18323 | 21 юли 2016 | 11:20

Министерство на външните работи трябва да анализира работата на посолството ни в Анкара и консулствата в южната ни съседка в критичните дни след опита за военен преврат, заяви съпредседателят на партия "Български демократичен център"

- Г-жо Ковачка, според вас опитът за държавен преврат в Турция ще се отрази ли на двустранните ни отношения?

- Турция е важна не само за нас. Икономическата мощ, военната сила и геополитическо поле на влияние на страната са фактори, които определят световната й значимост, особено в настоящия момент на продължаващи конфликти в Сирия и Ирак, възникването на „Ислямска държава“, огромният емигрантски поток към Турция и вълната от тероризъм в Европа. Така че това, което се случва в Турция, се следи от всички и, разбира се, влияе на отношенията между Турция и останалия свят.

В самата Турция съществуват множество проблеми. Опитът за преврат само задълбочи вътрешните проблеми в Турция, които и преди него бяха не малко. Разнообразието им е притеснително – икономически, политически, социални, религиозни и етнически. Всичко това носи висока степен на непредсказуемост. Много е важно, каква ще бъде Турция в близките дни и седмици след опита за преврат и какъв политически курс ще поеме ръководството на страната.

Ако то се придържа към демократични принципи в управлението и спазва максимата, че справедливостта следва закона,  в ситуацията след опита за преврат може да очакваме, че ще срещне подкрепа на народа си и на международната общност. Засега обаче виждаме радикализация в управлението, което е обезпокоително. Радикализацията е обезпокоителна най-вече за самата Турция, защото това отслабва държавата в опита да се справи с тероризма и кюрдския проблем. Чистките в армията, полицията и съдебната система водят именно към това. Въвеждането на извънредно положение също буди безпокойство. Демокрация не се постига с реваншизъм.

- Трябва ли да има промяна във външната ни политика след събитията в южната ни съседка?

- Много зависи от промените в самата Турция след преврата. Охлаждането на отношенията между Турция и Европейския съюз и САЩ, обаче не могат да се скрият и те не са от вчера. Причините за това са свързани с въпроси относно демократичните практики, подкопаване на светския характер на държавата, променлив външно-политически курс, емигрантската политика и кюрдския проблем.

Поради важността на Турция за НАТО, потенциалът на страната да играе стабилизираща роля в конфликтите в Сирия, Ирак и целия Близък изток, обаче трябва да се направи всичко за преодоляване на тези различия. В близка перспектива изглежда политиката на Турция ще става все по националистическа и това може да бъде допълнителен проблем. Важно е Европейският съюз да прояви цялото си умение и влияние, за да формулира нова външна политика спрямо променяща се Турция и да направи взаимоотношенията с нея по нормални и прагматични. Това ще повлияе и върху нашата външна политика. Но ние трябва да направим всичко, да запазим нашите приятелски отношения с Турция и перспективата на сериозните ни икономически връзки.

- Покрай вътрешно-политическата драма в страната, българските дипломати в Турция отново предизвикаха острата реакция на обществото. Справи ли се посланик Надежда Нейнски със задълженията си?

- Във всеки случай, въпросът може и да се разглежда по-общо. Добро ли е взаимодействието на външно министерство с нашите дипломатически представителства? Имаме ли предварителни планове за действие в критични ситуации и имаме ли план за комуникация по време на кризи? Успехът на работата в критични ситуации зависи в голяма степен от предварителна подготовка за такива събития. Добре е Министерството на външните работи да анализира и този аспект. В този смисъл е трудно да се оцени дейността на нашия посланик, а и това е работа на външния ни министър.

- Трябва ли посланикът ни и консулите да бъдат наказани заради пълния им отказ да съдействат на българите по време на критичните дни, когато по улиците на Анкара и Истанбул се водеше война с танкове и изтребители?

- Нужно е да се прецени дали има формални нарушения на правила и алгоритми на Министерството на външните работи за действие в подобни ситуации. За пълен отказ на съдействие на българите в Турция мисля, че е трудно да се говори, но очевидно имаше забавяне и неефективност. Все пак трябва да се отчита и извънредната ситуация, в която са работили нашите дипломати. За всички нас е по-важно какви изводи ще направи нашето външно министерство за оптимизация на бъдещата работа. Или казано по друг начин–просто трябва да избегнем повторението на грешките.

- Адекватна ли беше реакцията на премиера Бойко Борисов?

- Тя беше достатъчно бърза, особено в сравнение със забавянето от страна на някои световни лидери. Мисля, че в нея намери отражение добър баланс между европейската позиция към момента и нашите специфични отношения с Турция, както и правилото за безпристрастност в подобни случаи, и позицията ни за спазване на демократичните практики дори в такива критични ситуации.

-БДЦ ще издигне ли свой кандидат за КФН?

-Парламентарната група на БДЦ налага нов стил в своята работа и той се състои в засилване на колективната отговорност. Подобни решения се вземат колективно. На заседание на групата не постъпиха предложения от страна на нашите депутати за издигане на такава кандидатура. Прагматизмът надделя в случая и ние преценихме, че шансовете за такава кандидатура не са високи. Обратно, ние ще проявим активност и ще използваме влиянието си в парламентапо време на дебатите за избора,за да подпомогнем намирането на най-доброто решение за нов председател на КФН. Ние подкрепихме процедурните правила за избор на председател на комисията и считаме, че те са добра основа за демократичен и прозрачен избор.