Важно е битката с простащината да се води. Младите не раждат своите мечти, а те ги копират – те искат да са успешни, да са богати като еди кой си…Аз вярвам, че човек трябва да търси своя път.Това казва актьорът и режисьор Камен Донев.
Той изтъкна, че има много думи, които днес му липсват, като съзерцание, състрадание, надежда, милост, прошка, слово…А има и такива, които не просто не му харесват, а дори го огорчават. Никак не обичам думичката „уаау“. Съветвам ги да не използват това възклицание – това изразява едно тотално безсилие на индивида да впрегне интелектуалната си култура, това го разконспирира, че не може да намери дума, с която да изрази своето емоционално състояние.
Той разкри кои са неговите вдъхновители и тайната на успеха му като актьор. Моите вдъхновители са Тодор Колев, Руси Чанев, Антъни Хопкинс, Дъстин Хофман, Достоевски …много са… А защо хората ме харесват – защото съм себе си, защото казвам това, което мисля. Тук обаче ще поставя едно НО – ще се опитам да перефразирам една мисъл на Чаплин– не е важна действителността, а как я интерпретираш. С моя талант се опитвам да накарам хората да се зарадват на неща, дори които ги терзаят. Да има повече кислород в това, което правя, искам да ги радвам…
Искам хората да се смеят, но повече да се замислят. Около нас има много говорен шум, просташки смях – това е пилеене на време, на ресурс. А аз не съм човек, който си изгражда свой собствен свят – не мога да бъда безразличен към това, което се случва около нас. Това направо ме взривява. Очарованието на всичко, което правим, е да си заедно с другите хора. Каква радост може да има, да скачаш сам на един батут…Да се затвориш, да си сам. Липсват ми вече думите „общност, взаимност“, обясни на финала Камен Донев.
43880 | 25 март 2017 | 13:12




Мобилна верси
RSS
