17922 | 15 юли 2021 | 08:08

Василев и неговото преминаване от бизнеса във властта и обратно въплъщава политиката на обслужване на едрия капитал за сметка на мнозинството от хората.

Божидар Колов*

От шоколадовото яйце, което партията на Слави Трифонов предлагаше на избирателите в последните месеци, най-сетне се „излюпи“ играчка. Падна ни се Николай Василев.

Освен дълбоката анти-демократичност на подобно следизборно предложение за премиер и правителство, както и арогантността да се предлага самостоятелен кабинет от партия, разполагаща само с една четвърт от местата в парламента, ходът на Трифонов демонстрира още няколко важни неща.

На първо място офертата на „партията на промяната“ е манифестация на ясна приемственост между „Има такъв народ“ и всички правителства в последните 25 години. Фигурата на Николай Василев — вицепремиер и министър в правителствата на Сакскобургготски и Станишев — олицетворява прекрасното сътрудничество между „експертите“ със западни дипломи, от една страна, и местните „обръчи от фирми“ от друга.

В още по-голяма степен Василев и неговото преминаване от бизнеса във властта и обратно въплъщава политиката на обслужване на едрия капитал за сметка на мнозинството от хората.

Кабинетите, от които кандидат-премиерът беше част, бяха сред пионерите на разграждането на социалната държава посредством въвеждането на регресивна данъчна система и опазаряването на образованието и здравеопазването, наред със занемаряването на социалните услуги. Достоен наследник в тези политика се яви партия ГЕРБ, която в продължение на десетилетие активно работеше за увеличаване на социално-икономическите неравенства в страната, за да се стигне до днешните космически нива на обществено разслоение.

Наместо „за друго“ обаче явно е настанало време за още от същото. Както стана ясно от оруелския запис на Трифонов, пуснат в деня след изборите, това, което човекът от телевизора предлага са още приватизация, още концесии, още предоставяне на цели министерства на мощни бизнес кръгове. Такъв тип програма се различава толкова от управлението на ГЕРБ, колкото политиките на Борисов се различаваха от тези на „Тройната коалиция“.

Особено обидно към избирателите прозвучаха „промоциите“ за детски градини, магистрали, хеликоптери и таблети. Вместо мащабни социални политики и модернизация, от които страната спешно има нужда, офертата на „Има такъв народ“ бе просто рецитал на по-оборотните медийни сюжети от последните седмици. А цинизмът „да гледаме към звездите, не в земята“, докато в България една четвърт от населението живее под прага на бедността дори не заслужава коментар.

Особено впечатление направи и предложението за „министър без портфейл по ромските въпроси“. От една страна тази конструкция създава илюзия за политика „включване“, вписвайки се в дискурса на „разнообразието“, а пък от друга утвърждава расистката постановка, че има едни „ромски въпроси“, които трябва да бъдат „третирани“ по по-различен начин от всички останали въпроси в обществото.

„Има такъв народ“ не просто не предполага промяна в развитието на страната, а напротив — сочи към пълно възпроизвеждане на основните пороци на политическия ни живот. Анти-социалните политики на прехода са прегърнати заедно с най-несправедливата данъчна система в Европа. Пренебрежението към парламента и отрицанието на публичния разговор за приоритетите на обществото са образцово продължение на маниерите на Борисов. Говоренето от името на „народа“, разполагайки с подкрепа от около 10% от имащите право на глас също се вписва чудесно в установените реторически похвати на бившия премиер.

На този фон никой не трябва да се учудва от ужасяващо ниската избирателна активност, от разпадането на ГЕРБ на всеки следващ вот, от колабиращата БСП.

За пореден път аполитичният дискурс за морал, експертност и естетика измести политическия разговор за доходите, достойния труд и гражданското равенство.

Без значение дали офертата на Трифонов ще бъде приета, преработена или отхвърлена, политическата криза ще продължи докато не започнем да се занимаваме с дневния ред на мнозинството от гражданите, а не с очевидно скучните препирни между елитите.

*Божидар Колов е политолог и сътрудник към университета на Осло, Норвегия. Коментарът е написан за БГНЕС.