22272 | 30 апр. 2016 | 03:23

Преди изгрев слънце се месят великденски обредни хлябове и козунаци. С тях хората изразявали почитта си към Спасителя. През целия ден в храмовете се освещават яйца, козунаци, ястия, хлябове, предназначени за празничната трапеза.

Днес е последният ден от Страстната седмица, предшестваща Великден - Православната църква чества Велика събота. В този ден се възпоменава погребението на Христос, пребиваването на Неговото тяло в гроба, слизането Му в ада за възвестяване на победата над смъртта и за избавлението на душите. Богослужението започва от сутринта и продължава до вечерта. Събота вечерта плащеницата се внася обратно в олтара минути преди пасхалното шествие на кръста. 

В Страстната събота, преди изгрев слънце се месят великденски обредни хлябове и козунаци. С тях хората изразявали почитта си към Спасителя. През целия ден в храмовете се освещават яйца, козунаци, ястия, хлябове, предназначени за празничната трапеза.

Днес също могат да се боядисват яйца. В полунощ на събота срещу неделя хората се поздравяват с "Христос Воскресе! - Воистина воскресе!" и си пожелават здраве и щастие. Църквата се обикаля със свещ, която трябва да се донесе мълчешком в къщи, като се внимава да не угасне.

Свещите се палят с огън донесен от Ерусалим малко по-рано. Огънят е най-великото чудо, което се случва в параклиса на Божи гроб.

За да се избегне и най-малкото подозрение, че огънят се запалва след човешка намеса, параклисът на Божи гроб се проверява за всякакви запалителни средства.
След това вратите на Божи гроб се запечатват с голяма пита пчелен восък. Върху него слагат печатите си духовниците от католическата, арменската и коптската църкви, които имат параклиси в големия храм при Божи гроб.

След това арабските младежи на висок глас обявяват на всички в храма, че няма друга вяра, освен православната, и че месията Христос е единствеият Бог.

Час по-късно в църквата идва и православният патриарх на Ерусалим, който влиза в параклиса. Всички са в напрегнато очакване, тъй като според старо поверие, ако благодатният огън не слезе на Велика събота, това ще е последният ден за човечеството, храмът на Божи гроб ще бъде разрушен и ще настъпи Второто пришествие.

Какво става в параклиса на Божи гроб вижда само ерусалимският патриарх - според поверията едно от кандилата над Божи гроб се запалва от само себе си. Известно време пламъкът не топли и не пари. С него патриархът запалва снопчетата от по 33 свещи, които държи в ръцете си и ги изнася на поклонниците в храма.

От там свещеният огън тръгва по целия свят. Всяка година и българска делегация донася огъня със специален полет.

Кратко описание на деня Велика Събота

 pravoslavieto.com)

На Велика събота Църквата възпоменава телесното погребение на Иисуса Христа и слизането Му в ада. По обичая на юдеите Йосиф и Никодим снели пречистото тяло Господне от кръста, обвили ги в пелени с благовония и го положили в нов каменен гроб в Йосифовата градина, която се намирала недалче от Голгота. При погребението на Иисуса присъствали Мария Магдалина, майка на Яков и Йосиф.

Първосвещениците и фарисеите знаели, че Иисус Христос е предрекъл възкресението Си. Не вярвайки на предсказаното, а и страхувайки се да не би Апостолите да откраднат Тялото на Иисуса, измолили от Пилат военна стража. Поставили стражата до гроба, а самия гроб запечатали (Мат. 27:57-66; Иоан. 19:39-42).

Църквата прославя Велика събота като "най-благословения седми ден". Защото това е денят, когато Словото Божие лежи в гроба като мъртъв Човек, но в същото време спасява света и отваря гробовете.

Положен вече в гроба, Духът на Иисуса е в ада, за да разкъса оковите му и да отвори отново за нас райските двери. Това ще се случи на другия ден. В Неделята, наречена с най-краткото име - Великден.

Страстната седмица е най-дългата седмица в годината, наситена с много тъга и покъртителни изживявания. Защото страст означава страдание. А страданията Христови са прелюдия към вечния живот.

Ето какво е Богослужението на Велика събота
(Превод Pravoslavieto.com по кн. "В исследовании Православной веры")

На Велика събота обикновено се служи утреня (като всяка утреня, и тя е привечер на предния ден, Велики петък). Храмът се осветява и се провъзгласява вестта за жените мироносици, дошли на гроба. Свещеникът, носещ Евангелието и Плащаницaта, заедно с народа със запалени свещи обикалят около храма. Тази тържествена процесия свидетелства, че цялата вселена е очистена, избавена и възстановена от влизането на "живота на света" в смъртта.
Службата на Велика събота принадлежи вече към Пасхалната неделя.

Вечернята на Велика събота се служи заедно с Литургията на св. Василий Велики. Свещенослужителите сменят тъмните си великопостни одежди с бели пасхални. Сменя се и завесата на Царските двери, покровите на престола, жертвеника, аналоите и т.н. Тези промени и преобличания символизират триумфа на Христос над греха, дявола и смъртта.
На края на Литургията се благославя хляба и виното, а в много храмове се освещават козунаците, житото и яйцата.

В дванадесет часа се извършва полунощница, на която се пее канонът на Велика Събота. На края на полунощницата свещенослужителите мълчаливо пренасят Плащаницата от средата на храма в олтара през Царските врата, и я полагат на Светия престол, където остава до празника Възнесение Господне, в памет на четиридесетдневното пребиваване на Иисуса Христа на земята след Неговото възкресение от мъртвите.

Богослуженията на Велика събота са най-високата точка в православната литургическа традиция. Те не представляват драматическо разиграване на историческите събития на смъртта и погребението на Христос и не са ритуално изобразяване на евангелски сцени. Тези богослужения са най-дълбокото духовно и литургично проникновение във вечния смисъл на Христовите спасителни действия.