52648 | 27 юли 2015 | 08:04

Високотехнологични фирми готови да наемат до месец-два над 10 000 души

На пазара на труда в България наред с дефицитните кад­ри със средно образование има и глад за скъпоплатени висококвалифицирани специалис­ти. Типичен пример за това са фирмите от високотехнологичния сектор и аутсорсинг индустрията (изнесени дейности от Запада към България и други страни с евтин труд). До един-два месеца те имат готовност да наемат над 10 000 души, но поради липсата на такива професионалисти у нас търсят варианти за преодоляване на този дефицит с вносна работна ръка. От сектора има много силен натиск за отваряне на пазара за чужди работници. Фирмите са готови да наемат кадри от Балканите, основно от Македония, също от Украйна и Беларус. Социални експерти довериха, че основно за кол центрове в цялата страна вече се

наемат и чужденци

със статут на бежанец, като условието е да владеят френски, немски или руски език.

Според данните на Националния статистически институт за март 2015 г. най-високата заплата в страната - средно 2079 лв., се получава в икономическата дейност „Създаване и разпространение на информация и творчески продукти, далекосъобщения“. Атрактивни заплати дават и фирмите, които позиционираха в България глобалните си счетоводни центрове, като например „Кока-Кола“ и една от големите фирми за търговия със зърно - американската „Каргил“. Това нарежда квалифицираните счетоводни кадри в редиците на най-търсените.

Така на практика се потвърждават представените наскоро резултати от национално представително изследване на социалното министерство сред работодателите за проучване на потребностите им от работна сила. Според него високотехнологични специалисти, готвачи, бармани, сервитьори, учители, счетоводители, работници в производството на храни, облекла и дървени изделия, както и шофьори ще са най-търсените кадри от бизнеса през следващата една година.

Вносът на висококвалифицирани специалисти обаче става по реда на т.нар. синя карта на ЕС. От началото на годината Агенцията по заетостта е дала съгласие само за 60 такива разрешения. За 2014 г. те са били още по-малко - 43. Този документ се издава от дирекция „Миграция“ на МВР след проверка и от ДАНС, процедурата отнема от 6 до 18 месеца. Това среща силното недоволство от страна на бизнеса. От фирмите са категорични, че процедурите за наемане на чужденци са тромави и настояват за облекчаването и ускоряването им. Трудности например срещат най-вече с проучването на пазара на труда - т.нар. пазарен тест и пускане на обяви в бюрата по труда и в медиите. С това работодателят трябва да докаже, че за съответното място няма подходящ роден кадър. В същото време стремежът на социалното министерство е наемането на чужденци да не е за сметка на българи и прави всичко възможно нашенци да бъдат обучени и да отидат на съответните работни места.

Работна група в МВР има задачата да намали срока за издаване на синя карта до два месеца, каза за „Преса“ вицепремиерът и социален министър Ивайло Калфин. „Готов съм да организирам процедурата „на едно гише“ при нас и оттук документите да се движат по институциите служебно“, обяви той. Във ведомството му имат и идеи как

бизнесът да бъде облекчен

с прескачане на пазарния тест след определяне на съответните сектори на принципа на рамкова проверка за липса на родни кадри за дадена професия, която да се попълни с чужденци.

Икономистите – 10 пъти повече от информатиците

Българските висши училища масово произвеждат специалисти по икономика и администрация, а дефицитните и търсени високотехнологични науки са сред най-слабо представените в родните учебни аудитории. Това сочат данните на НСИ за дипломиралите се през 2014 г. абсолвенти. Само за миналата година младежите с икономическо образование са надвишавали 10 пъти по численост колегите си от компютърните направления.

Статистиката сочи, че разликата между нуждите на предприемачите и дипломиращите се професионалисти продължава да е огромна. Красноречив факт е, че според най-новата рейтингова система на висшите училища у нас едва 46% от завършилите се реализират на позиция, която изисква университетска диплома. Дори и IT квалификацията не помага, ако не идва от учебно топзаведение. В Шуменския университет „Епископ Константин Преславски“ едва около 12% от завършилите високотехнологична специалност са се реализирали. Повечето абсолвенти там са посочили като заемана длъжност след дипломиране „продавач“.

Бум на частните уроци по програмиране

Не само студенти, но и вече утвърдени в други сфери професионалисти може да се насочат към програмирането. У нас работят две школи за възрастни хора, които искат да се преквалифицират и да се занимават с информатика. Става дума за „университета“ към една от най-големите български IT фирми - „Телерик“, която миналата година беше придобита от „Прогрес софт­уер“ срещу 245 млн. долара. Там всеки желаещ може да се запише на курсове безплатно, а най-добрите - да продължат кариерата си в компанията или в други подобни организации.

Повече от година вече работи и т.нар. софтуерен университет на едно от най-известните лица на IT бранша у нас - Светлин Наков. Подготвителният курс по програмиране там също е безплатен. Показалите талант минават през няколко семестъра обучение и получават сертификат за уменията си.

Записаните в двете учебни структури в момента курсисти надхвърлят 1000 души и се очак­ва броят им да продължи да расте.

Задържат талантите с детски градини и акции

Значително по-високите възнаграждения в Западна Европа и в САЩ са основните фактори, които водят до изтичането на софтуерни специалисти от България.

За компаниите обаче е трудно да задържат и оставащите тук специалисти. Причината е, че за талантите постоянно вървят наддавания и лоялността към работодателите често е ниска, разказаха за „Преса“ специалисти по човешки ресурси. Затова освен високи възнаграждения компаниите използват всякакви стимули, за да задържат служителите си. Към част от фирмите са отворени безплатни детски градини, за да са спокойни работещите родители. Безплатно хапване, плодове, фреш и масажи в офиса са сред другите екстри, с които високотехнологичните компании глезят хората си. На много места служителите получават и акции от компанията, чийто брой расте паралелно с изработеното време. Така специалистите се държат не просто като наета работна ръка, а като истински „собственици“ на компанията и дават най-доброто от себе си за нейния прогрес, поясниха експерти.