17294 | 29 ноем. 2020 | 21:00

България е съсед на Турция и Гърция. „Горещ конфликт“ непосредствено до нашите граници би бил много опасен. Нашата дипломация би следвало да работи умно и професионално за обща позиция в НАТО и ЕС за поставяне на положението под контрол

Петър Воденски*

През септември 2020 върховният представител на ЕС по външната политика и сигурността Жозеп Борел заяви, че „големите империи от миналото се завръщат“, визирайки Русия, Китай и Турция. А през месец март министърът на отбраната на Турция генерал Хулуси Акар бе казал: „Турция под ръководството на нашия президент стана субект на международната сцена. Без Турция днес в никакъв случай не могат да се решават проблемите в Близкия Изток, в Кавказ и в Източното Средиземноморие“. С това свое изказване, министърът еднозначно потвърди амбициите на президента Ердоган за превръщане на страната от регионален в глобален фактор, изграждайки политики на основата на „Нео-османизма“.

В различни периоди от своята история външната политика на Турция се е основавала с променлива сила на пантюркизъм, панислямизъм, а в настоящия момент - на неоосманизма, който предвижда възраждане на Османската империя, като се използват тюркските и мюсюлманските малцинства на Балканите; „вмъкване“ на Турция в получилия се своеобразен геополитически вакуум след т.нар. “Арабска пролет“ и след отказа на САЩ (при Тръмп) да поемат регионални отговорности в Либия, Сирия и Йемен; дейност на Турция сред турските гастарбайтери в Западна Европа.

Като инструменти на тази Ердоганова политика служат правителствената Дирекция по религиозните въпроси (Дианет), турската Агенция за сътрудничество и развитие (ТИКА), Националната разузнавателна организация (МИТ), културният Институт „Юнус Емре“, някои религиозни фондации, а също извършване на политическо-партиен инженеринг в споменатите страни. При необходимост, като инструмент на тази политика, се използват и турските въоръжени сили, при това не само в Кипър (северната част на острова е окупирана от турски аскер от 1974 г. и досега), но и в Сирия, Либия, Йемен, Кавказ (там пролича и влиянието на Великобритания върху някои действия на Турция). Сравнително нов момент е използването на паравоенни сили в лицето на джихадисти, като вербуваните наемници сред тях бяха изпращани в Либия, Йемен и в Азербайджан за водене на военни действия с Армения.

Не спира и пропагандната война, например за пореден път беше публикувана (в профила в Инстаграм на турски депутат от управляващата Партия на справедливостта и развитието - ПСР) географска карта на Турция, в чиито граници попадат обширни територии от Сирия, Кипър, Армения и България. И всичко това на фона на факта, че на Балканите от векове се води битка между мюсюлманската, западната и руската социокултурни системи.
Продължиха „прелитанията на искри“ в отношенията на страната със САЩ, основно по същите проблеми като миналата година – закупуването от Турция на руски ракетни установки С-400 (към чиито изпитания Анкара пристъпи през октомври 2020 - Генералният секретар на НАТО Столтенберг заяви, че тези оръжия представляват риск за съюзниците в Алианса). САЩ отказват да предадат на Ердоган проповедника Гюлен, не възприемат тактическото сътрудничество на Турция с Русия (което, в скоби казано, също бе подложено на изпитания в Сирия, Либия и Кавказ).

С избирането на Байдън за президент на САЩ се очаква той да заеме по-твърда и неотстъпчива позиция спрямо Ердоган и неговите военни намеси в района и поведението му в Източното Средиземноморие, както и близкото турско-руско сътрудничество, като може да наложи нови санкции (с които Тръмп плашеше, но не налагаше) заради тестовете на ракетните системи С-400. Това ще бъде удар върху турската икономика, която вече пострада от пандемията COVID-19 и недалновидната икономическа политика на президента. А през 2023 г. в Турция предстоят редовни парламентарни избори, и евентуални нови американски санкции, заедно с новите  турски политически партии, създадени от негови приближени допреди няколко години дейци (Давутоолу, Али Бабаджан), биха поставили на карта желаната от Ердоган победа.

Отделно внимание през годината заслужават противоречията на Турция с Гърция, като към дългия им списък се добавиха откритите в Източното Средиземноморие залежи от въглеводороди. Тези нови открития напълно преформатираха досегашните измерения на Кипърския въпрос, като отекнаха в САЩ, ЕС и НАТО. Според германския вестник „Ди Велт“, който се позовава на свои източници, във визирания конфликт Ердоган е наредил на висшето си военно ръководство да потопят „без човешки жертви“ гръцки кораб, но генералите са отказали. Постъпилото впоследствие предложение – да бъде свален гръцки самолет също без човешки жертви (пилотът да има възможност да катапултира), също е било отхвърлено. Този факт сам по себе си е показателен за сериозността на конфликта.

Турция – въпреки някои изявления на Ердоган за необходимостта от развиване на отношенията с Европа -  продължава да гледа на ЕС като на „слаб играч“ в геополитически и регионален аспект, да не обръща внимание на идващите от Брюксел препоръки и критики, да се отнася неуважително към Брюксел и отделни страни-членки, и да заплашва на моменти с мигрантската карта. В Европейския Парламент вече се употребява терминът „най-ниска точка на отношенията с Турция в исторически план“. Употребяваната от Ердоган реторика за подобряване на отношенията с ЕС засега не намира материално изражение. В ЕС има различни школи на мислене по отношение на Турция и разногласията й с Гърция. За по-радикални мерки спрямо Турция са Франция и Австрия, като заедно с тях са, разбира се, Гърция и Кипър, а от другата страна са Германия, Италия и Испания. Има и такива, като Полша и Унгария, които са готови да си „затворят очите“ пред турските амбиции в Източното Средиземноморие, в тази група можем условно да поставим и България. Единствено липсата на единодушие спира засега налагането на европейски санкции върху Турция. Що се касае до НАТО, то от десетилетия Алиансът не може с нищо да допринесе за разрешаването на турско-гръцките спорове.

Турция сключи меморандум с правителството на Файез ал Сарадж в Либия, разграничаващ морските води между двете страни, с което засегнаха интересите на Гърция (впрочем, европейските лидери отхвърлиха Споразумението между Турция и Либия). Според експерти по въпроса, не е изключена вероятността Анкара „да посегне“ на някои гръцки острови, намиращи се в непосредствена близост до турския бряг, но за целта изчаква сгоден момент от геополитическа гледна точка. (Още при приемането на Конвенцията на ООН по морско право през 1994 г., Турция обяви официално резерви към някои текстове от този документ, имайки предвид бъдещите си действия; неслучайно Ердоган периодично прави изявления за „близки до сърцето му“ територии на Османската империя, които сега се намират в границите на други държави, а при посещението си в Гърция на 7.12.2017 година категорично заяви насред Атина, че Турция е за преразглеждане на Лозанския договор от 1923 г., в който са фиксирани границите на Турция с Гърция (а и с България).

България е съсед на Турция и Гърция, „горещ конфликт“ непосредствено до нашите граници би бил много опасен, затова нашата дипломация би следвало да работи умно и професионално за обща позиция в НАТО и ЕС за поставяне на положението под контрол.

Засилиха се френско-турските противоречия - в резултат на турските проучвания за въглеводороди в Източното Средиземноморие, Франция организира там съвместни военни учения с Гърция, след което между Ердоган и Макрон бяха разменени публично обидни реплики и обидни действия, а Франция изтегли посланика си от Анкара за консултации.
Безкраен е списъкът с нарушения в Турция на правата на човека: съдебни процеси срещу журналисти, преследвания и затвор за членове на прокюрдската Демократична партия на народите – ДПН, включително кметове в Югоизточните райони (за последните няколко години правителството отне правомощията на десетки кметове от ДПН и ги замени с чиновници), уволнения от държавната администрация на критици на режима и пр. 16% от делата в Европейския съд по правата на човека в Страсбург са свързани с Турция. Според DW, в конфиденциален доклад на МВнР на Германия се твърди, че турската съдебна система на практика не функционира нормално, а основните човешки права и свободи, гарантирани в Конституцията, се пренебрегват. Турските съдии са подложени на политически натиск, а онези, които отказват да се поддадат, са наказвани с изгонване от системата, или с преместване на по-малко престижни длъжности.

С особена сила споменатото важи за кюрдските райони в Югоизточна Турция, където дори нормална публична критика спрямо действията на турските органи по сигурността, може да послужи като база за обвинения в тероризъм. На съдебно преследване са подложени и привържениците на Фетхуллах Гюлен – обвинен за неуспешния опит за преврат през 2016 г. През последните няколко години, турското разузнаване (МИТ) наблюдава привържениците на ПКК (Кюрдската работническа партия) и на Гюлен дори в чужбина, включително в Европа. МИТ следи в чужбина (включително страни от ЕС – ФРГ, Австрия, България и др.) чрез турските дипломатически мисии и други тайни агенти дейността на противниците на режима на Ердоган, и при идването им в Турция ги подлага на съдебно преследване, като има случаи на принудителното им отвличане в Турция чрез тайни операции – от Косово, Босна и Херцеговина, от Монголия и др.

В изпълнение на политиката на Ердоган да се задържа на ниско ниво курсът на долара и заради натиска от правителството върху Централната банка, Турция изгуби 120 милиарда долара за година. Въпреки тези усилия, от началото на 2020 г. турската лира губи почти една трета от стойността си. В крайна сметка, през ноември шефът на Централната банка бе сменен, както бе сменен и министърът на финансите (зет на Ердоган), а Централната банка прекрати политиката си на изкуствено поддържане стойността на турската лира. Чуждите инвеститори продължават да „бягат“ от Турция, както поради икономическата политика, така и поради политическия риск след закупуването от Русия на С-400 и заплахите на президента Тръмп да наложи санкции (частично някои санкции все пак бяха наложени). Данните на турската статистика за инфлацията не са коректни – официалните числа са 12% на годишна база, докато за цените на дребно те са три до пет пъти по-високи.

Кризата с коронавируса предизвика невиждан досега срив на икономическата конюнктура в Турция. По данни на турската Статистическа служба, през второто тримесечие БВП е намалял с 11% спрямо първите три месеца на 2020. Това е най-големият спад, регистриран от 1998 година насам, откогато в страната се правят подобни проучвания.

Що се касае до двустранните отношения на Турция с България, те са много добри, но от българска страна личи стремеж те да се основават на личните взаимоотношения между президента Ердоган и премиера Борисов. Това води в редица случаи до „компромиси“ от българска страна към турска намеса във вътрешните работи на България – политико-партиен инженеринг в страната, предаване на Турция на т.нар. “Гюленисти“, пребиваващи в България (за подобно предаване в Молдова бе осъден началникът на разузнаването, а предадените от българска страна турски граждани съдят България в международни съдилища), дейности в страната на турското разузнаване, турцизиране на български помаци и цигани. Прави впечатление, че България се е превърнала едва ли не в „троянски кон на Ердоган“ в ЕС, и често говори и действа в дисонанс с някои критични позиции на ЕС спрямо Турция, и особено критични позиции на отделни страни от ЕС спрямо Ердоган (например Франция и Гърция).

* Авторът е дипломат от кариерата, бил е български посланик в Анкара, Кишинев и Никозия, Генерален консул в Истанбул. Член на Стратегическия съвет при президента. Автор на книгата „А иначе дипломацията е сериозен занаят“.