9658 | 6 ян. 2016 | 10:05

Владимир Путин се уплаши, че разширяването на ЕС ще се превърне в средство за изключване на Москва от традиционните й зони на влияние

Автор:

*Джеймс Шер

В ерата на Борис Елцин Русия бе част от Европа и близката интеграция носеше потенциални ползи, макар отношенията й с НАТО да бяха винаги белязани от подозрения.

Екипът на Елцин се надяваше, че взаимоотношенията с ЕС и ОНД ще дадат добавена стойност.

Тези либерални виждания постъпателно станаха жертва на:
- Противниците на пазарната реформа
- Възраждането на руския национализъм
- Убеждението на съседните държави на Русия, че трябва да следват свой собствен курс.

Владимир Путин бързо разбра, че ЕС е проект за близка интеграция, основана на ясни правила в бизнеса, правото и администрацията- за разлика от случващото се в Русия. Той се уплаши, че разширяването на Европейския съюз ще се превърне в средство за изключване на Русия от нейните „зони на традиционно влияние“.

Въпреки всичко това обаче търговският обмен между Москва и ЕС непрекъснато нарастваше.

През 2012 г. 52% от руския износ бе за страни от Общността, като 68% от този обем се падаше на горива и енергия. До енергийната криза между Москва и Киев през 2006 г. стабилните доставки на газ и петрол бяха солидна база за успокояване и улесняване на политическите отношения.

На тази позитивна основа през 2008 г. започнаха преговори за споразумение за сътрудничество между Русия и ЕС. През 2010 г. приключиха двустранните разговори по документ, наречен Партньорство за модернизация.

Последвалият конфликт с Украйна преобърна тази тенденция в отношенията между Европа и Москва. Но влошаването на отношенията всъщност започна години по-рано.

Третият енергиен пакет на ЕС – масивен пакет от мерки срещу монополните практики, влезе в сила през 2011 г. и бе оценен от Москва като крещящо враждебен акт.
Източното партьнорство, което включва споразумение за асоцииране между ЕС и съседни на Русия държави, бе възприето също като заплаха, свързана с последващо разширяване на НАТО.

През лятото на 2013 г. Европейският съвет осъди нарастващият натиск на Москва по отношение на държави, част от Източното партньорство. Като отговор на анексирането на Крим през март 2014 г. Брюксел прекъсна всякакво сътрудничество с Русия. Това бе последвано с налагане на санкции, които спряха руския достъп до капиталовите пазари и блокираха износа на стоки с двойна употреба и на чувствителни технологии.

През 2001 г. Путин обяви пред германсикя Бундестаг, че европейската култура „винаги е била наше общо дело“. 11 години по-късно той противопостави руската цивилизация на европейския постмодернизъм: „изборът на руския народ бе потвърден... не с референдуми, а с кръв“.

Днес той призовава Европа да „препрочете уроците от Ялта“.

Но въпреки тази враждебна среда, ЕС остава най-големия руски пазар. Това представя и най-големият контраст след края на Студената война. Макар да е също така източник на надежда за бъдещето.

*Джеймс Шер е бивш ръководител на Програмата за Русия и Евразия на Чатъм Хаус (Кралският институт за международни отношения на Великобритания)
* Заглавието е на редакцията