95878 | 7 юли 2021 | 10:21

В София ще липсват президентите на Чехия – Милош Земан, на Хърватия – Зоран Миланович, на Австрия – Александър ван дер Белен, на Словакия – Зузана Чапутова. Чехия и Словакия са представени дори не от премиери, а от вицепремиери. Австрия праща зам.министър

Шестата среща на върха на Инициативата „Три морета“, домакин на която е президентът Румен Радев, започва своята двудневна работа на 8 юли в София.

Инициативата е на президентско ниво и обединява държавните глави на 12 страни членки на ЕС от Източна Европа.

Както вече писахме, форумът се провежда под егидата на САЩ. Американският конгрес прие декларация за „Три морета“,  в която се казва, че е „противодействие на руското и китайско злонамерено влияние“. Очаква се видео приветствие да отправи американският президент Джоузеф Байдън. 

Особено активни в инициативата са Полша, Румъния и Балтийските републики, a от година такава активност проявява и България.

От документите на форума става ясно, че мнозинството леви президенти в Европа знаково няма да уважат събитието.

В София ще липсват президентите на Чехия - Милош Земан, на Хърватия - Зоран Миланович, на Австрия - Александър ван дер Белен, на Словакия - Зузана Чапутова.

Австрия демонстрира пренебрежение към Софийската среща и изпраща заместник-външен министър, а Чехия и Словакия са представени дори не от премиери, а от вицепремиери.

Отношението на хърватския президент Зоран Миланович към Триморието се съдържа в думите му от 19 октомври м.г. Той казва, че е против страната му да участва „в изолацията на Русия, по начин, който смятам за глупав и вреден за Хърватия“. Миланович е категоричен, че „това не е мач, в който Хърватия трябва да участва и да предизвиква възмущението на Берлин и Москва“…“.

Прави впечатление, че отсъстващите президенти са от европейската левица, които не са настроени срещу Русия. 

Присъстващите на Софийския форум държавни глави са основно от ястребското крило срещу Русия начело с полския президент Анджей Дуда и румънския Клаус Йоханис, които са основните говорители и двигатели на Инициативата. Полша дори внесе 750 милиона долара в общия Инвестизционен  фонд. От балтийските републики идват президентите на Естония - Керсти Калюлайд и на Латвия - Егилс Левитс, с видео-обръщение ще участва президентът на Литва Гитанас Науседа. Това позиционира българския президент Румен Радев в една ясно очертана антируска група,  с която той явно добре работи през последните години.

Естествено Русия е против поредното блоково формирование. Европейската комисия е резервирана към инициативата и я наблюдава - нейн представител в София ще бъде изпълнителният заместник-председател на ЕК Маргрете Вестагер.

Брюксел показа, че няма да бъдат толерирани откровено провокативни действия от държавите-клиенти на САЩ, насочени към подриване на връзките между Западна Европа и Русия в интерес на Вашингтон. "Три морета" засега е позиционирано точно по този начин.

Германия и Франция са подозрителни спрямо този проект на съюз вътре в Евросъюза.

Чрез своя президент Франк-Валтер Щайнмайер Германия ще следи отблизо форума в София, защото се изгражда в рамките на Европейския съюз, но Федералната република отказва да участва с пари с аргумента, че Берлин дава достатъчно поне на 5-6 големи инициатива на ЕС.  

Анонсираният на срещата в Букурещ през 2018 г. Инвестиционен фонд от 5 милиарда евро, стои полупразен, по сметките му към края на 2020 г. е имало 913 милиона евро. Основаната част от тях е сумата, дадено от Полша и Прибалтика. Повечето държави, сред които и България участват със символична вноска от по 20 млн. евро.

Три държави - Австрия, Словакия и Чехия не са дали и една стотинка.
САЩ от 2017 г. непрекъснато декларират, че ще дадат 1 милиард евро, но до момента е известно, че Финансовата корпорация за международно развитие на САЩ ще даде едва 300 милиона долара.

В края на 2020 г. и началото на 2021 г. е взето решение германските банки да не участват във финансирането на проекти по инициативата "Три морета".

На форума ясно личи идеологическото разделение между отделните страни членки по отношение на ляво-дясно, консервативно-либерално. Лявото и консервативното са скептични срещу формата, докато дясно-либералното го форсира.

Президентът Радев се опитва са извежда на преден план икономически ползи, за да замъгли антируския характер на инфраструктурните проекти, което му отнема леви гласове за изборите през есента.

Справка относно изявленията по темата в българските медии показва, че основни говорители в полза на „Три морета“ през последната година са Румен Радев, Цветан Цветанов и Елена Поптодорова.

Показателно е, че Радев е поканил за модератор на форума бившия зам.-министър от НДСВ и краен неолибрал – Илия Лингорски.

Прави впечатление, че от срещата в Букурещ насам акцентът на Инициативата започва да се измества не просто върху енергетиката, а върху цялостното развитие на инфраструктурата на Централна и Източна Европа. Сред проектите на "Три морета" се оказаха българската магистрала "Черно море", тунелът под Петрохан, магистралата Клайпеда-Солун, жп линията "Рейл-Балтика", 5G мрежи, "зелена енергетика" и т.н. и пр.

Румен Радев поиска да е домакин на Инициативата, въпреки заявеното официалното искане на естонското и българско правителство тя да се проведе в Талин през 2021, защото заради пандемията не можа да има присъствена среща през лятото на 2020 година. След изричното настояване на Радев домакинството бе прехвърлено в София. На срещата в Талин по предаване на щафетата присъстваха само Радев, естонската президентка Керсти Калюлайд и полският президент Анджей Дуда.

Американската инициатива сближи Румен Радев с управляващия директор на Международния валутен фонд Кристалина Георгиева и тя ще гостува специално на форума. 

Припомняме: Инициативата „Три морета“ обединява дванадесет държави-членки на Европейския съюз – Република България, Република Естония, Република Латвия, Република Литва, Република Полша, Чешката република, Словашката република, Унгария, Република Словения, Република Австрия, Република Хърватия, Република Румъния.