12687 | 19 февр. 2021 | 09:15

Българите осъзнахме, че дела трябват, а не думи. Дано водачите на обществото ни осмислят думите на Левски, че „интригата спира хода на народната работа“, подчерта държавният глава

„Всяко поколение води своята битка за България. Всеки от нас. Понякога шумно, понякога тихо. Невинаги заедно, често сами. Защото на всеки от нас се пада дял от съдбата на България, дори когато е далеч или когато нуждата го е прогонила от Родината. Но успехът зависи, както казва Апостолът, „от дружните наши усилия“.

Това е част от посланието, с което президентът Румен Радев се обърна към българите днес, в деня, когато отбелязваме 148 години от гибелта на Васил Левски.

В обръщението си държавният глава подчерта още: „Преди година пред паметника на Апостола казах, че НЕ сме се събрали, за да склоним глави, а за да ги изправим. Днес това се случва. Българите осъзнахме, че дела трябват, а не думи. Дано водачите на обществото ни осмислят думите на Левски, че „интригата спира хода на народната работа“.

Времето е в нас и ние сме във времето – е рекъл Апостолът. То нас обръща и ние него обръщаме.
Твърде дълго то нас обръщаше.
Сега е моментът всички ние, с дружните наши усилия, да обърнем времето.“

Държавният глава отправи посланието си през социалните мрежи, тъй като е в карантина заради позитивен тест за Ковид-19 на съпругата му.

Ето цялото обръщание на президента:

Скъпи съотечественици,
148 години ни делят от скръбния ден, когато Васил Левски среща мъченическата си смърт в София. След живот, отдаден на апостолско служение в името на българската свобода и независимост, той е предаден и осъден на смърт от османските власти.

В предсмъртната си изповед Дяконът доверява, че някога е напуснал манастира с призванието да изпълнява друга, по-належаща, по-висока и по-свещена служба към поробеното Отечество.

Вече век и половина тази вреченост на народа превръща Левски в символ на възрожденската ни мечта за свободна и независима България. Онази просветлена, саможертвена, братска, благородна България, която Дяконът въплъщава. Към която сме длъжни винаги да се стремим, но която често предаваме, забравяме и за която рядко сме достойни. Онази извисена България, която съкрушава нашественици, помага на слабите, равнява се с културните върхове на света, но която - уви! - често се примирява с беззаконието и се поддава на унинието.

Но блянът на чистата и свята република никога не умира. Това е идеал, може би непостижим, но вдъхновяващ и пътеводен. Той е спасителната нишка към изхода от всяка безизходица. Той е вдъхновението за надмогване на всяко историческо безвремие, за надвиването на нашите страхове и пороци, за победата над унинието и примирението.

Всяко поколение води своята битка за България. Всеки от нас. Понякога шумно, понякога тихо. Невинаги заедно, често сами. Защото на всеки от нас се пада дял от съдбата на България, дори когато е далеч или когато нуждата го е прогонила от Родината. Но успехът зависи, както казва Апостолът, „от дружните наши усилия“.

Преди година пред паметника на Апостола казах, че НЕ сме се събрали, за да склоним глави, а за да ги изправим. Днес това се случва. Българите осъзнахме, че дела трябват, а не думи. Дано водачите на обществото ни осмислят думите на Левски, че „интригата спира хода на народната работа“.

Времето е в нас и ние сме във времето – е рекъл Апостолът. То нас обръща и ние него обръщаме.
Твърде дълго то нас обръщаше.
Сега е моментът всички ние, с дружните наши усилия, да обърнем времето.

Поклон пред паметта на Васил Иванов Кунчев, онзи българин от Карлово, който събуди народа и ни води и днес в трудните битки за свобода и достойнство. За чиста и свята Република.
Да живее България!