Защо? Защото в науката един се сеща за нещо ново, а всички други знаят старото и са против него. Оказва се, че мнозинството в науката трябва да се съгласи с малцинството.
В управлението на нашите държавни университети също има прекаляване с демократичното начало. Те са държавни и участието на държавата в управлението им е задължително. Същото се отнася и за БАН. Издигането отдолу нагоре не е свързано с подобряване на качеството. Крайно демократичните правила за ръководство се въведоха когато аз бях председател, но тогава това бе реакция на тоталната диктатура, която се бе наложила от горе до долу. Сега нещата трябва да се корегират. Не може един ръководител на катедра и декан да бъде избиран само от неговите подчинени. Може да дойде и отвън, за да се повиши качеството. Ректорите няма защо да се занимават с непосредственото осигуряване на средства, затова трябват мениджъри. Ректорите трябва да се занимават с качеството на обучението.
Частните висши училища в България пък са създадени, за да печелят пари. В САЩ и в други страни има блестящи частни университети, за които някой някога е дал пари и сега те работят. Тук не е така.

- Не са ли прекалено много университетите и висшите училища, докато децата намаляват. Какво ще стане с всички тези висши училища?
- Ще си изсъхнат на корена.

- Мислили ли сте по въпроса как се произвежда елит?
- Мислил съм. С натиск, а не с хленчене и галене. Със строго възпитание на труд и на честност.

- Многократно употребихте думите „възпитание“, „дисциплина“. Способен ли е сегашният елит да наложи моделите и нормите, за които говорите?
- Проблемът е, че елитът сам себе си не може да възпита на отговорност. Виждате какво става с тези снимки (б. а. - става дума за снимките с нацистки поздрави и костюми). Тръгнали да се хвалят с тях. Защо са ги сложили по профилите си в социалните мрежи? Смятат, че е интересно да се покажат, така ли?
Какво да кажа за младите нашарени момичета! Погледнеш ги да им се порадваш и се отвращаваш като прочетеш какво са написали на татуировките си някои от тях.

- Имате дълги наблюдения върху качеството и развитието на български политически елит по време на прехода, бяхте и председател на Народното събрание. Като гледате сегашните парламентаристи пада или се вдига качеството на народното представителство?
- Народното събрание от година на година става все по-кротко и по-нормално. Бе много по-грубо преди това. Но има един недостатък в управлението на НС. Председателят де юре не е подчинен на премиера, но на практика е. Мисля, че когато председателят на парламента бъде избран, той трябва, както президентът, да излезе от партията, в която членува или да стане независим от партията, която го е издигнала. Аз чувствах този недостатък като председател. Жан Виденов, който се отнасяше с голяма уважение към мен и възрастта ми, постоянно имаше нужда да му бъде създаден комфорт в парламента. Особено при парламентарен контрол. Министър-председателят трябва да идва с трепет в Народното събрание. С трепет! Министрите – също. А не да идват със самочувствието, че те са управляващите, а председателят на Народното събрание им е подчинен. Председателят би трябвало да е свободен да внася за разглеждане постъпили законопроекти без да пита премиера. Сега не може. И аз не можех. Трябваше да се съобразявам с парламентарната група   и т. н. Когато председателят е по-мек и по-послушен, веднага проличава.

- Трябва ли според вас да има училище за политици?
- Има училище за политици. Това е животът. Целият живот е училище за политици. Много млади хора, които искат да станат политици, трябва най-напред да се учат и да чиракуват. А не направо да стават депутати и т. н. Не може на 30-40 години да са вече министри. Е, има изключения. Президентът на Франция още няма 40 години. Казват, че е блестящ. Казват, не знам.  



От категорията

Антоан Николов: Борисов трябва да удари по масата и да накара институциите в държавата да работят

Антоан Николов: Борисов трябва да удари по масата-1503068646.jpg

Иван Костов започна по съветски модел битката с "врага с партиен ...

21 авг. 2017 | 09:39

Иван Николов: В Гърция и Сърбия възприемат като смъртна заплаха сближаването на Македония с България

Бойко Борисов и Зоран Заев.-1496310673.jpg

Атина зорко бди младата македонска държава да е тясно обвързана със Сърбия ...

20 авг. 2017 | 15:53

Васил Василев: Правителството трябва да устои на френския натиск за "социален дъмпинг “

-1481726968.jpg

Ако се поддадем на френския натиск и вдигнем осигуровките, ще се увеличи цената ...

21 авг. 2017 | 15:00

Боян Чуков: Българската външна политика се свежда до васално обслужване на хегемона

-1491403214.jpg

Коридор №8 /Бургас-Вльора, Албания/ е изцяло под контрола на атлантическия ...

21 авг. 2017 | 11:51

За да коментирате, трябва да влезете в системата. Моля, въведете потребителско име и парола, а ако все още нямате регистрация, си направете. Процедурата няма да отнеме повече от няколко минути, а за Ваше удобство може още по-бързо да влезете с профила си във Фейсбук.