Фондация ”Америка за България” реже $ 6 млн.  на бизнесмена и медиен издател Иво Прокопиев. Не само това,  сменен е и президентът на организацията, която вече се оглавява от Нанси Шилер. Предишният президент е обвиняван, че е осигурил прекалено много средства на вестниците "Капитал", "Капитал дейли" и сайтовете "Дневник" и "Медиапул".

Това разказа  финансовият експерт Кольо Парамов.

Пред Епицентър.бг той добави, че кръгът на Иван Кръстев, в който влиза и Прокопиев, е внушил на премиера да заеме позиции и решения, които впоследствие са се оказали фатални. Последният такъв пример е номинирането на Кристалина Георгиева за шеф на ООН.

Ще има много промени в България след изборите. Решението на "Америка за България" да спре финансовата инжекция на Прокопиев е само началото, убеден е Парамов. С милиони, отпуснати от фондацията до този момент се издържаха вестниците "Капитал", "Капитал дейли" и сайтовете "Дневник" и "Медиапул".

 

Ето какво още сподели финансовият експерт: 

Преди няколко дни независимия депутат Велизар Енчев зададе актуален въпрос на финансовия министър Владислав Горанов. Депутата Енчев попита дали „негативните последици от въвеждането на еврото като национална валута, без да се европеизира политиката на доходите” би попречила на България. За първи път финансов министър отговори с добра нагласа, като заяви че, „положителните ефекти за България от влизането в Еврозоната са повече от разходите”, според в-к Дневник. Той дори допълни, че „България отдавна отговаря на критериите за членство, но за сега няма официална дата, дори и за т.нар. чакалня за еврозоната”. Той изрично уточни, че „Присъединяването към валутния съюз е продължение на сегашния режим на паричен съвет с фиксиран валутен курс.”

 

Два дни преди констатираната положителна нагласа на финансовия министър към еврото и неговата перспектива в България, собственика на „Дневник” Иво Прокопиев се изяви в Нова ТВ. В правото си за отговор финансовият бос заяви, че не приема оценката на премиера Борисов, за неговата участ при сформирането на кабинета. Прокопиев обясни на българите, че от 2005 до 2007 при управлението на Станишев са постигнали бляскави резултати. След 2007 обаче, нещата са се променили и влизането ни в Евросъюза и старта на евро фондовете са се явили като проклятие за българската икономика.

 

Една година след това, като председател на КРИБ (2008 г.) предложил на 5 политически формации да подпишат пакт за стабилност. За голямо негово съжаление пактът бил приет само от трите големи ГЕРБ, НДСВ, Синята коалиция и отказан от БСП и ДПС.

 

Най-интересното от цялата информация, дадена от Прокопиев, е съдържателната част на пакта отнесен в три направления.

1)      Искане за споразумение с МВФ – не го направили, за да няма България контрол по свръхдефицита. Тогава не беше обявен такъв и Орешарски грееше от самодоволство, след като излъга през май 2009. Дефицита за цялата 2009 достигна до 4,9%

2)      Влизане в Еврозоната (забележете – 2008 г.), приемане в ЕРЕМ 2, приемане на еврото, с уточнението, за да няма такива като КТБ и за да можем да разчитаме на влиянието на Европейския банков надзор. Да се осигурява контрол на нашия банков надзор и БНБ да е прецизна в оценките си.

3)      КРИБ са мечтали през 2015-2016 г. България с тази фалшива доходна политика и генерално сгрешена финансова матрица да достигнем Гърция и Португалия, забележете по „жизнен стандарт”.

Прокопиев доразясни пред Нова ТВ, че всичко това му донесло много тревоги, дори закана за планирано убийство, което наложило промяна в поведението му.

 

И тъй като лъжата и лицемерието на българската олигархия се превърна в основополагаща черта за утвърждаване на демокрацията у нас ще се позова на още няколко факта.

 

В средата на 2009 г. по време на парламентарните избори в няколко интервюта и авторски материали доказвах, че дефицита за годината преизчислен след четвъртото тримесечие ще достигне до уникалния 5%. И тъй като отговаряхме на условията за ЕРЕМ 2 трябваше спешно да искаме включване в еврозоната. До такива препоръки стигнаха и няколко експерти от световна величина при първото посещение на премиера Борисов в Израел – есента на 2009 г.

Успоредно с разкриване на лошото и фатално наследство на Станишев в моите разработки доказвах, че валутният борд започва да възпроизвежда негативи, които впоследствие ще доведат до „самоизяждането” на българското стопанство.

 

Прогнозираната тогава дълготрайна дефлация от мен се посрещаше с насмешка, и като налудничави писания от човек, който бил нямал понятия от икономика. Борда беше изиграл своята роля за стабилността на България, но повече беше вече вреден в началото на 2010 за нас. Българите плащаха лихви от 8-12% да инвестиционни кредити, а битовите заеми стигнаха до 14-18%. При тази фалшива доходна схема беше ясно, че само след 18-20 месеца ще настъпи дефлация пик с дълъг хоризонт, рязко обедняване и сриване на държавността. Валутния борд се превърна в окови за българската икономика и гаранция и спокойствие за българската олигархия.

 

Днес вече и българската олигархия започва да се мята в своята агония на взаимната задлъжнялост и да търси ход за някаква промяна.

 

Тогава през януари 2010 г. премиерът ми предложи съветнически пост в МС на половин щат. Още на петия ден по указание на същия Прокопиев, в-к „Дневник” прокоментира иронично моето назначение. „Дневник” запозна читателите, че един фантазьор, който иска да маха борда и да приема еврото е станал съветник в МС. Вследствие на това, пропагандната машина си свърши работата, а моя милост се оттегли на секундата без изричните многословия.

 

Днес в началото на ноември 2016 разбираме, че уникалният, честният и принципен бизнесмен Иво Прокопиев, през 2008 г. в някакъв пакт за стабилност е искал да махне борда и да приеме еврото. Впоследствие през януари 2010 г. се е отказал от това си намерение, защото „лоши хора” стават съветници в МС. После, т.с. сега г-н Прокопиев също счита, че е време за промяна.

 

Когато гледам същия този Прокопиев с прекрасният му образ на телевизора все едно гледам Цезар. Толкова император, загладен, мазен, масажиран – т.е. един богат човек завоювал успеха. Не мога да повярвам на очите си – за онзи Прокопиев от 1994 г. превърнал се в днешния съдник на „нравственият” бизнес успех на България. Прокопиев доказа, че успява да преекспонира чрез себе си еталона на новия капитал на държавата. Но този театър на абсурда, колкото повече се разиграва, толкова повече ни предизвиква.

 

Перфектността на Прокопиев е ясна за всички! Няма съмнение, че той е богат, ненадминат, всесилен, влиятелен и важен! Въпросът е – къде е България? Защо тази България разреши изграждането на Прокопиев в тази си мащабност, недоразумение и сила. Кой е днешният Прокопиев – сила на мисълта, магьосник, мислител или прагматик, от който държавата печели? Кой е двойственият бизнесмен? Човека, който утвърждава чрез поведението си перфектността на бизнеса или който моментално се приспособява на терена да спечели. А после ни унижава, като ни поучава! Какво е спечелила държавата до днес от Прокопиев? Това е много важно! И когато някога, някое правителство, някоя прокуратура докаже това с цифри и числа „приносът” на Прокопиев ще бъде озадачаващ.

 

И понеже премиера заяви твърде скоро, че след изборите ще направи всичко възможно чрез ДАНС и МВР да разнищи всички приватизационни сделки, реших да го подкрепя в това му начинание. В България все още няма много информация за това. Ако се направят няколко „регресивни комисии” подчинени на парламента със специална методика на Сметната палата, тогава съм сигурен, че г-н Прокопиев за втори път ще отлети за Сингапур.

 

И ние, известни от устата на Чърчил, като „конекрадците от долния Дунав” е време да се замислим. За кое? Дали демокрацията в България е толкова много изродена и превърнала се в бутафория на едни съвършени глупаци? Или е част от замисъла на една прогнила прослойка-олигарси от ежедневната кражба, да ни баламосват с лъжи и арогантното си лицемерие.

 

Чуват се много гласове. Чуват се много и много остри гласове. Това не трябва да дава мира на Прокопиев и братята му по богатство. Омразата е толкова голяма, а тя ще търси само едно – истината за глада на тия, които ще скочат. И търсенето на националната опора, се превръща в задача №1 за всички, които се занимават с политика и управленски ангажименти.

 

Ясно е само едно – големите фалити, които днес успяват да се прикрият ще са в невъзможност да сторят това утре. Ясно е и другото, че в голямата лавина половината от олигарсите ще загубят много от ефимерното си богатство.

Това условие е главното за политическото разделение на българския парламент. А той ще му остане само една възможност – съставяне на национално правителство за далеч по-тежките перспективи, които ни очакват.