Пандемията е негативен триумф на глобализацията. Бъдещето е на социалната държава

Проф. Петър-Емил Митев: Ген. Мутафчийски показва лидерски качества - решения, харизма, резултати

65913 | 5 апр. 2020 | 14:40

Мястото на нашата страна е в Европейския съюз, а мястото на самия ЕС не е определено еднозначно. Или ЕС ще бъде самостоятелен фактор и един от водещите субекти, или ще бъде зависим - било от САЩ, било от Китай


- Проф. Митев, светът се намира в разгара на невиждана в последните десетилетия криза, предизвикана от Ковид-19. Неизвестните на този етап са много, но се очертават и ясни тенденции. Една от тях е, че ролята на националната държава расте. Временно ли е това състояние? Траен ли е ударът, който глобализмът търпи в момента? Достигна ли неолиберализмът границата на своето развитие?

- Пандемията е своеобразен негативен триумф на глобализацията. Вижте с каква скорост и в какъв мащаб се разпространява. Озова се в Папуа-Нова Гвинея, изкачи се по хималайските стръмнини до Бутан, на север достигна близо до полюса – Гренландия. Благодарение на медиите и на социалните мрежи човечеството следи и съпреживява това, което става по света.

Усилването на националната държава е свързано с две обстоятелства. Първо, природата на проблема. Трябва да се пресекат пътищата на Ковид-19. Логично е това да става на националните граници. Най-засегнатите страни в Европа са Италия и Испания – най-посещаваните от международни туристи. В някои страни са поставени и вътрешни граници.
Второ, наднационалните структури се оказаха по-слабо подготвени, по-малко развити, за да осигурят противодействие. Наивно би било от това да се прави извод, че глобализацията ще загуби перспектива. Все едно да смятаме, че след кризата ще си останем по домовете. Пазарната икономика изисква откритост. Глобализацията ще продължи, макар и в променен геополитически формат.

Колкото до неолиберализма, той достигна своята граница още при кризата през 2008 г. Сега понася още по-силен удар, защото здравеопазването е най-социалната сфера. Държавата не е нощен пазач, както твърди още класическият либерализъм. Тя е и дневен защитник, организатор на обществения живот. Бъдещето е на социалната държава.

- Китай е ваша слабост и следите случващото се във и около тази страна. Китай преодоля ескалиращата криза и вече помага на останалите страни. Има ли все пак въпроси, на които Пекин дължи отговори?

- Да, има въпроси. Не е доизяснен въпросът за началото на епидемията. Установено е, че тръгва от пазара на морски дарове и дивечово месо в Ухан. Но как стига до там? Не е второстепенен въпрос, защото става дума за преносителите. Прилепи, плъхове, скариди, змии... Има само хипотези.

- Укрепна ли допълнително Китай на геополитически терен?

- Да. Първо, ефектно се справя с кризата. Макар че има още проблеми, възстановяването започна. И второ, с готовността да помага на други страни. Могат да се прибавят и други детайли. Например секнаха протестите в Хонконг и Сицзян.

- В ход са и редица конспиративни теории, в които основните виновници за случващото се са ту китайците, ту американците. Как си обяснявате това търсене на причини извън очевидното?

- Масовото ухо е податливо дори при нашепването на конспиративни теории, толкова повече при биенето на барабани. Настъпващата промяна в геополитическия баланс стимулира информационна война. Авторитетът, който натрупва Китай, започна да се обяснява с това, че той се стреми към лидерство. Като противотежест на помощта, която оказва на различни страни, включително САЩ, се припомнят негови грехове в началото на епидемията. Американски юридически фирми дори дадоха под съд правителството на КНР за съзнателно и користно скриване на информация в началото на кризата. В отговор от китайска страна излезе версията, че всъщност вирусът тръгва от САЩ. Разбира се, нито първото, нито второто могат да бъдат доказани. Но това не означава, че не предизвикват ефекти.

- В чия полза се развива динамиката в триъгълника САЩ-Русия-Китай?

- И трите страни са потърпевши. Икономиката на САЩ е най-голяма, но тя е и най-уязвима, още повече при съвпадението на пандемията с катастрофалното падане на цената на нефта. Водещи американски банки обявиха, че икономиката на страната влиза в рецесия. И докато САЩ влизат в кризата, Китай излиза от нея. Това му дава голямо предимство. Между другото падането на цената на нефта също е в полза на Китай, който е най-големият вносител на петрол и газ. Русия също е двойно засегната – от пандемията и нефтената криза, но и в двете отношения по-малко от САЩ. Шистовият газ, който се произвежда в САЩ, е най-скъп и затова при ниските цени фирмите са застрашени от фалиране. Уволненията вече започнаха.

- Америка стана first, но по брой на заразените. А предстоят президентски избори. Разклаща ли се доминацията на Тръмп, който беше сочен за фаворит след неуспеха на процедурата по импийчмънт?

- Логичен въпрос. Да, изходът от изборите е по-малко предвидим. Главният аргумент на Тръмп беше достигнатото благосъстояние, икономическата стабилност. Сега този аргумент е несъстоятелен. Остава обаче споменът какво е било вчера, преди да се появи вирусът. И основният изборен лозунг на Тръмп придобива неочаквана актуализация: „Да запазим Америка велика!” Нов прочит: да я запазим велика след кризата.

 

Пандемията нарушава традициите на американската демокрация. В САЩ предизборната борба – това са множество големи събрания, хиляди ръкостискания. Тръмп поради статута си всеки ден е на екран. А опонентът му е в дома си. А от най-голямо значение е кой именно е опонентът.

Номинацията на демократическата партия за кандидат-президент отива към Джо Байдън. В сравнение с Тръмп Байдън е много по-слаб оратор, лишен от харизма. И не на последно место: екипът на Тръмп пази богата документация, за да компрометира Байдън по повод на неговите и на неговия син действия в Украйна.

- Мнозина прогнозират многополюсен свят, но очертанията му още са неясни. Зони на влияние, регионални формати, клъстъри?  И къде е мястото на Европа, в частност на България, в новата архитектура?

- Многополюсният свят вече е факт, но не като завършен световен ред, а като процес, in status nascendi. Не мисля, че процесът е обратим. Глобалният свят от вече близо осем милиарда души и огромен брутен продукт не може да се ръководи от една държава. Затова възникна Г-20. Затова САЩ не успяха да се наложат нито в Сирия, срещу Асад, нито срещу Иран, нито срещу Северна Корея, нито дори срещу Мадуро във Венецуела. Г-20 – това е достигнатата форма на управление на многополюсния свят.

Мястото на нашата страна е в Европейския съюз, а мястото на самия ЕС не е определено еднозначно. Или ЕС ще бъде самостоятелен фактор и един от водещите субекти, или ще бъде зависим - било от САЩ, било от Китай. Геополитическият въпрос е преди всичко вътрешен проблем.

- Пандемията удари икономиките, вече променя и политиката. Може ли изборът „свобода или сигурност“, пред който сме изправени по време на пандемията, да прерасне в избор „демокрация или тоталитарни форми на управление“ след нейния финал?

- Не мисля, че може да става дума за такава дилема. Първо, натоварвате твърде много ограниченията на карантината с обобщението „свобода”. Не сме се отказали от политически права и свободи, конституцията не е отменена. Разстоянието от здравна карантина до тоталитарна форма на управление е астрономическо. Разбира се, неизбежната при извънредно положение концентрация на пълномощия в ръцете на изпълнителната власт може да създаде изкушения, а в някои страни вече има и опити за злоупотреба. Ако не бъдат прекратени с края на кризата, ще се стигне до социален взрив.

- Как оценявате реакциите на властта в България от началото на кризата досега?

- Като слушам разговори между хората, струва ми се, че по-строгите ги оценяват като добри, а по-щедрите – като много добри. Истината е, че броят на заразените в Сърбия е три пъти по-голям, а в Румъния е шест пъти по-голям отколкото в България. Получи се интересен диалог между кабинета, респективно премиера, и президента. Кабинетът набляга върху извънредните мерки, президентът предпазва от пренатоварване с ограничения. И двете страни получиха положителни международни оценки: премиерът – от САЩ, президентът – от авторитетния френски Le Mond (за ветото, с което защитава свободата на словото).

- Към края на март „Галъп“ отчете изключително високи нива на одобрение към ген. проф. Венцислав Мутафчийски. Какво е вашето обяснение за този феномен – от нула до близо 90 на сто?

- Тази „нула” не е оценка на ген. Мутафчийски, а само регистрира факта, че е бил извън политиката. Генералът се появи сега, взема ясни и категорични решения, убедително ги аргументира, харизматичен е, получават се ефективни резултати. Това са все лидерски качества. А в кризисна обстановка се оценяват и по-бързо, и по-високо.

- Скок отбеляза и одобрение към премиера Борисов. С какво според вас той спечели общественото мнение?

- Преди всичко ще изтъкна един особен ефект от кризисната обстановка: тя оказва влияние върху общественото значение на лидерството и оттам – върху рейтинга на самите лидери. Американските политолози въведоха дори специално понятие – Rally “round the flag effect”, за да се обясни нарастването на подкрепата за президента в период на международна криза или война. Типичен пример беше рязкото нарастване на рейтинга на Буш-младши след атентатите на 11 септември. В такъв контекст се изявява и премиерът. Борисов е диалогичен и непосредствен, съпричастен, натрупа управленски опит. Мерките като цяло бяха убедителни. Публиката не обърна внимание на игрите  „добро ченге” – „лошо ченге”; щаб и контращаб /в лицето на медицинския експертен съвет/. Е, имаше и гафове, но ние сме свикнали. Какво повече?

- Има ли българското общество основания за други страхове извън тези, свързани с разпространението на коронавируса? Икономически, политически?

- Разбира се. Преди всичко икономически. Ако ЕС получи хрема, у нас ще бъде пневмония. А американската криза ще се стовари и върху ЕС, като ще се прибави към собствената криза в отделни страни. В Италия например се очаква спад на БВП с 10%, а страната и без това е в гранична ситуация. Очакват ни сложни и трудни времена.

- Имат ли опозицията и гражданското общество полезни ходове във време на извънредно положение и на страх, обхванал нацията?

- Главен герой на днешния ден не е вирусът Ковид-19. Главен герой е страхът. А страхът съдържа в една или друга степен ирационалност. Към момента смъртните случаи от пандемията са 0,00068% от населението на света, а държат над 30% (над 3 милиарда) с ограничени свободи. Гражданското общество се нуждае от рационално, премерено, спокойно поведение. Ефективен отговор на предизвикателството, но никаква паника. Самоограничение без пресилване. Бих припомнил мъдростта на Изтока: „Вярвай на Аллах, но си вържи камилата”.


От категорията

Живко Георгиев: Превърнахме се в мафия с държава. Не ДПС, Борисов е кръстникът на тази мафия

Живко Георгиев-1568031960.jpg

"Наблюдаваме появата на свободни хора в страната. Едно е свободата на ...

10 авг. 2020 | 11:20

Валентин Вацев: Борисов е наказание за нашите грехове

-1484498737.jpg

Премиерът може да употреби част от трудовите си спестявания за къща в Рубльовка ...

6 авг. 2020 | 17:56

Валерия Велева: Честито! Христо Иванов яхна протеста заедно с мутри и бетонира Борисов

-1448546816.jpg

Среднощният разговор на провъзгласилия се вече за бъдещ премиер Христо Иванов с ...

10 авг. 2020 | 18:27

The American Interest: Три десетилетия заблуда на американския елит

-1580207297.jpg

Днешните процеси в САЩ са доказателство за дълбоки структурни промени, ...

10 авг. 2020 | 13:34