127546 | 1 ян. 2017 | 10:00

Пет от общо шестте региона в България са в топ 10 на най-бедните части на Европейския съюз

Днес се навършиха десет години от приемането на България за член на Европейския съюз.

Присъединяването ни към Съюза през 2017 г. бе свързано с много надежди. Политици и медии внушаваха на българското общество, че това е единственото сигурно спасение от мизерията и безизходицата след рухването на комунистическия режим през 1989 година. Министри от управляващата тогава Тройна коалиция (БСП, НДСВ и ДПС) брояха  дните и часовете до официалното ни приемане в Европейския съюз. На хората беше обяснявано, че след 1 януари 2007 г. над България ще се излее „златният дъжд“ под формата на милиарди евро от фондовете на клуба на богатите европейски държави.

Десет години по-късно обещанията на политиците и реалността се разминаха драстично. Еуфорията се изпари - България продължава да е най-бедната страна в ЕС, а съдебната ни система и държавната администрация да са сред най-корумпираните в света.

В официалните годишни статистики на бедността в Европейския съюз, България винаги заема последното место. Въпреки, че класацията не отчита такива важни показатели като достъпа на хората до медицинска помощ, до образование, до обществения транспорт и т.н., все пак тя позволява да се направят някои изводи за мащабите на бедността в съответната страна.

Какво показват данните за 2015 година – след 9 години „успешно“ усвояване на европейските фондове:

През 2015 г. около 119 милиона европейци са изложени на риск от бедност или от социално изключване“, се посочва в доклада на Евростат. Става въпрос за 23,7% от цялото население на ЕС, което означава, че тези хора са застрашени от един от трите основни показателя: „монетарна“ бедност, живот на границата на бедността или по-малко от 60% от средния доход в страната, и семейства с нисък процент трудова заетост.

Според изследването, след три последователни години на нарастване нивото на бедност (между 2009 и 2011), се отчита спад, който се равнява на данните от 2008-та или началото на икономическата криза.

България се оказва една от малкото държави-членки на ЕС, където ситуацията с недоимъка е отбелязала влошаване - през 2014 г. хората в тежко материално положение са били малко над 33% от населението, докато през 2015-а броят им вече надхвърля 34%. Да припомним: според европейската статистическа служба, хора в „тежко материално положение“ са онези, които не са в състояние да си платят сметките, да се отопляват редовно, да консумират месо или риба поне през ден, да излизат в отпуск най-малко за седмица годишно, да ползват автомобил, телевизор и телефон.

Пет от общо шестте региона в България са в топ 10 на най-бедните части на Европейския съюз. Статистиката е на базата на данни за 2013 г. за страните - членки и взима в предвид и регионалния брутен вътрешен продукт (БВП) за определените региона на държавите членки.

За българския Северозападен район регионалният БВП на човек от населението, изразен в стандарти на покупателна способност, е 30%, за Северен централен е 31%, а за Южен централен - 32%. В Североизточния и Югоизточния регион БВП е съответно 35 и 37%.

В Югозападният регион, в който се намира столицата София, БВП на човек от населението достига 72% от средното за ЕС.

Както и в латиноамериканските държави, така и у нас, в столицата е живее между 30 и 40% от населението на страната. Така местната власт се оказа най-голям бенефициент по европейските фондове. Десет години след превръщането на София в наистина европейска столица с ново метро, обновени булеварди и лъскави витрини е далеч от блясъка на Париж. Виена, Берлин, Рим. Най-голямото населено място у нас често шокира чужденците със своята мизерия, неуредици и мръсотия, а някои от гостите  с потрес го оприличават на „западнал град от средата на 70-те години на миналия век“.

Колко спечелихме и колко загубихме от членството ни в ЕС?

След 10 години в ЕС, страната ни продължава да е с най-нисък или между най-ниските БВП на човек от населението, най-ниска производителност на труда, най-ниска конкурентоспособност, най-голяма бедност и най-лоши икономически, технико-икономически, финансови, социални, екологични, демографски, институционални, здравословни, санитарно-хигиенни, корупционни и други показатели, присъединявала се до сега към ЕС.

Корените на тази изостаналост са далече назад в нашата история.

Европейският съюз реши България да плати най-скъпия входен билет за ЕС. Вина за предсрочното ултимативно закриване на 4 ядрени блока в АЕЦ Козлодуй с обща мощност 1760 мегавата носи тогавашният министър по европейските въпроси Меглена Кунева. По оценка на икономиста Иван Ангелов, през 1995 г. създаването на заместваща мощност на закритите реактори щеше да ни струва 4-5 млрд. долара. Понеже през тези 20 години не беше направено нищо за изграждане на заместващи мощности, ако съдим по офертата на Уестингхаус през 2014 г. за седми блок в АЕЦ Козлодуй, изграждането на тези мощности сега ще ни струва 10-12 млрд. долара.

Платен членски внос в Европейския съюз

България плаща редовно в началото на всяка година членския си внос по установени от Европейската комисия критерии

Години	Годишна вноска в млн. лева
2007	634,4
2008	659,9
2009	931,8
2010	779,7
2011	811,5
2012	895,7
2013	908,2
2014	904,7
2015	979,9
2016	935,0
2017	967,0

От 2007 г. до края на 2014 г. сме внесли 6,53 млрд. лева, което е по 816 млн. лв. За 2015-2017 г. се очаква да внасяме около 960 млн. лв. (около 480 млн. евро или 530 млн. долара) средногодишно.

Получени средства от Европейския съюз

През предприсъединителния период България е получила 1962,7 млн. евро:

Вид постъпления	Общ размер в млн. евро
САПАРД – до 31 декември 2009 г.	881,4
ИСПА – до 31 януари 2015 г.	783,2
ФАР- до 31 декември 2011 г.	28,4
Шенген – до 31 декември 2010 г.	252,8
Финансов механизъм на европейското икономическо пространство (изплатени от 2004 до 2009 г.)	16,9
Общо	1962,7

Към получените средства през предприсъединителния период трябва да се прибавят и изплатените ни средства от структурните фондове и от Кохезионния фонд след присъединяването, т.е. от началото на 2007 до края на 2014 г.

Изплатени средства от структурните фондове и от Кохезионния фонд

Години	Размер в млн. евро
До края на 2014 г.	5098
До края на 2013 г.	3616
До края на 2012 г.	2275
До края на 2011 г.	1257
До края на 2010 г.	681
До края на 2009 г.	174
До края на 2008 г.	19
До края на 2007 г.	-

Трябва да имаме предвид, че значителна част от предоставяните ни еврофондове се връщат обратно към най-развитите страни членки под формата на астрономически консултантски и проектантски хонорари за техни експерти и особено чрез доставката на машините и съоръженията за съответните обекти. По този начин богатите страни от ЕС получават допълнителна полза, а ние понасяме загуби, за които не е прието да се говори публично.