9329 | 16 окт. 2017 | 20:07

В заседателната зала на хотел „Рударци“ в едноименното село се проведе последната от тритесрещи-дискусиис представители на регионалната организация „Св. София“ към Съюза на инвалидите в България.

Участваха председателите на 32-те районни дружества и клубове и членовете на Управителния съвет на организацията. Регионалната организация „Света София” обединява над две хиляди души със зрителни, слухови, опорно-двигателни и други увреждания на територията на София и околните кметства.

Символичен домакин бе журналистическата асоциация АБУЖЕТ. Още при откриването на срещата водещата Милена Димитрова обяви, че журналистите не могат да решават проблемите на хората, но могат да им дадат гласност, да ги направят публични и по този начин да предизвикат отговор от отговорните институции.

Трите дискусии се организират по проект „Европейска интеграция за уязвими групи софиянци“по програма Европа на Столична община.Целта на проекта е да включи и хората с увреждания в общественото обсъждане на българското председателството на Съвета на ЕС през 2018 г. и да предостави компетентна информация за европейските социални политики и инициативи в полза на хората с увреждания.

Юристът Пламен Абровски, който пет години е работил в Представителството на България в Брюксел и отлично познава процесите на работа и на взимане на решения в европейските институции, представи подробна информация за същността и важността на Председателството на Съвета на ЕС за страната, която ще бъде негов домакин през първите шест месеца на 2018 г.

Той даде много интересни примери за работата на Председателството. В един от тях той оприличи заседанията на министрите като игра на покер. Хората зад определен играч знаят картите му и предполагат какви залози ще направи, но хората пред него не разполагат с тази информация.

След неговата лекция последваха много въпроси.

Присъстващите поставяха въпросите, които ги вълнуват: от една страна намалелите грижи на държавата към тях, от друга страна – проблемите, с които всеки ден се сблъскват по домовете си.

Жена с 35 години стаж и две висши образования, която получава 250 лева пенсия, резюмира казуса с „щастливите брюкселски кокошки“ по следния начин: „Предпочитам аз да съм щастлива, а кокошката да е нещастна“, коментирайки недостатъчните средства за нормален живот.

Пламен Абровски обясни част от проблемите с факта, че ние сме се присъединили към ЕС доста време след като той е бил създаден и е изградил собствени правила, защитаващи интересите на членовете си. И всеки желаещ да се присъедини трябва да се съгласи с тези правила и да се съобразява с тях.

Например по болния за нас въпрос за тютюна, ЕС има твърдо решение да не субсидира тютюна и изделията му, защото те тровят и пушачите и хората около тях.

Последвахамного въпроси, свързани с отглеждането на домашни животни – въпроси от всекидневието на присъстващите. Пламен Абровски с чувство за хумор отговори, давайки примери от практиката на различни държави.

Например по въпроса за прасетата той даде пример от свинеферма в Дания, която е много модерна и печеливша, но не е собственост на крупен бизнесмен, нито на държавата, а е собственост на хората от близкото селище, които са се обединили в своеобразен кооператив. И те са имали проблеми, но са ги решили с предприемчивост и собствен труд.

Особено интересно за хората с увреждания беше представянето на доц. Морис Гринберг. Той епреподавател по когнитивни науки в НБУ, председател на фондация "АСИСТ - помагащи технологии". Доц. Гринберг координира дейността на фондацията по една много сериозна, революционна в световен мащаб разработка. Целта е хората с тежки физически увреждания (деца и възрастни), които вече използват системи за помощ чрез компютър, да повишат ефективността на използване им и по този начин да имат по-голяма възможност за развитие и себереализация.

Той демонстрира възможностите на новите технологии с редица примери. Например как може да се управляват редица процеси, или да се ползва компютър само с поглед. Със задържане на погледа или с мигване се натиска определен клавиш. Така може да се пуска телевизор или осветлението в стаята. Може да се пише текст, да се изпращат съобщения, да се комуникира чрез скайп… Масовото използване на новите технологии е довело да рязко намаляване на цената на тези устройства и на програмите за работа с тях.

Доц. Гринберг акцентира, че е важно хората с тежки физически увреждания, които са приковани към инвалидни колички, отрано да започнат да  използват новите помагащи технологии, за да не се губят цели етапи от живота им.

Партньор на АБУЖЕТ по изпълнение на проекта „Европейска интеграция за уязвими групи софиянци“, освен Регионалната организация „Света София” към Съюза на инвалидите в България, е и столичния район „Младост“.

Проектът „ЕВРОПЕЙСКА ИНТЕГРАЦИЯ ЗА УЯЗВИМИ ГРУПИ СОФИЯНЦИ“ се изпълнява с финансовата подкрепа на Столична община

Програма Европа 2017