7512 | 4 юли 2016 | 11:19

Сега Полша се носи по течението към десния популизъм, нео-авторитаризмът надделя в Унгария, Румъния е сравнително слаба и поразена от корупцията, а Сърбия, и в частност България са отслабени от Русия, използваща подмолни тактики и прониквания. Този подно

Робърт Каплан

От времената на Студената война американското лидерство не е имало такова значение за НАТО и за демократична Европа както сега.

НАТО и Европейският съюз десетилетия работиха неофициално ръка за ръка. При това НАТО разчиташе на европейското единство, което при целия си елитаризъм и бюрокрация в значителна степен осигуряваше безопасността на ЕС. Сега тази конструкция започна да се разрушава заради референдума за „Брекзит“, резултатите от който заплашват Евросъюза с вълна от напускания.

При това НАТО, както и преди, е длъжна да защитава Централна и Източна Европа от подривна дейност и директна агресия от страна на Русия. Руският президент Владимир Путин, като се стреми да разедини Европа, вероятно възприема „Брекзит“ като победа. На този фон НАТО и Европа сега се нуждаят от американското лидерство, както никога не са се нуждаели от него от времето на първите години на Студената война. Решението за оттегляне на Великобритания от ЕС е сериозен тест за сегашния президент на САЩ и за неговия бъдещ приемник.

Страните от НАТО, граничещи с Русия и с бившия Съветски съюз – от Естония на север до България на юг – могат да загубят повече от другите. През 90-те години на миналия век те мислеха, че историята с всичките й трагедии, е останала в миналото. Сега Полша се носи по течението към десния популизъм, нео-авторитаризмът надделя в Унгария, Румъния е сравнително слаба и поразена от корупцията, а Сърбия, и в частност България са отслабени от Русия, използваща подмолни тактики и прониквания. Този подновяващ се геополитически хаос в много отношения напомня на 30-те години на миналия век.

Колективната сигурност се превръща в абстракция. Колкото по-силно се разединява Европа, толкова по-малка ще бъде нейната решимост да бъде задействан член 5 от Северноатлантическия договор, определяща, че нападението срещу един от членовете на организацията трябва да бъде възприемано като нападение срещу всичките й членове. За да запълнят възникващата празнина и за да не пренапрягат силите си, САЩ ще трябва умело да комбинират дипломацията с демонстрации на военна сила. Ако Америка не смогне да се справи с това, ефектът от победата в Студената война ще се превърне в нищо.

Да започнем с Великобритания. В словосъчетанието „Северноатлантически съюз“ ключово значение има думата „северноатлантически“. Отделяйки се от Европа, Великобритания ще трябва да укрепи отношенията си с Америка. Действайки съвместно, тези две страни ще съумеят да продължат да влияят на ставащото на европейския континент чак до руските граници.

Това е особено важно, защото излизането от ЕС излага на удар една от главните многовековни задачи на британската политика: предотвратяването на господството на континента, на която и да е отделна държава. Сега Германия ще получи преобладаване – че кой в Европа може да й съперничи? Франция все по-явно отстъпва на второ място. Тя се сблъсква със собствена вълна от популизъм, чието въплъщение стана „Националният фронт“ на Марин льо Пен, и не може да проведе отчаяно необходимите й икономически реформи.

Напоследък Великобритания и Германия бяха съюзници, и търговията между тях безусловно ще продължи. Само че е невъзможно да бъдем уверени в това, че сдържаността и здравият разум ще бъдат запазени завинаги. Започвайки с Конрад Аденауер, дълга поредица от германски канцлери се придържаха към евроатлантизма и осъзнаваха, че Германия носи върху себе си особена отговорност за мира и стабилността в Европа, но не бива да се гарантира, че бъдещите канцлери ще мислят по същия начин.

Епохата на Ангела Меркел все някога ще приключи. Когато това стане, може да се окаже, че немците са се уморили от неблагодарната работа и им е омръзнало да се справят с гръцките дългове и руските авантюри. В резултат те могат да сключат сепаративно споразумение с руснаците или просто да се оттеглят в националистически популизъм, подобно на други европейски страни. Ако популистката вълна нагледно продемонстрира философската кастрация на много традиционни европейски партии, защо Германия да е длъжна да се окаже изключение?

Именно поради това особено важна е ролята на американската дипломация. Сега, както и след края на Втората световна война, ни е необходимо да взаимодействаме със средите, определящи германската външна политика, да ги въодушевяваме и поддържаме. Вашингтон не трябва да се отделя нито от Лондон, нито от Берлин. Да бъде насочвана Европа означава да бъдат насочвани тези две страни. Ако това се удаде да бъде правено, останалото по-скоро само ще застане на мястото си.

Не трябва да се забравя Румъния и Полша, които съответно са демографски и географски център в югоизточна и североизточна Европа. През май САЩ разположиха в Румъния наземен „противоракетен щит“ и отбелязаха голям напредък на преговорите за разполагане на аналогична система и в Полша. Това фактически са американски инициативи, макар и под егидата на НАТО. На фона на „Брекзит“ тяхното значение рязко нараства. Макар официално те да са предназначени за сдържането на Иран, те демонстрират готовността на Америка да оказва военна подкрепа на Румъния и Полша. Путин трябва да разбере, че какъвто и политически хаос да цари в Европа, агресивната и подривна дейност срещу членове на НАТО няма да остане безнаказана.

През април на черноморското крайбрежие на Румъния бяха отправени два американски изтребителя Ф-22. Вероятно именно тази крачка застави руснаците временно да прекратят полетите на своите военни самолети над региона. Освен това румънското крайбрежие, като се има предвид размахът на руската подривна дейност в България и Грузия, изглежда идеална платформа за разполагането на американски военноморски сили в Черно море.

Полша също може да послужи като удобна площадка за поддръжка на Прибалтийските държави, чието въздушно пространство също е нарушавано от руската авиация.

Последствията от британския референдум много години ще се отразяват на Европа. Засега сме едва в началото на този процес. Макар САЩ да не могат да решат икономическите и политически проблеми на континента, те могат да защитят съюзните демократични държави в Централна и Източна Европа в името на запазването на регионалния баланс на силите в Евразия. В дългосрочна перспектива е възможно отслабването на европейската административна „свръхдържава“ да бъде оценено като положително обстоятелство. Само че от геополитическа гледна точка това е отрицателен фактор и важно предизвикателство, на което Америка е длъжна да реагира.

Робърт Каплан, политолог. Той е бил в Центъра за нова американска сигурност и главен политически анализатор на агенция „Стартфор“. Коментарът му е публикуван във в. „Уолстрийт джърнъл“, цитиран от БГНЕС.