114216 | 23 май 2016 | 02:18

А аз до вчера си мислех, че си имаме само едно правителство, начело с един Бойко Борисов. Оказа се, че те са стотици, дори хиляди, все БойкоБорисовци на всички институции, институцийки и служби (все правителства) от Кула, през Каспичан, та чак до Малко Тъ

Автор: Проф. Огнян Герджиков

РЕЧНИК НА НОРМАТИВНИТЕ ДЕФИНИЦИИ В БЪЛГАРСКОТО ЗАКОНОДАТЕЛСТВО. Видях го и начаса го купих. Винаги съм имал слабост към речници, справочници, енциклопедии... Самият аз имам желанието да направя подобен речник, но не сам. Силите не биха ми стигнали. Но Елица Маркова, обозначена на корицата като СЪСТАВИТЕЛ, но на контратитулаповишена на АВТОР, не е имала такива скрупули.

Няма нищо по-ценно за един юрист да намери „на едно място да се съберат всички термини, използвани от българските законодатели при написването на законите“, както се обещава в предговора. Оказа се обаче, че има и по-ценно – този речник да не беше излизал.

Има хора графомани. Има и с други отклонения. Но обществото е измислило механизми да ги възпира. Възпиращи механизми са издателствата и рецензентите, които не трябва да допускат замърсяването на книжния пазар. В случая има издателство - „Нова звезда“. Има и рецензенти: доц. д-р Живко Драганов и доц. д-р Божана Неделчева. Те са писали рецензии. Писали, но не чели.Защото, ако бяха чели, нямаше да пишат, за да си компрометират имената.

Няма да се спирам на подбора на термините. Макар че е странно да се дефинират ВЕЛОСИПЕД и АВТОМОБИЛ, например. Още повече, че автомобилът е определен като:„недвуколесно безрелсово“ МПС. И веднага се опитах да си представя как ли би изглеждал едноколесен автомобил, който, очевидно отговаря на дефиницията „недвуколесно“ МПС.

Няма да се спирам и на нищо неказващите определения като това например – „АВТОР – лице, по смисъла на Закона за авторското право и сродните му права.“ Със същата стойност е и определението за „ВОДИ – са всички води по смисъла на Закона за водите“. Хубаво е все пак, че някоя вода не е артисала.

Авторът е много силен в определенията idem per idem (същото, чрез същото – определението се обяснява чрез определяемото). Така „ДЕЙНОСТ – е дейност(?), извършвана като част от икономическа дейност...“ Допълнителен нюанс съдържа определението за „ЖИВОТНИ – са животни, отглеждани за производство на храна и/или животни, които не се отглеждат за производство на храна“. Или с други думи: вари ги, печи ги - животните са си животни.

За мен е нерешима загадка, откъде авторът е извеждал много от дефинициите. Тях ги няма в Допълнителните разпоредби на законите. Няма ги и в учебниците. Изглежда авторът е бил озарен свише. Товае довело до удивителнипо озарението си дефиниции.Omnis definitiopericulosaest (всяка дефиниция е опасна), са казали мъдреците. Но тук опасността се е реализирала в невъзможно най-пълната степен. До такава, че на места човек започва да се щипе, дали не сънува:

„АКЦИОНЕР – собственик на дял от корпорация или компания (всъщност не е никакъв собственик, освен на акциите си, но това на неюристите им е трудно да го проумеят). Защо „корпорация или компания“, хич не става ясно. По българското право си е акционерно дружество. Ама авторът изневидилица ни съобщава, че тази „корпорация или компания“ е с „ограничена отговорност“. 25 години преподавам търговско право, но чак сега научавам, че имало такива корпорации – с акции, с ограничена отговорност.

Не по-малко странно е, че: „Собственическият интрес се удостоверява с удостоверение за акции или с електронен счетоводен запис“. Не знаех, че интерес се „удостоверява с удостоверение“, но още повече ме озадачи, че имало алтернатива – „електронен счетоводен запис“. Това ме накара да се поинтересувам какъв е авторът - счетоводител. Не знам защо счетоводителите решават, че в началото на всичко е счетоводството. А то има само отразителна функция.

За да бъде объркването при акциите пълно, авторът ни съобщава (АКЦИЯ С ПРАВО НА ГЛАС), че „...привилегированите акции не носят избирателни права“(?!?). Всъщност и ваучерите за храна не носят избирателни права, но незнайно защо авторът премълчава този факт.

Разбира се, има и точни попадения: „...арбитражът... не изисква търсенето на простъпка.“ Което си е така, така си е. Вече 30 години съм арбитър и никога не съм търсел простъпка, както и много други неща, например предмет на престъплението в арбитражното праизводство.

Статията БАНКРУТ, ФАЛИТ, може да предизвика уртикария у юристите: „... длъжникът или кредиторите... внасят петиция (???) в съда, относно иска за оказване на правна помощ“ (???). Каква петиция(?), каква правна помощ(?), какви 5 лева? „... активите на длъжника се поемат за разпределяне от попечител“ (???) Този пък „попечител“ откъде се пръкна? Той е толкова нужен на производството, колкото и фармацевт.

Статията ВЕЩНО ПРАВО е пределно кратка, но обяснява всичко: „съвкупност от правни норми, които регулират правото на собственост на права върху чужда вещ“(?). Определение-доказателство, че авторът си няма и хабер от това, което пише. „Право на собственост на права“ не е най-брилянтния юридически изказ. Но загадката е защо правата трябва да са единствено върху чужда вещ? Те ли изчерпват вещното право. Ако бе така, дисциплината Вещно право трябваше да се преподава само един учебен час, а не цял семестър.

Най съм притеснен обаче от дефиницията за „ИМОТ – притежавана или придобивана по финансов лизинг, изцяло или частично земя и/или сграда. „Понеже нищо не съм придобивал „по финансов лизинг“, би трябвало да съм абсолютно безимотен.

И то до девето коляно. И не само аз. Първо „по финансов лизинг“ не може нищо да се придобие. Лизингът не е придобивна сделка. Но даже и да можеше, защо трябва да е само по такъв начин. Имоти не се ли наследяват, не се ли даряват...? Същото неглижиране на различните придобивни способи срещаме и при „НЕДВИЖИМ ЖИЛИЩЕН ИМОТ – е имот, който към момента на продажбата или замяната може да служи за задоволяване на жилищни нужди.“ Пак не може да го придобиете по наследство или по какъвто и да е друг начин.

Доказателство, че авторът е циция личи и от определението за „ПОЛЗВАТЕЛ – са (?)... лица, в полза на които е учредено вещно право на ползване върху вещ – културна ценност(?)...“ Следователно, ако вещта не е „културна ценност“ – не може да имате право на ползване. (Причината за това определение-недоразумение е ясна. Авторът го е взел от Закона за културното наследство, което е частен случай, но го е запазил в тайна, и се е получило..., каквото се е получило).

Един от върховете обаче е дефинирането на „ПРАВИТЕЛСТВО – всеки (?) държавен орган, институция, служба(?) или други подобни органи (?) на местно (?), национално или международно равнище.“ А аз до вчера си мислех, че си имаме само едно правителство, начело с един Бойко Борисов. Оказа се, че те са стотици, дори хиляди, все БойкоБорисовци на всички институции, институцийки и служби (все правителства) от Кула, през Каспичан, та чак до Малко Търново.

От този Речник обаче има и полза. Например той ми светна къде се крие основната причина за проблемите в съдебната ни система – „ПРИНУДИТЕЛНО ИЗПЪЛНЕНИЕ НА ДОГОВОРА - ... т.е. съдът се старае да получи (?) доколкото е възможно същият резултат, както при правилното изпълнение на договора.“ Следователно си е абсолютно в реда на нещата, не друг, а съдът да получава дължимото по разните договори, когато не са били „правилно изпълнени“(?)

На този фон съвсем безобидни изглеждат нелепости от рода на тази, че за ЦЕННА КНИГА НА ПРИНОСИТЕЛ са посочени като пример само такива ценни книги, които по природата си не са на приносител – чек, менителница, запис на заповед; че ИНЦИДЕНТ-ът се свързва само и единствено с човешката дейност (действия), не и с природни събития и т.н. и т.н.

Ако в началото заглавието ви се е сторило мракобесно – СПРЕТЕ ТОЗИ РЕЧНИК, предполагам, че вече ви се струва дори щадящо.