17790 | 26 ноем. 2018 | 15:38

Последният за сезона концерт на Маестро Камджалов е на 3.12 в зала България. На Нева Кръстева е с вход свободен на 1.12 от 11 часа в залата на Музикалната академия

 Започна първата сесия на „безаналоговия ренесансово-възрожденски проект“, както нарече диригента Йордан Камджалов ACADEMIA MUSICA, която отвори врати този уикенд.

„Сбъднахме една мечта в сферата на образованието, комуникацията, приноса, човечността, всеотдайността, професионализма, социалността, алтруизма, красотата, компетентността, "здравето", свободата и пионерството на самия Човек- написа на стената си във ФБ Маестрото.

проф. Нева Кръстева е Човекът - вдъхновение за мащаба и формата на начинанието, написа още визионерът.

По време на първите два обучителни дни беше демонстриран съвършено нов подход натърсене неразривността между теоритичния и практически подход. Проф. Кръстева и диригента Камджалов демонстрираха смайваща ерудиция и висш академизъм при тълкуването на взаимовръзките между отделните науки, творчество, духовно наследство с музиката.

 Фондацията на Маестро Камджалов покрива изцяло таксата за участие в целогодишната образователна програма „Музика“ на над деветдесетте участника в първия випуск на Академията.

City Mark Art Center - Сити Марк Център за Изкуство домакин на Академията.

„Музикална лаборатория за Човека&GENESIS ORCHESTRA подготвятс години разширението на концепцията, която ще търси нови форми и преподавателии от други области на духа, науката и човешкия опит.“, обеща Камджалов.

ЙОРДАН КАМДЖАЛОВ

Йордан Камджалов учи дирижиране в НМА “Проф. Панчо Владигеров” София при проф. Васил Казанджиев и в Музикална Академия “Ханс Айслер” Берлин, както и в майсторските класове на диригенти от световна величина като Пиер Булез, сър Саймън Ратъл, Зубин Мета, Сейджи Озава, Курт Мазур, Лорин Маазел, Давид Зинман, Даниел Баренбойм.

С впечатляващи изяви на три континента с десетки първокласни оркестри, Йордан Камджалов е сравняван в международната преса с легенди в дирижирането като Тосканини и Челибидаке, определян е като “един от най-ярките диригенти от своето поколение”, “магьосникът на пулта”, “философ между диригентите”, “вулкан и аскет”.

Лауреат е на престижните конкурси за диригенти “JormaPanula” (2009) и “GustavMahler” (2010) и на редица международни отличия, като награда за изключително високи артистични постижения от Берлинската Академия на Изкуствата, единодушно му е присъдена “Наградата на музикалната критика” от 24thCentralEuropeanMusicFestival (2014); Номинация за диригент на годината от DeutschlandRadio, “Музикант на годината” от БНР и др.

През 2011 е избран с пълен консенсус за Генерален музикален директор и Главен диригент на забележителния културен център Хайделберг измежду над 150 кандидати от цял свят, реализираните в неговия мандат концептуални сезони са най-касовите в историята на операта и оркестъра на града и до момента е единственият чужденец, заемал този пост. Прекратява предсрочно договора си на генерален музикален директор, поставяйки за приоритет международната си дейност и творчески визии.Европейската новинарска агенция говори за “епохата Камджалов”, останала след напускането на този пост.

През 2014 НАСА и Международния център по астрономия дават неговото име на астероид52292 като заявяват, че “той свързва света на музиката с очарованието на вселената”.

Авторитетното Мюнхенско издателство “Kubon & Sagner” отпечатва книгата „Звукови светове. Диригентът Йордан Камджалов” на немски език с резюме на 7 езика, представяща уникалните му търсения на единение между музика, философия и наука.

В периода 2015-2016 реализира редица звукозаписни проекти за престижния немски лейбъл CPO.

На 25-годишна възраст основава международния камерен ансамбъл Innorelatio, Berlin, който обединява млади виртуози от над 20 държави.

На 29-годишна възраст съосновава фондация “Йордан Камджалов”, създадена да подпомага млади български творци.

На 32- годишна възраст съосновава международната конференция на генералните музикални директори и главни диригенти в Германия.

На 33-годишна възраст създава Музикална лаборатория за Човека.

На 35-годишна възраст е поканен за член на Българска Академия на Науките и Изкуствата, като понастоящем е носител на званието Академик.

През октомври 2017 г. Йордан Камджалов е удостоен с най-престижната награда за класическа музика в Германия  Echo Klassik заедно с клавирното дуо Аглика Генова и Любен Димитров в категория «Запис на концерти от 20/21 век».

От 2018 година е Музикален директор и главен диригент на Хърватската Национална опера и филхармония в Риека –Европейска столица на културата 2020.

През януари 2019 се очаква излизането на диск с Лиза Джерард, GENESIS ORCHESTRA, Музикална лаборатория за Човека, под диригентството на Йордан Камджалов, издаден от международния лейбъл EDEL.

Определен от западната преса като “истинско откритие” и “диригент, който пристрастява”, Йордан Камджалов поемa поста на артистичен директор и главен диригент на GO, воден от вярата си в колосалния потенциал на България и българската култура.

НЕВА КРЪСТЕВА

Проф. Нева Кръстева завършва Московската държавна консерватория с музикознание при проф. Ю. Холопов и орган при проф. Л. Ройзман.

Специализира орган в Прага и Цюрих при проф. И. Рейнберг.

От 1973 г. е преподавател в БДК (дн. НМА “проф. П. Владигеров”).

Организира първия клас по орган в България през 1978 г. в Националната музикална академия и продължава да го води в НБУ. Професор по контрапункт и фуга (от 1994 г.).

През 1978 г. посещава майсторски клас по композиция в Полша, при Лютославски, където представя своите “Хетерофонни миниатюри за орган” (1974 г.).

Член е на Баховото общество в Лайпциг.

От 1974 има активна концертна дейност като органист в България, Европа и някои азиатски страни. Два пъти е изпълнявала интеграл на Баховите органни произведения в София. Има записи на грамофонна плоча за БНР и БНТ. Като композитор, както и в цялостната си професионална реализация на теоретик, педагог и изпълнител, утвърждава музиката като носител на непреходно дълбоко етично духовно послание. Нева Кръстева е автор на вокално-инструментални произведения с орган; творби за орган; камерна вокално-инструментална музика; хорова музика и др. Пише музикално-теоретични изследвания и студии, по-голямата част от които събрани в “Музикално-теоретични изследвания” в три тома.