46136 | 2 юли 2017 | 11:24

16 от тестваните продукти у нас са продавани на по-високи цени в най-бедната държава-членка на ЕС, отколкото в Германия и Австрия, като пюрето за бебета е два пъти по-скъпо

Прилича на „Нутела”, мирише на „Нутела”, но няма вкуса на известния италиански шоколад. Източноевропейците са разгневени след тестове, които показват, че големите западни марки използват по-евтини съставки в хранителните продукти, продавани в бившите комунистически страни.

Докато българският премиер Бойко Борисов заклейми практиката като "храна на апартейда", чешкият министър на земеделието Мариан Юречка заяви в края на февруари, че Изтокът е уморен да бъде „бунището на Европа". Последните проучвания, подкрепени от правителствата на Унгария, Словакия и Чехия, показват, че много продукти, продавани с идентични опаковки, са с по-високо качество в по-богатите съседни страни от Европейския съюз.

Констатациите накараха София миналия месец да проведе собствени тестове. Екип от химици в столицата прекара последните няколко седмици в усърдно измерване, филтриране и анализиране на проби от популярни продукти като масло, сирене, колбаси, шоколад, бебешко пюре и безалкохолни напитки.

В сряда Българската агенция за безопасност на храните (БАБХ) потвърди, че има несъответствия при най-малко седем от общо 31 продукта, закупени от едни и същи хранителни магазини в България, Германия и Австрия. Шоколадовият десерт има по-малко мляко и какао, отколкото немският му аналог например, въпреки че това не оказва голямо влияние върху вкуса. Безалкохолните напитки, закупени в българските супермаркети, съдържат подсладители, а тези в Австрия са приготвени със захар.

"Много от тези отклонения се смятат за незначителни от гледна точка на разпоредбите на Европейския съюз, заяви пред българските медии началникът на агенцията Дамян Илиев. "Но българските потребители се подвеждат, вярвайки, че купуват същия продукт, който се продава в западните страни". Експертите също така отбелязаха, че 16 от тестваните продукти са продавани на по-високи цени в най-бедната държава-членка на ЕС, отколкото в Германия и Австрия, като пюрето за бебета е два пъти по-скъпо.

"Източна Тревога"

Тези несъответствия посипват още сол в раната, защото западните храни остават лукс, който може да се купи само с чуждестранна валута в специални магазини. Въпросът утвърждава "източноевропейското безпокойство да бъдеш гражданин от втора класа" в блока, написа по-рано във в. "Ню Йорк Таймс" политическият експерт Иван Кръстев. „Това ни води към страха за нова „двустепенна Еврпопа”, в която големите нации като Германия настояват за по-голяма интеграция в ЕС, докато членовете на източния блок искат повече суверенитет”, пише Кръстев.

Хранителните компании междувременно твърдят, че рецептите са просто „омекотявани”, за да отговарят на местните вкусове и посочват, че практиката не нарушава никакви правила. Съгласно директивите на ЕС, те могат свободно да променят съставките на продукта от една държава-членка в друга, стига да са ясно посочени на етикета. Но това не изглежда достатъчно правилно, за да се понижи температурата на кипене. "

Не виждам как замяната на добрия шоколад с по-евтините местни ще се адаптира по-добре към моя вкус”, казва Яна Михайлова, майка на две деца. 46-годишната гражданка посочва, че винаги пълни багажа си с шоколадови бонбони, когато пътува в чужбина. "Цената е по-висока, но е напълно си струва - там определено има много повече какао", казва тя.

Докато българските тестове не разкрива конкретни марки, унгарският орган по храните през февруари посочи хранителните гиганти „Фереро” и „Кока-Кола” сред виновните. Агенцията заяви, че версията на „Нутела”, продавана в Будапеща, изглежда е "по-малко кремообразна" от австрийската. Правителството на унгарския премиер Виктор Орбан, плашещ критик на Брюксел, обвини ЕС в двойни стандарти по отношение на тези констатации.

„Този случай е „боен кон” за популистките правителства, които искат да докажат, че Европейският съюз не е в състояние да гарантира равнопоставеност на гражданите си", твърди анализаторът Антоний Гълъбов от Нов български университет. Някои потребители виждат тестовете като важна стъпка в еманципацията на Изтока. "Добре е, че българите вече се опитват да откажат позицията си от хора от втората класа, които се хранят с храна с по-ниско качество", заяви 40-годишната Людмила Павлова, чакаща на опашка в супермаркет.

„Франс прес“. Превод: БГНЕС