17856 | 8 март 2019 | 13:46

С него катерят планините Иван Вазов и проф. Иван Шишманов. Той написва първото „Практическо ръководство по туризъм“. А през 1908 г. издава реферата си „Изгарянето на сметта като източник на електричество, двигателна сила, топливо и пр.“

Още като студент по медицина Параскев Стоянов, с помощта на водач, успява да изкачи върхът Гран Комбен висок 4318 метра в Швейцария. Това става през август 1895 г. Това е първото изкачване на висок връх от българин. Поздравява го лично Алеко Константинов. През 1929 г. бъдещият професор написва и първото „Практическо ръководство по туризъм“.

С него катерят и се разхождат по планините Иван Вазов и проф. Иван Шишманов. Министърът на просвещението и лекарят имат дългогодишна кореспонденция, от 1903 до 1921 г., в която споделят духовните си търсения. Шишманов го чувства достатъчно близък, за да му сподели огорчения по повод усилията му за защита на академичната свобода и университетската автономия. На 1 август 1907 г. пише: „Боли, боли, докторе, да виждаш как един чуден народ благодарение на негодността, късогледството и безчестността на неговите водители, лети към една пропаст….“

На 23-24 септември 1921 г. проф. д-р Параскев Стоянов е един от тези, които правят аутопсията на Иван Вазов. С него са проф. Кубрат Каракашев, д-р Даскалов и д-р Геков, които установяват особености в сърцето, мозъка и черепа на Патриарха на българската литература. Тежестта на мозъка е нормална, но гънките са дълбоко очертани и обемни. Установени са стари фрактури и сраствания по черепните кости. Сестрата на Вазов потвърждава, че когато поета е бил на четиринадесет години е паднал от кон. Дълго е бил в безсъснание и няколко месеца не виждал. После зрението му се възстановило, това обяснява постоянния му тик.

Параскев Стоянов е първият професор по хирургическа пропедевтика в новосъздадения Медицински факултет в София през 1918 г. „ Един ден той пристигна във факултета за първата си лекция. Масивната му, невисока фигура прекоси болничния двор с широки, тежки стъпки. Върху плещите му бе наметната голяма черна пелерина. Изпод вдигнатата ù качулка се подаваше едрото му лице с дълбоки бразди, подобно на лицето на дългогодишен актьор, с мустаци над дебелите му бърни и малка остра брадичка. Големите му сивосини очи, които меняха бързо израза си според настроението му, гледаха живо, дружелюбно“ – така си го спомня студентката Дора Бенева.

Професорът е спокоен, ласкав, оптимистичен и с чувство за хумор. Обича да казва пред студентите: „Деца, на упражненията може да грешите и вероятно това не ще бъде за последен път, но на операционната маса вашата грешка може да бъде фатална за живота на пациента. Затова упражнявайте се сега, подготвяйте се напълно за тези отговорни моменти, когато ножът не трябва да трепва в ръката ви.“

Той е един от най-добрите хирурзи по онова време, учен с широка култура. Автор е на учебници.

Големият родолюбец и общественик е роден на 30 януари 1871 г. в Гюргево, Румъния. Едно от осемте деца на Иван Стоянов от В. Търново, който е търговец на сол. Със свои средства баща му създава Блъсковата печатница, в която е печатан последния вестник на Христо Ботев „Нова България“. Иван Стоянов е дал средства за облеклото на Ботевите четници и купува билетите за кораба „Радецки“. След Освобождението се преселва в Русе и е избиран за народен представител няколко пъти.

Синът му Параскев завършва известния букурещки лицей „Св. Сава“. Учи в медицински университети в Румъния, Франция и Швейцария. Дипломира се във Вюрцбург, Германия през 1895 г. Защитава дисертация на тема „Сърдечен карцином“. Завръща се в България и започва работа в Ловеч като ординатор в тамошната държавна първостепенна болница. Минава под венчило с Нина Лейн, с която имат две деца – Аркадий и Лидия.

През 1897-1899 г. специализира хирургия в Германия, Франция, Швейцария и Австрия. За малко време е старши лекар в Русенската държавна първостепенна болница. После отново се завръща в Ловеч, където е старши лекар и участник в обществено-културния живот на града.

Захванал се да търси свидетелства от Ловчанския вътрешен централен революционен комитет и залавянето на Левски. Записвал спомени от членовете на комитета. Така около 1900 година, Параскев Стоянов проучвал историята на Ловеч, подреждал спомените на останалите живи съратници на Апостола и през 1901 г. издава книгата „Градът Ловеч като център на БРЦК, столица на Васил Левски и роден град на поборника Тодор Кирков“.

Приходите от този си труд дарява за построяване на паметник на войводата Тодор Кирков в Ловеч. Параскев Стоянов, за да помогне за строежа на паметника, пише и поставя пиесата „Тодор Кирков – Войводата“, която е играна дълго в Ловеч, но също и в софийския театър „Сълза и смях“, когато негов директор е Антон Страшимиров.

Хирургът дава своя принос и за създаване на първото археологическо дружество в града, за строежа на нов читалищен дом. С усилията на Стоянов, унгарският пътешественик и етнограф Ф. Каниц, който проучвал и описвал история на Ловеч, правил разкопки на средновековна крепост, преименуват на негово име музея и го провъзгласяват за почитен гражданин. Наричат на негово име улица. Стоянов му пише лично писмо, в което изказва своята признателност. Но преди това превежда книгата за пътуванията на Каниц в България преди Освобождението.

Краят на 1902 г. отвежда Парскев Стоянов в Плевен, където е старши лекар в хирургическото отделение на тамошната болница. В този град също се занимава с историята му, създава археологическо дружество, работи за създаването на Плевенския мавзолей. През 1905 г. е старши лекар на Марийнската болница във Варна. Урежда създаването и откриването на варненския „Аквариум“ и на детския санаториум за костно-ставна туберколоза.

Полага много усилия за въвеждане на хигиената като предмет в училищата. Самият той става училищен лекар на Варненската мъжка гимназия. Наклеветен е, че е атеист и е уволнен през 1910 г. Остава в морската столица благодарение на проф. Иван Шишманов, който му съдейства. Тук също проучва историята на града и околностите му. Прави бележки за миналото, за Аладжа манастир, Побитите камъни, за братята археолози Шкорпил.

През Балканската и Първата световна война е началник на военна болница. В Текир-гьол, Северна Добруджа, създава първия войнишки морски санаториум. В него прилага морелечението, слънцелечение и калолечение. Параскев Стоянов е един от създателите на научното калолечение и морелечение в България. Върху тях работи още докато живее във Варна.

През 1918 г. става професор в новооткрития Медицински факултет на СУ. Трудно могат да се изброят приносите му в областта на хирургията, физиотерапията, калолечението и санитарното дело и многобройните му международни награди. Истински ерудит, който владеел единадесет езика. Учител е на първите български хирурзи – д-р Москов, д-р Капитанов, д-р Бойчев, д-р Червенаков и др.

Професорът не се страхувал да въвежда всякакви новости в България. Още през 1908 г. издава реферата си „Изгарянето на сметта като източник на електричество, двигателна сила, топливо и пр.“ Но нововъведенията му създава само проблеми.

През януари 1909 г. проф. Шишманов пише до Параскев Стоянов: „ Човече, какво ти е Каниц, какво ти са археологическите дружества, аквариумите и сметогорилните, та вечно се въртиш и нарушаваш спокойствието ни? Стой си мирно, гледай си там хирургията, управлявай си болницата, дери пациентите си, вечер кисни из бирариите и кафенетата, ланкай, клюкарствай, псувай от най-високия до най-ниския. Вкъщи те чака добра женица и умни дечица. Похапни си, попий си, па си легни, завий се с юргана до уши и хъркай! Нещастнико, ти не щеш! Ти искаш да оправиш света! Кой ти е крив, ако светът не желае да се поддава на твоите „капризи“. Та значи боклук ще горим!... Докторе, не може ли да намерите действително средтво да се очисти България от нравствен смет? Вие, който сте тъй изобретателен, помислете, негле ще намерите нещо…“

Параскев Стоянов умира на 14 ноември 1940 г. в София. В завещанието му, съхранено в Държавния архив в Ловеч е записано, че той дарява чрез сина си 2-3 хиляди лева на болницата в Ловеч, където започва трудовия му път. На нея оставя и „втори отпечатък от после смъртната маска“, която ще направят на лицето му. Негово желание е да се даде мозъка му за колекцията на анатомо-патологичния институт. После продължава: „Също да се направи аутопсия на гръдния кош, за да се извади сърцето, което оставям на същия институт. На една книжка с туш в сърцето да се напише името „Ловеч“, защото това име е записано в сърцето ми“.

Днес името на основоположникът на българската хирургия Параскев Стоянов носят Медицинския университет и Санаториума за костно-ставна туберколоза във Варна, Многопрофилната болница за активно лечение в Ловеч, както улица в Поморие и в морската ни столица. Големият човек и хирург е посмъртно удостоен като почетен гражданин на Ловеч.