9454 | 16 ноем. 2016 | 12:21
Всеки път, когато НАТО настъпи към руските граници, имаме замразен конфликт. Това заяви бившият външен министър Ивайло Калфин за кръгла маса „Отношенията ЕС – Русия: Българският поглед“, организирана от фондация „Фридрих Еберт“ и Българското дипломатическо дружество.
Той даде пример с войната в Грузия през 2008 г., предшествана от силния натиск от страна на САЩ за даване на пътна карта за членство в НАТО на Украйна и Грузия. До анексията на Крим пък се стига след свалянето на властта в Киев.
Калфин характеризира отношенията между ЕС и Русия в момента като „напрегнато съседство“, докато до анексията на Крим от Русия се е говорело за „стратегическо партньорство“. Неговият извод е, че когато се анализират отношенията между ЕС и Русия трябва да се гледат не само събитията, но и причините. „В отношенията между съюза и Русия има и трети участник – САЩ, чрез принципите на евроатлантическото сътрудничество“, подчерта Калфин. Според него има опасност отношенията Брюксел – Москва допълнително да се разтворят в едни по-широки отношения, които включват Близкия Изток.
Не Русия е заплаха за България, а ускореното превръщане на Турция от светска държава в страна, управлявана от религиозен фашизиран режим, е мнението пък на експерта Симеон Николов.
Бившият посланик на България в Москва Пламен Грозданов анализира, че санкциите срещу Русия не са засегнали големите европейски корпорации. Те, напротив, след девалвацията на рублата, дори увеличили производството си в Русия и реализирали износ за трети страни. Потърпевш е бил по-дребният бизнес.
Мобилна верси
RSS
