45552 | 1 апр. 2021 | 22:11
През далечната вече 1990 година излъчих във „Всяка неделя“ една песен на „НЛО“, която много остроумно представяше колебанията и притворствата на „малкия човек“ в ония бурни/мътни времена.
Те обаче изглеждат направо смешни сега - в сравнение с въртогъзовщината и мърсуванията на днешните партии.
Всички сте наясно на какво са способни те, за да се докопат до кокала на властта.
И как ще я упражняват с кокал в устата.
Наясно сте също, че Народът изобщо не влиза в сметките им.
Не искам да ви разсейвам или разведрявам с песента на НЛО – то не е и възможно.
Просто искам да ви подсетя, че политическата почтеност отдавна не съществува у нас.
А на мен не ми излиза от главата онази история от Стара Загора: самоубийството на майка и дъщеря.
Какво ли са си казали накрая?
По телевизията показаха жилището им – това не може да е 21 век, това е гледка от едно непоносимо оскотяване. Но нямаме срам от тия неща…
И вижте какво са направили: подредили на масата левчетата си, сложили до тях и личните си карти – и скочили, от седмия етаж надолу, към живота, който са искали.
Така си е тук: скок надолу, за да стигнем до по-доброто.
Скокът надолу за мнозина е Стълбата към небето.
Нищо няма да ни оправи, щом сме загубили чувствителност към тия неща.
Но не можем да упрекваме Народа, защото милиони от него също чакат реда си на Стълбището, което води надолу.
Остава ни да се самозаблуждаваме, нищо друго.
Не можеш да оскотиш дори Разума – защото от 30 години нефелните ни властници го хранят с лъжи – и да очакваш да се случи нещо добро.
И отвсякъде се чува „Пази се, пази се“ – това е новият ни поздрав заради Корона Вихрушката.
Това е и паролата на поредното ни несъстояло се въстание…
Докато ни заливаха съвсем безкритично с всевъзможни предизборни щуротии, телевизиите не обърнаха почти никакво внимание на драмата в Стара Загора - да не би някак да смутят ведрото каканижене на кампанията.
Някои дори съобщиха с ден закъснение за този нечовешки крясък от Мрака край нас.
Някой ще бъде запомнен завинаги, ако подкара джипа си по пътищата на Българската мъка – не за да се състезава с возилото на нашия Победоносцев, а ей така – за някакъв баланс, за някаква справедливост към общия ни животец.
Летежът на онези нещастни жени от седмия етаж заслужава това.
Няма какво да се залъгваме – това е днешната Българска Смелост.
Тя няма да дойде от папагалите на кампанията, понеже, както казваше един автор, смелост не можеш да сложиш на депозит в банката.
Колко кривоглед трябва да е онзи, който не забелязва тия неща.
***
Уважаеми приятели, ТОВА е моята страница – всички други страници, блогове и пр., които използват името ми или мои фотоси, нямат нищо общо с мен.
***
УТОЧНЕНИЕ ЗА ПРАВА
Публикациите от тази страница, както и от профила ми, не могат да бъдат препечатвани от медии и електронни сайтове без изричното разрешение на автора.
В противен случай ще им бъде търсена отговорност по Закона за авторското право и сродните му права.
***
Мобилна верси
RSS
