71993 | 29 май 2017 | 13:10

Всички политици и банкери, които тогава искаха затваряне на банките, днес се обявяват за спасители на българската финансова система

Решението на президента Румен Радев да разсекрети стенограмата от разговорите за съдбата на КТБ при предшественика му Росен Плевнелиев предизвика от нова вълна от взаимни обвинения между БНБ, БСП и ГЕРБ.

Социалистите, които през 2014 г. година управляваха България, обвиняват тогавашното ръководство на БНБ, ГЕРБ и ДПС, че са настоявали на 30 юни да бъдат затворени всички банки, за да бутнат кабинета „Орешарски“.

Депутатът Румен Гечев и бившият лидер на червената партия Сергей Станишев обявиха, че именно БСП е била политическият щит, който е спасил банковата система, икономиката и спестяванията на милиони българи. Социалистите твърдят, че през лятото на 2014 година ГЕРБ и ДПС са се договорили да свалят правителството на Пламен Орешарски и да съставят свой кабинет в рамките на 42-ия парламент.

Очаквано от партията на Бойко Борисов отрекоха обвиненията, натъртвайки, че именно те са спасили страната от финансов колапс след медийните и прокурорски атаки срещу КТБ и последвалата паника около ПИБ.

Оценките и спомените на БСП и ГЕРБ за събитията от горещото лято на 2014 г. се разминават диаметрално, като всяка от партиите се обявява за спасител на българската банкова система.

Днес всички участници в консултациите при президента Росен Плевнелиев се обявяват за разсекретяване стенограмата. Това от своя страна предизвика съмнения в обществото, че вероятно Румен Радев се кани да обнародва силно редактиран текст от разговорите между политици и банкери. Според неофициална информация, след утрешното заседание на КСНС президентът Румен Радев ще съобщи решението си дали да разсекрети стенограмата.

Какво всъщност се случи през юни 2014 година?

На 20 юни 2014 г. БНБ поставя под особен надзор КТБ, което фактически означава стопиране на банковата ѝ дейност. Сметките на хиляди граждани и фирми, както и на стотици държавни предприятия са блокирани. На 27 юни 2014 г. по време на спешно свикано заседание на бюджетната комисия в Народното събрание политиците за пръв път чули идеята за "банкова ваканция".

Зад тази ухаеща на море и пясък дума "ваканция" всъщност се крие нещо страшно за гражданите и юридическите лица. Терминът означава "пълен или силно ограничен достъп на клиентите до парите им в търговските банки". А когато фирмите са принудени да блокират дейността си, икономиката на страната също се оказва на прага на банкрута.

Депутатът Румен Гечев обвини директно за авторството на идеята "банкова ваканция" подуправителя на БНБ Калин Христов. От своя страна Христов му отговори, че на масата на преговорите тогава са били представени всички възможни решения за избягване на ликвидната криза, последвала срива на КТБ. Тогавашният финансов министър Петър Чобанов пък се кълне, че не е имало опция за банкова ваканция, нито че авторството ѝ принадлежи на Христов.

„Имаше вариант за банките да не работят 1-2 дни след атаката срещу ПИБ в петък, 27 юни“, казва на 11 юли 2014 г. Йордан Цонев на заседание на бюджетната комисия в парламента. На 6 септември, в предизборен дебат пред Нова тв той заявява следното: „Относно банковата ваканция (обсъждана след атаката срещу ПИБ) става въпрос за много варианти - да не се отвори в понеделник, да не се отвори три дни, да не отвори една банка, да не отворят три банки, защото в петък следобед (27 юни) бяха застрашени още няколко банки.“

На 27 юни банките затварят с изтеглени 850 милиона лева, като основната част са от ПИБ. Банката спира да плаща на клиенти заради атака срещу нея, което предизвика спешни срещи на политици и финансисти.

БНБ предлага четири варианта за излизане от кризата, като единият е бил "банкова ваканция" по подобие на Кипър – да се каже на обществото, че за няколко дни или месец банките затварят и могат да се теглят в брой примерно до 400 лв., а извънналичните да са до 5000 лв.

Според изявление на Румен Гечев ръководството на БНБ тикало разговорите най-вече към този вариант, а това било подкрепено от ГЕРБ и ДПС. Румен Гечев и Михаил Миков от БСП се противопоставили на тази идея. На 27 юни след първата среща в БНБ Йордан Цонев отива в парламента и съобщава на присъстващите на започналата консултация за кризата, че един от вариантите е да бъде обявена "банкова ваканция".

Тогава в кулоарите лидерът на опозицията Бойко Борисов заявява: "Не искам да съм Нострадамус, но идва Апокалипсис, държавата фалира". Продължава да говори същото и на другия ден. А в понеделник, 30 юни, след като става ясно, че ужасът "банкова ваканция" ни се е разминал, обявява: "Аз спасих България от банкова криза".

На идеята за банкова ваканция най-силно се противопоставили представителите на чуждите банки у нас. Шефът на "Алианц България" и бивш управител на БНБ Светослав Гаврийски, ядосано заявил, че ако затворят всички банки заради ПИБ и КТБ, в понеделник той ще продължи да работи с "Алианц" и ще разкаже пред медиите какво мислят политиците. В крайна сметка вариантът бил загърбен в неделя, няколко часа преди началото на консултациите при президента.

Консултациите за съдбата на КТБ и последвалата атака срещу ПИБ продължават и на 28 и 29 юни.

На 28 юни се провежда поредното заседание в БНБ, на което освен финансовия министър Петър Чобанов и шефовете на БНБ са участвали Румен Гечев от БСП, Владислав Горанов и Ивайло Московски от ГЕРБ и Йордан Цонев от ДПС. Присъстват и мениджърите на повечето търговски банки. Отново се обсъждат ползите и рисковете от всички възможни варианти за реакция при възникналата ситуация. Точно тогава, по думите на самия Калин Христов, той обяснява всички възможни варианти за действие и ефектите от тях, в това число и от "банковата ваканция". Много от участниците са били видимо притеснени заради големите тегления в петък – 27 юни. Пред „Банкер“ те заявяват, че от изказванията на някои политици на срещата се е създало натрапчивото усещане, че са подложени на натиск да се съгласят с "ваканцията". Докато текат разговорите, банкерите проверяват как вървят тегленията от банкоматите и от работещите в събота клонове. Към обяд се оказва, че тези тегления са много по-малки, отколкото в петък, което им дава по-голяма увереност да твърдят, че обявяването на "банковата ваканция" ще бъде грешка.

Същия ден, се провежда и среща при министър – председателя Пламен Орешарски. Според депутата Румен Гечев, на нея са присъствали вицепремиерът Даниела Бобева, финансовият министър Петър Чобанов, министри, представители на ГЕРБ и БНБ, както и финансови експерти, сред които и Емил Хърсев. Всички присъстващи са били за въвеждането на банковата ваканция, а Хърсев дори чертаел апокалиптични планове как страната ще катастрофира, ако "ваканцията" не бъде обявена. Орешарски, ГЕРБ и министрите убеждавали Румен Гечев, че шефът на парламента Михаил Миков трябва да свика извънредно заседание в неделя – 29 юни, на което да бъде взето решение за няколко дни да бъдат затворени всички банки. Социалистът бил категорично против и гневен напуска сбирката на „Дондуков“ 1.

В неделя сутринта мениджърите на почти всички банки се събират в голямата зала на БНБ. Заявено им е, че в понеделник банките няма да отворят, ако БНБ не ги рефинансира, за което трябват финансови ресурси. Искров настоятелно моли търговските банки да закупят държавни облигации,  чрез които да се осигурят средства за посрещане на всички ликвидни удари през следващите три-четири дни. Банките се съгласяват.

След като става ясно, че облигационната емисия ще бъде записана, управителят на БНБ Иван Искров и подуправителят Калин Христов отиват на срещата при президента Росен Плевнелиев с политическите партии. На нея присъстват лидерите на всички парламентарни партии (без "Атака"), министър-председателят Пламен Орешарски, финансовият министър Петър Чобанов, както и представители на всички извънпарламентарни политически сили, успели да излъчат свои депутати на последните избори за Европейския парламент.

Въпреки решението на банкерите, представителите на БСП са били притискани да се съгласят да бъдат затворени всички банки, а тогавашния председател на ДПС Лютви Местан (по думите на Гечев) упражнява телефонен тормоз над Михаил Миков в опит да го накара да свика извънредно заседание на Народното събрание, което да узакони „банковата ваканция“. След напрегнати дебати присъстващите на заседанието се обединяват около позицията да подкрепят усилията на БНБ и правителството за осигуряване ликвидността в банковата система, с което фактически се избягва сценария "банкова ваканция".

След заседанието управителят на БНБ Иван Искров се връща при очакващите го в БНБ банкери, които веднага нареждат на своите подчинени да изкупят краткосрочните облигации, които ще емитира правителството в понеделник.

На следващия ден - 30 юни, официално е съобщено, че заместник-председателят на ЕК и комисар по конкуренцията Хоакин Алмуня е потвърдил, че правителството получава разрешение да окаже държавна подкрепа за осигуряване на ликвидност на българските банки, като осигури до 2 млрд. лева. Масови тегления от клоновете няма и ситуацията е овладяна.

След този ден,  политици и банкери, които през последната седмица са упражнявали систематичен натиск за „банковата ваканция“, променят коренно версиите си за случилото се. Всички „забравят“, пренаписват спомените си и вкупом се обявяват за спасители на българската банкова система.

Каква е точно истината вероятно предстои да разберем.