21126 | 25 май 2020 | 19:44

По думите му няма как заразата да не се политизира, защото тя е социален феномен, спрямо който трябва да се изработят управленчески политически

По време на извънредното положение БСП се опита да се държи алтернативно като това, което й приляга в дадения случай, намираща се в опозиция, но и отговорно. Това каза за предаването „Софийска трибуна“ по Радио „Фокус“ проф. Здравко Попов – философ, дипломат, експерт по европейски въпроси и преподавател в Софийския университет.

„Естествено беше тя да се опитва да защитава правата на хората в едно такива извънредно положение, да удържа идеята за повече социални защити, свързани с негативните въздействия на епидемията. Левицата обаче беше и отговорна, тоест не на всяка цена и не по отношение на всяко нещо тя беше против, не се държа на инат. Поведението на БСП в парламента можем да оценим като разумно. Депутатите от ПГ на „БСП за България“ разбираха характера и смисъла на кризата и се опитваха едновременно да запазят идентичността на левицата, акцентирайки върху постановките, които са по-характерни за всяка левица, но от друга страна се държаха консенсусно“, отбеляза проф. Здравко Попов.

Проф. Попов оцени и външната политика на БСП.

„Всяка голяма партия трябва да има външнополитическа доктрина и левицата на теория има такава и можем да я намерим във „Визия за България“, където са описани възможните поведения на страната ни и на партията по отношение на много въпроси от глобалния свят. На практика, обаче, виждаме сравнително слабо представяне на външнополитически позиции в политическия процес, в институциите на властта, дори ако щете и по медиите, дори може би има някакво отсъствие. Отделни личности се изказват по дадени проблеми, но звучат по-скоро като отделно мнение, а не като позиция на партията. Не видяхме цялостни политически съображения и участия на БСП в дебати относно бъдещето на Европа. Вероятно евродепутатите на левицата участват в такива дебати, но това не е достатъчно, защото националната публика се нуждае от гледната точка на опозицията“, посочи той. По думите му втренчването на БСП в своите вътрешни проблеми е прекалено силно.

Епидемията разкри и политически, и институционални противоречия, и такива, свързани с научните общности, коментира още той.

„В момента се намираме в период на показване на действителността. Епидемията разкри някои противоречия между институциите на властта. Например между правителството и държавния глава главно по линия на оценката на вземането на решение за въвеждането на извънредното положение и за обхвата на мерките. Но също така и по отношение на негативното въздействие върху икономиката на страната и съответните мерки за спасяване и компенсации на различните отрасли на тази икономика. Тук включвам и най-вече противопоставянето и на опозицията спрямо начина на прилагане на мерките на това извънредно положение. В това число е преди всичко на БСП. Най-вече за ограничаване и нарушаване на човешките права с фокус свободата на словото, но и правото на социална защита и финансова компенсация на засегнатите от кризата. От друга страна видяхме, че има противоречия и между учените – вирусолози и лекари – относно характера на тази епидемия и също начинът, по който трябва да се изгради политика към нея“, обясни той.

По думите му няма как заразата да не се политизира, защото тя е социален феномен, спрямо който трябва да се изработят управленчески политически.

„Това не е проблем само в България, а е глобален. Видяхме го във всички страни в ЕС, в САЩ, в Китай. Коронавирусът се превърна не само в проблем на науката и медицината, но и в политически, а дори и в геополитически проблем“, поясни проф. Попов.

Според него спрямо останалите европейски страни България е в златната среда по отношение на предприетите мерки и политическите реакции.

„Между либералното и консервативното политическо решение относно характера на мерките и начинът на тяхното прилагане и съблюдаване“, обясни той.