45910 | 7 март 2021 | 11:51

Самият той презира политиката и дори не иска да я споменава, но е сигурен, че бесовете са у всеки от нас – не у другия, не във врага.

„Преходът продължи прекалено дълго – изнерви ни, озлоби ни. Беше много брутален и зверски планиран – съсипа пролетариата и роди измекяри. Ако ги нямаше хората, които не шумят около това, което са направили, които помагат, без да се заявяват – както е в евангелието, щяхме да бъдем унищожени“, каза Мариус Куркински по БНТ. Самият той презира политиката и дори не иска да я споменава, но е сигурен, че бесовете са у всеки от нас – не у другия, не във врага.

До 40-годишна възраст нямах усещането, че имам живот или лично съществуване. Аз бях грабнат от театъра като дете и просто той беше всичко за мен. На сцената - където е театралният огън, комуникацията с публиката и всичко друго, подчинено само на това да се докосвам до това място, сподели в "Денят започва с Георги Любенов" известният актьор и режисьор.

След известно време човек започва да се съмнява и да вижда, че е живял по някакъв начин не много възпитано и уважително към всички хора, към близките си заради театъра - сподели актьорът.

Куркински прозна, че е направил много компромиси в личния живот, в общуването с родителите и това в един момент го е разклатило като личност, но го приема като нещо нормално. По думите му, не можем да бъдем непрекъснато в абсолютна разсъдъчност и да знаем какво сме, и стремглаво да се стремим към постигане на всякакви цели.

"По-хубаво е да бъдем по-леки към себе си и към другите, към душата си, което е едно уважение към създателя на света, към създателя на нашите души", категоричен беше Куркински.

Само преди седмица той постави пиесата "Двубой" от Иван Вазов в Народния театър. "Човекът е деколте в акъла" - е една от репликите, които са го накарали да се обърне именно към тази пиеса.

"Малко след като е написал "Българийо, за тебе те умряха....", малко след това Вазов написва "Двубой" и слага в устата на своите герои реплики като: Човекът е деколте в акъла, Никой не спазва закона, Ти си отсъствие на всякакво присъствие. Всичко това звучи толкова актуално, сякаш е писано от сценарист на съвременно комедийно предаване", смята Куркински.

"Двубой" е бил върнат от артистите на Народния театър някога именно заради това, че е бил много модерен текст и е бил много изобличаващ, ярък, откровен и бичуващ, и просто тогавашният елит не е искал да си го признае - допълни той.

За себе си Куркински споделя, че като човек няма достатъчно смирение и достатъчно вяра, а като артист страда от липсата на достатъчно амбиция. Но е направил дуета „Черни очила“ с рапъра Боро Първи, за да покаже, че не се взима крайно насериозно. „Реших да не се превземам от позицията на „високото изкуство“ – да пази Господ. Рапърите създават стойностна музика, когато в текстовете им, разбира се, няма гнусотии и гадости.

Посланието на „Черни очила“ е да се вгледаме и вслушаме в човека срещу нас, да вникнем в него, колкото и да е различен. За моето участие в парчето използвах мелодии и думи, които съм чувал преди години от баща ми и дядо ми“, коментира оше Куркински. Той не крие, че скандалният му имидж от 90-те въобще не отразява неговата същност, макар че не съжалява за нищо и ще плаща греховете си.

„На 40 нямах усещане, че имам собствен живот – съществувах заради театъра и той беше всичко за мен. Бях подчинил съществуването си на него. Днес се съмнявам, че е това е достатъчно уважително. Затова сега за мен театърът е само работа – както трябва да бъде. Не може постоянно да се стремим към поставяне на цели. Трябва да сме по-леки към душата си, към себе си, към другите – за да уважим Създателя. Театърът не е храм, храмът е един.“, категоричен е Куркински.

 Мариус хвали най-младите артисти в трупата за това, че те са много по-малко обременени. „Не са злонамерени като нас, успяват да съхраняват душите си“, твърди той. И припомня, че в пиесата Иван Вазов излива болката си от това в какво се е превърнала България веднага след Освобождението, от упадъка на нравите, от корупцията, от факта, че никой не спазва законите.

Тъкмо поради тази бичуваща откровеност през 1920 година Народният театър отказва да постави „Двубой“ – артистите не искат от тяхната сцена да признаят за тоталния срив на общонационалните и общочовешките ценности. „Но не говоря с ирония. Вече не обичам иронията – вижте до къде ни докара. В крайна сметка двубоят е в душите, в отношенията – с Бога ли сме или не сме“, анализира Куркински.