101828 | 30 апр. 2016 | 17:42

500 000 куб. м маса от тежки метали, цианиди, камъни и дървета стигат чак до централния площад на областния град

1 май 1966 г. В 11,25 ч над 500 000 куб. м маса от тежки метали, цианиди, камъни и дървета скъсват стената на хвостохранилището на оловно-цинковия рудник “Мир” и заливат близкото с. Згориград, минават през прохода Вратцата и стигат до централния площад на Враца.
Това е една от най-зловещите трагедии в най-новата ни история.

“На 10 г. бях тогава, а преживеният ужас и шок от загубата на близките ми завинаги остави травма в съзнанието ми - припомня си секретарката на читалището във врачанското с. Згориград Цветана Кръстева.

“Готвехме се да отбележим празника и целият ни род се събираше по традиция на голямата трапеза в двора на къщата на дядо ми по бащина линия близо до реката. В един момент някой каза, че другият ми дядо - бащата на майка ми, още не е дошъл, защото не можел да намери ключа от къщата ни в центъра на селото, а и искал да се преоблече за празника. Пратиха мен да му помогна и така останах жива - това се случва точно преди половин век.”

По дългия си 7 км път тинята помита безмилостно хора, къщи и животни.

“Всичко е станало, докато съм била в къщата с дядо ми - спомня си още от онзи ден Цветана. - Не чух като другите бученето от идващата огромна кална вълна, но като излязох, вече видях първите поражения от стихията в по-ниската част на селото покрай река Лева.

Отвсякъде сеносеха отчаянивикове, изпокаляни и уплашени хора тичаха панически навсякъде. Посрещна ме вуйчо ми - брат на майка, грабна ме и ме заведе у тях. Той се качил за нещо на втория етаж в дядовата къща, докато връхлитала стихията.

Масивната къща устояла на напора, но калната вълна отнесла всички, които били на двора. После ги намерили мъртви на десетки метри по течението на реката.фТака само заняколко минутиостанах кръгъл сирак - загубих и двамата си родители, 6-годишния ми брат, баба и дядо. Животът ми се преобърна.”

На този ден според тогавашните традиции на социализма на централния пл. “Христо Ботев” във Враца се провежда задължителната манифестация на трудещите се.

Още на 1 май 1966 г. армията идва на помощ на пострадалите от наводнението.
Минути след като колоните са преминали пред официалната трибуна с местните партийни величия и хората започват да се разотиват по домовете си, се чува заплашително бучене откъм Балкана по поречието на Лева.

Стената на хвостохранилището се е скъсала след няколкодневни непрекъснати валежи. Като помита 1/3 от Згориград, сивосинкавата вълна с височина близо 3 м нахлува в стария и гъстонаселен врачански кв. “Кемера”.

Тъкмо когато повечето семейства сядат около празничната трапеза. Доста време след трагедията тогавашните власти с половин уста ще съобщят официално за
118 загиналии над 1000 останали без покрив над главата си.

Истината обаче излиза наяве много години след калния погром и е доста по-различна.
Както се вижда от статистиката, във Враца и Згориград са издадени над 500 смъртни акта. В трагичния отчет обаче не са включени 12 деца, които си играели близо до реката и изчезнали безследно.

Последните удавили се в стихията хора са открити няколко дни след 1 май на 40 км от Враца по поречието на реката. Оживелите жители от най-пострадалия квартал тайно палят свещи в местните църкви, донякъде доволни, че участието им в манифестацията ги е спасило.
И до днес неизвестен миньор, който слизал от Балкана с мотора си, успява да предупреди много хора покрай реката. С пълно гърло мотоциклетистът крещял на всички да бягат нависоко.Чулите го хукват по сипеите и така оцеляват.

Миньорът застига пред Враца автобус с ученици, спира го и заедно с шофьора качват децата на близките скали, докато отдолу преминавала с тътен калната вода.

Пуснат в отпуск заради празника затворник спасил шестима от гибел. Осъденият Димитър Георгиев тъкмо минавал по моста над затвора, когато видял връхлитащата стихия.

Отсреща спокойно се движели мъж, дете и две жени, които не забелязвали талазите.
Когато мъжът започнал да им крещи да бягат, хората хукнали и се отървали за секунди от влачещата всичко по пътя си вълна.

Затворникът успял да спре с ръкомахания и камион, който се движел в посока към моста. Шофьорът и двамата му спътници скочили и се изкатерили на близкия склон. Когато обаче отпускарят помислил и за себе си, стихията вече го влачела с бясна сила. Мъжът успял да се измъкне чак след 2 км, като се заплел в клоните на залято високо дърво.

Неиздържалата стена на хвостохранилището година преди това е предизвиквала безпокойството на редица специалисти, които я оглеждали. Предупрежденията, че по стената вече има пукнатини и хранилището е претоварено, обаче били пренебрегнати.
Освен изказаните пожелания не се вземат никакви реални мерки за укрепване на стената или спиране на експлоатацията на хвостохранилището.

Цял месец след голямото наводнение булдозери и камиони чистят около река Лева тинята, довлечените камъни и части от разрушените къщи.

След трагедията, за която България бързо научава от човек на човек, тогавашните първи партийни и държавни ръководители на Враца се втурват направо от трибуната на площада да звънят в София и да питат какво да правят.

По това време първият секретар на ОК на БКП във Враца Цветко Божков е с делегация в чужбина и заместниците му не смеят да поемат изцяло нещата в ръцете си, страхувайки се да не се престараят със самоинициатива.

Враца е обхваната от страх и паника. Хората тичатобезумели към района около реката да търсят изчезналите си близки Струпването им плаши партийните ръководители и те нареждат на милицията да се намеси и да въдвори ред.

В София на бърза ръка се сформира правителствена комисия по врачанското бедствие и още вечерта на 1 май тя е в пострадалия град. На 2 май самият Тодор Живков разглежда пораженията от хеликоптер, който кръжи над Враца.

Първият ръководител на държавата дава нарежданията си по телефона и комисията започва да изпълнява указанията.

По улиците на Враца още не били прибрани труповете на издавените домашни животни, от които се носела непоносима смрад.

Заради опасността от епидемия са мобилизирани всички медици в района, в почистването пък се включва целият персонал на ХЕИ и войниците от двете казарми във Враца.

Изкаляните до неузнаваемост тела на загиналите хора са закарани с камиони на градския стадион. Там мият мъртвите с маркучи, за да бъдат разпознати и дадени на близките им за погребение.

Почти година след страшното наводнение набързо са осъдени като виновни за трагедията няколко директори и инженери от мините и металургичния завод край Елисейна.
Набедените влизат зад решетките по за 5 и 10 г., а истинските виновници остават незасегнати.

Половин век след трагедията малцина от туристите, които се изкачват към приказния водопад Боров камък над Згориград, знаят за случилата се преди половин век трагедия. Върху някогашното хвостохранилище отдавна расте акациева гора, а край останките на водооточните кули пасат стадата на местни овчари.

Надолу по реката стотици палатки и биваци се разпъват през пролетта и лятото, а алпинисти се качват по живописните скали над Вратцата.

В двора на църквата в центъра на Згориград е поставен преди няколко години паметник на загиналите от страшното наводнение.

Източник: "24 часа"