16089 | 15 ноем. 2015 | 17:42

Разузнаването в световен мащаб се провали, България трябва да засили специалните си служби, казва в интервю за Епицентър.бг бившият шеф на НРС

- Ген. Аспарухов, след трагичните събития в Париж на 13 ноември мнозина казаха, че това е провал на разузнаването в световен мащаб. Съгласен ли сте с този извод?
- Колкото и да ми е трудно да направя подобен извод, мога да го заменя единствено с „много сериозни пропуски и подценяване на проблема“ и от страна на разузнавателните служби.
Преди 15 години шефове на различни разузнавания, включително ЦРУ, издадохме книга, където си позволих да предупредя, че ислямският фундаментализъм ще бъде опасността на 21 век. Че който не разбере този проблем, който го подцени и не осигури спокойствие и финансова подкрепа на службите си, ще понесе големи беди. Сега продължавам да твърдя, че опасността не е обикновена опасност, а е почти война.

- Бедите са факт. След случая „Шарли Ебдо“ се говореше, че това е 11 септември за Европа. Сега се използва същото сравнение. Какво още трябва да се случи, за да се премине от думите към действията? Защо е толкова трудно противопостяването на Ислямска държава?
- Приемам акта в Париж като нова фаза на войната от страна на войнстващия ислям на Ислямска държава. Отбележете, че седем предварително избрани точки се атакуват от седем групи. Тези групи са командвани от един център, въпросът е дали те помежду си са имали комуникация? Или не са имали комуникация? Това предстои да установят френските служби, но формата на този акт сама по себе си говори за следващ етап. А какъв ще бъде по-следващият?

- Какъв?
- Можем само да си го представим в най-грозния му вид. Въпросът е способни ли сме да се противопоставим на проблема? Все още – не. Това е война от най-мръсен вид. Война, в която не знаеш откъде да се пазиш, къде да не ходиш, кога да залегнеш. Терористичният акт се отличава с това, че нанася удари там, където най-много боли - загинали деца, невинни хора на различна възраст, широк отзвук в цялото общество.
Притеснява ме, че европейските и американските лидери, увлечени в свои странни дейности, не разбират следното: тази опасност изисква обединените усилия на всички – европейци, американци, руснаци, сирийци, заинтересовани арабски правителства от Близкия и Средния Изток, включително и от Африка, за нанасяне на класически удар по така наречената Ислямска държава. Само така ще можем поне отчасти да решим проблема. Трябва да се подходи радикално – със сухоземни операции и с обединени усилия на почти целия свят. Ако лидерите не го разберат това, а те очевидно не го разбират или не могат да го направят, няма да постигнем нищо.
Единствено Русия прозря и формулира опасността, като каза, че удря сега и там, а не когато бедата дойде на руска територия. Това е разумната позиция.  

- Невидим ли е врагът? Терористичните действия в Европа се извършват от мюсюлмани с немски, френски, белгийски паспорти.
- Да допълня – те са в целия свят, имат изключително добро образование. Да, врагът е невидим. Но центърът се знае. Така наречена Ислямска държава пое отговорност за този акт.

- Защо точно сега и защо точно Париж?
- Известно е, че Франция е притегателен център за целия свят. Тя е свободолюбива, гостоприемна. Но исторически погледнато това е логичен и естествен акт на ислямистите. Франция като колониална държава през последните 100-150 години си е спечелила доста врагове. Припомням, че Франция след разпада на Османската империя е владяла и Сирия, и сирийски кюрди в Северна Сирия, и Ливан. Историческа обусловеност и обяснение защо точно Франция има.
Но има и по-важна причина: политиката на френските правителства не успя да интегрира тези хора в обществото. Това е тежък извод. Те останаха в периферията на френското общество, заформираха собствена власт и собствен социален живот, което остана встрани от чистите французи. Да не говорим, че отдавна истинските французи се отнасят малко враждебно към тях. Това привлича млади хора към ислямската войнстваща кауза.
На Европа й липсва онази притегателна сила, която е била характерна за западните общества преди 40-50 години, във времето на автентичния капитализъм.  

- Какво да се прави оттук насетне? Затваряне на границите, засилен паспортен контрол?
- Това ще нанесе удар върху Шенген. Днес ще затвори границата си една държава, утре – друга. Ние сме пред изграждане на огради. Този процес, за голямо съжаление, ще доведе до въпроса това ли е Шенген или трябва друг Шенген? Поставим ли го, Шенген ще престане да съществува.
Моята прогноза е, че границите ще продължат да се затварят. Това е един от най-бързите и ефикасни начини да се контролира потока от мигранти и движението на подобни хора.
Кой си е представял, че Франция ще обяви извънредно положение?! Министър-председателят на Франция дава право на военните по места да обявяват и полицейски час. Това само по себе си е страшно.

- България трябва ли да въведе извънредни мерки на границата си?
- На България трябва постоянно да й свети червената лампа, за да не заспива и да стои с отворени очи. Това се отнася за държавниците ни. Не съм сигурен, че те в пълен обем разбират опасността. Като че ли се самоуспокояват, че някой друг ще ни свърши работата и друг ще ни пази. Ако нямаме сили да се пазим сами, жалко за нас.
Основното, което трябва да се разбере, е, че заиграването с армията, със специалните служби, липсата на финансови средства и обезпечаването на тяхната дейност е фатално за държавата. Ако нищо друго не можем да направим, то можем поне да засилваме специалните институции, да стегнем армията си, да обезпечим границите си. Можем и непрекъснато да искаме от европейците да разберат най-после, че само с обединените усилия на света могат да решат проблема, унищожавайки Ислямска държава.

- Шанс ли е за премиера Борисов да демонстрира силно лидерство в тази ситуация?
- Не зная дали е шанс или малшанс. Но ситуацията, пред която е изправен като министър-председател, не е за завиждане. В такива ситуации, ако имаш авторитарни нагласи можеш да ги развиеш така, че да избуят бързо и да тръгнеш в погрешни посоки. Не казвам, че Борисов има такива нагласи. Казвам само, че ситуацията е голямо изкушение за хора, които мечтаят за повсеместна власт, тоест за авторитарен тип управление.

- Позволете и въпрос за БСП след съботния пленум на партията. Разочарован ли сте от липсата на оставки?
- Не, независимо че исках оставки като знак на политическа отговорност. Някои членове на ИБ го направиха, други – не. Не ги съдя, но им казах в очите моето мнение – че това е най-бързият жест да покажеш политическа отговорност.
На пленума БСП показа, че е най-демократичната и свободомислеща партия. Убеждавам се в това постоянно, независимо че вече 20 години членувам във висшите й органи. Видя се, че можем да си говорим откровено дълго време и да си казваме истини, които горчат. Между нас съществува коректност, въпреки острите думи.
По-важното е да покажем на българското общество, че без БСП държавата ни ще страда. Ние не изчезваме, както се твърди. Показахме, че ни има, че ще продължим да съществуваме и ще привличаме хора, въпреки трудностите. Не е само желание на нашите политически опоненти, има и желание извън страната ни, БСП да я няма. Не, ще я има!