Сн. YouTube

Манифест от 1885 г. на Александър Батенберг утвърждава присъединяването на областта

134 години от Съединението на България!

1719 | 6 септ. 2019 | 00:01

Единственото разграничение между двете части на страната, запазено до Обявяването на независимостта на България през 1908 г., е това, че българският княз е формално назначаван от султана за генерал-губернатор на Източна Румелия


Отбелязваме 134 години от Съединението на България.

Това е актът на фактическо обединение на Княжество България и Източна Румелия през 1885 г.

 

Берлинският конгрес от 1878 г. разделя България на Княжество България и Източна Румелия. Останалото под османска власт българско население се стреми към обединяване с освободените българи. През 1880 г. е създаден Българският таен централен революционен комитет (БТРЦК), чиято основна задача е да осъществи обединението на Княжеството с Източна Румелия. За да се координира работата с месното население, се учредяват и комитетите "Съединение".

 

През февруари 1885 г. начело на БТРЦК застава Захари Стоянов, който подкрепя идеята Съединението да стане под скиптъра на княз Александър Батенберг. Ролята на българския княз в този момент е решаваща, защото ако той, в качеството си на лоялен васал на Османската империя, откаже да признае акта на Съединението, въпреки силната народна воля, начинанието е било обречено на неуспех.

 

На 6 септември 1885 г. в Пловдив навлизат отрядите на Чардафон Велики (Продан Тишков) и майор Данаил Николаев. Арестуван е областният управител на Източна Румелия - Гаврил Кръстевич. Създадено е временно правителство начело с д-р Георги Странски, което обявява присъединяването на Източна Румелия към Княжество България.

 

Два дни по-късно Александър Батенберг с манифест утвърждава присъединяването на областта и приема да бъде титулуван занапред като княз на Северна и Южна България. Пристига в Пловдив и определя за свой помощник в Южна България д-р Странски. Въпреки съпротивата на Русия и лично на император Александър III, Съединението получава дипломатическо и международно признание. Това става чрез т.н. Топханенски акт на 24 март 1886 г. Спогодбата е подготвена от българския политик и дипломат Илия Цанов (Илия ефенди) и негов екип. С подписването на договора България и Османската империя постигат споразумение, според което Княжество България и Източна Румелия имат общо правителство, парламент, администрация, армия.

 

Единственото разграничение между двете части на страната, запазено до Обявяването на независимостта на България през 1908 г., е това, че българският княз е формално назначаван от султана за генерал-губернатор на Източна Румелия.

 

Денят е обявен за официален празник на страната с решение на Народното събрание от 18 февруари 1998 г.


От категорията

Борисов проведе среща на четири очи с премиера на Йордания Омар Раззаз! (СНИМКИ, ВИДЕО)

Снимки Фейсбук на Бойко Борисов-1570960554.jpg

Искаме да разширим съвместните действия за борба с тероризма и обмяна на опит ...

13 окт. 2019 | 14:25

Корнелия Нинова: Инвестициите ще дойдат отвън, когато насочим поглед навътре!

Снимки Пресцентър на БСП-1570971227.png

Премиерът Борисов напоследък обикаля в чужбина да търси инвеститори. С молби ...

13 окт. 2019 | 15:43

Фандъкова към Манолова: Не си променям ценностите според позицията, за която кандидатствам

Фандъкова към Манолова: Не си променям ценностите според позицията, за която кандидатствам -1570997970.jpg

„Автобусът, който г-жа Манолова показва и внушава, че ще бъде избран в София, е ...

13 окт. 2019 | 23:18

Доц. Огнян Къчев: Спортът трябва да е приоритет за обществото ни

Снимка Пресцентър на БСП-1570989203.jpg

Завърши първият международен турнир по футбол в памет на Живко Господинов

13 окт. 2019 | 20:52

За да коментирате, трябва да влезете в системата. Моля, въведете потребителско име и парола, а ако все още нямате регистрация, си направете. Процедурата няма да отнеме повече от няколко минути, а за Ваше удобство може още по-бързо да влезете с профила си във Фейсбук.