7052 | 4 септ. 2019 | 13:11

Словесните престрелки между турския президент Ердоган и кмета на Истанбул Имамоглу са знак, че битката между тях ще се пренесе и на предстоящите през 2023 г. президентски избори, коментира арабистът

Увеличилата се бежанска вълна от Турция се дължи на променената политическа обстановка в страната. Това каза арабистът професор Владимир Чуков в интервю за Агенция "Фокус" във връзка със заплахите от нова бежанска вълна към Европа.

Чуков обясни, че това, което наблюдаваме в момента, не е бежанската вълна от началото на тази година и че ситуацията се е променила: „Това произтича най-вече от новата вътрешнополитическа ситуация в Турция. След победата на опозицията в Истанбул, след като опозицията взе управлението във всички големи турски градове, най-вече в Истанбул – това е икономическата столица, имаме променена ситуация спрямо сирийските бежанци. Всеки ден се гонят сирийски бежанци, които са незаконно на територията на Истанбул. Нека да припомним, че само на територията на Истанбул има над 2 милиона чужденци, от които половин милион са незаконно пребиваващи. Появиха се цели арабски гета в Истанбул. Там се говори на арабски, пише се на арабски и започнаха търкания между местните хора – турците и кюрдите. Тоест бидонвили гетата бяха специфичен почерк на кюрдите, сега се появиха и арабски и се получи едно търкане“, поясни арабистът.

Чуков припомни, че сегашният кмет на Истанбул Екрем Имамоглу е разпоредил такива хора, незаконно пребиваващи в града, да бъдат гонени в срок до 12 август и обясни последиците от действията му: „От 12 август до ден днешен, тоест допреди три дена бяха прогонени над 25 000 човека. И се досещате, че всичко това набира скорост. Всичко това буди много силно недоволство сред онези бежанци, които се намират незаконно на територията на Истанбул, и поради тази причина се увеличи бежанската вълна. Така че тази бежанска вълна с някаква степен според мен е плод на вътрешнополитическата ситуация в самата Турция“, посочи още професор Чуков.

Словесните престрелки между турския президент Ердоган и кмета на Истанбул Екрем Имамоглу са знак, че битката между тях ще се пренесе и на предстоящите през 2023 година президентски избори в страната, каза още проф. Чуков.

Той даде конкретни примери за настоящите сблъсъци между двамата: „Сега практически правителството насочва атаките срещу кмета на Истанбул – че не се справя с работата. По време на наводненията отпреди 10-15 дена в Истанбул той бил на почивка в турски курорт и карал яхта – това беше атака от управляващата партия. В същото време и атака от Екрем Имамуглу срещу Ердоган“.

Той добави, че сирийските бежанци ще бъдат една от темите, които ще решат изборите в Турция, която наистина се намира на много сериозен кръстопът: „Мисля, че събитията в Сирия, Ирак, събитията в Кипър, изключителна зона на Кипър – там също се появиха много интересни размествания в пластовете. Говоря за едно диференциране между Катар и Турция, които се явяват конкуренти в експлоатацията на газа в тази част на Източното Средиземноморие. Тоест Турция през следващите няколко години ще бъде поставена на много сериозен кръстопът, в това число, ако щете и със сериозната дилема на зигзагообразните руско-турски и турско-американски взаимоотношения“, каза още Чуков. 

Иранският президент Хасан Рохани иска да преговаря с Тръмп за иранското ядрено споразумение, но среща съпротивата на духовния ръководител на Иран Али Хаменей, добави още проф. Владимир Чуков.

„Нека да кажем, че в момента двете страни са в една много интересна ситуация на желание за преговори. В крайна сметка тези преговори биха могли да станат тогава, когато и двете страни получат позиция на масата на преговорите, която ги удовлетворява. На този етап това не може да стане. Нека да погледнем поведението на Хасан Рохани. Буквално в изтеклата седмица виждаме много силна и противоречива вътрешнополитическа обстановка, в която Хасан Рохани очевидно иска да седне на масата на преговорите с Доналд Тръмп. В същото време виждаме невероятната съпротивата на Сайед Али Хаменей – духовният ръководител, който всъщност е човекът, който има последната дума в това много важно досие за Иран. Имаше едно отворено писмо Али Хаменей, в което той много ясно каза, че налага вето върху преките контакти между Хасан Рохани и Доналд Тръмп“, коментира още професорът.

Чуков пречупи въпроса и през европейската призма и ангажираност към споразумението.

„Виждаме Франция, която е моторът, ако щете – двигателят в момента да се разблокира, да се направи нещо по отношение на иранската ядрена програма. Тези основи, които бяха поставени преди около 6 месеца от страна на Иран, 5 условия да бъдат изпълнени от САЩ. Но също така 12 условия бяха формулирани от американския държавен секретар Майк Помпео да бъдат изпълнени от Иран. Те отпаднаха“, добави още той.

Чуков открои основните теми във връзка с иранското ядрено споразумение: „Първата тема е за иранската ядрена програма – нещо, върху, което Вашингтон поставя акцент. Тя е много тясно свързана със сигурността на Израел. И втората тема – това е развитието на иранската програма за балистични ракети. Ние европейците се намираме много по-близо до Иран, отколкото САЩ. Тук естествено Иран ще се опита да възстанови балансът. Искат да бъдат използвани европейците така, че и те да се намират на световния пазар на нефт“, каза още той.