13658 | 12 авг. 2017 | 09:24

Кремъл води агресивна кибервойна и информационна война срещу прибалтийските страни. През 2007 г. руски „хактивисти“ започнаха масирани кибератаки срещу естонски банки, министерства и парламента.

Сянката на великата държава най-много пада върху нейните съседи. Но това не означа, че нейното присъствие не усещат и страни, намиращи се край тях. Държавите, разположени в периферията на Европа – страните от Прибалтика, Балканския полуостров, а също Централна и Южна Европа – осъзнават това. Те лесно могат да бъдат манипулирани.

Русия се стреми да не допусне разширяването на ЕС и НАТО и сее раздор в страните, влизащи в техния състав. Особено по въпроси като санкциите и засилващото се военно присъствие. За разлика от държавите, намиращи се в „задния двор“ на самата Русия, страните, които са разположени в периферията на Европа, могат да не се опасяват особено от конвенционалните, неядрени въоръжени сили на Москва.

И макар нахлуването на Русия в този регион да не е изключено, то е малко вероятно, доколкото включените в него държави или са членки на НАТО (страните от Прибалтика), или са разположени достатъчно далече от Русия (балканските държави), или и едното, и другото (страните от Централна и Южна Европа).

Вярно е, че в арсеналите на Русия има не само армия. И особена опасност за разположените по границите на Европа страни представляват някои тактически прийоми и способи за водене на хибридна война, сред които са политическите манипулации, наказателните мерки в сферата на доставка на енергоносители и в икономиката, кибератаките, подривната дейност.

Страните от Прибалтика: Психологическа война Сред страните от втория ешелон, влизащи в комплекса от цели на Русия за водене на хибридна война, най-уязвими към използваните от Русия методи са страните от Прибалтика. Това отчасти се обяснява с наличието на многочислени руски общности в тези държави, които съставляват 24% от населението на Естония, 27% от населението на Латвия и 6% на Литва.

Политическите партии, които са ориентирани към тези слоеве от населението и обслужват техните интереси, имат сериозни резултати на парламентарните избори в своите страни, предоставяйки на Москва възможности да оказва определено влияние върху правителствата на тези държави в процеса на изборите.

Само че разпространяването на влиянието на Кремъл се сдържа от това, че популярността на проруските партии извън пределите на руските общности е ограничена. А ако се отчете, че в този регион съществува широка подкрепа на членството в ЕС и НАТО, то Москва достатъчно трудно може да откъсне страните от Прибалтика от обятията на Запада или да провокира масови вълнения, както тя направи в източните райони на Украйна.

Вместо това Кремъл прибягва до други способи за подкопаване на правителствата на тези страни – например чрез прекратяване на доставките на енергоносители. През 2006 г. Русия прекрати доставките на петрол на Литва и определи за страните от Прибалтика най-високите в Европа цени за природния газ.

А осем години по-късно Москва въведе ограничения при вноса на селскостопанска продукция от прибалтийските страни. Това беше направено в отговор на поддържането от региона на санкциите на ЕС против Русия за нейното участие в украинския конфликт.

Заедно с тези икономически мерки Кремъл води агресивна кибервойна и информационна война срещу прибалтийските страни. През 2007 г. руски „хактивисти“ започнаха масирани кибератаки срещу естонски банки, министерства и парламента.

С надеждата да дискредитира НАТО Москва също така разпространи през февруари лъжливото съобщение, че немски войници, разквартировани в Литва, изнасилили невръстна девойка. В материал, публикуван в рускоезичния новинарски сайт Vesti.lv, се говореше, че в канадската армия служат хомосексуалисти и на разположения в Латвия канадски контингент не трябва да се има доверие.

Чрез разпространяването на подобни истории Русия се опитва да подкопае доверието на прибалтийските народи в западния съюз – докато в същото време Москва засилва собственото си военно присъствие край границите на тези държави. Централна и Южна Европа: Разцепление на континента Макар в страните от Централна и Южна Европа да няма такива многолюдни руски общности, както в държавите от Прибалтика, те са по-отдалечени от Русия, а това дава на Москва повече възможности за политическо маневриране вътре в тях. Мнозинството от тях в значителна степен зависят от руските енергийни ресурси и нямат териториални спорове с Русия, което им позволява да не се страхуват от неприкрито нахлуване на армията на Кремъл.

С изключение на Полша (тя граничи с руския анклав Калининградска област) и Румъния (която съперничи на Русия в борбата за влияние в Молдова), страните от Централна и Южна Европа като правило се придържат към прагматични позиции в отношенията с Русия. Москва се опитва да използва прагматизма на правителствата, за да вбие клин между членовете на Евросъюза, сеейки разногласия между тях по редица въпроси, включително за санкциите на ЕС против Русия.

Кремъл използва обещанията да строи газопроводи (такива като „Южен поток“ и Северен поток 2), минаващи през територията на Европа, за да покаже, че Москва, както и преди има съюзници на континента. С това Москва си осигурява допълнителна поддръжка освен тази, която на нея вече й оказват приятелските правителства на Унгария, Гърция и Италия, призоваващи към отмяна на санкциите против Русия.

Наистина, тези призиви остават без отговор, защото САЩ и Германия оказват натиск върху страните на Евросъюза, опитвайки се да запазят единството в противопоставянето срещу Русия. Наистина, това може да се окаже нелека работа, доколкото Москва поддържа антиевропейските и ултрадесни организации в Централна и Южна Европа.

Такива партии като италианското „Движение 5 звезди“, унгарската „Йобик“ и полската „Смяна“, редовно се опитват да нарушат статуквото по отношение на западните институции.

И Русия охотно поощрява техните действия, независимо от това, дали те ще дойдат на власт или не. При това Москва продължава да извършва кибератаки против страните от региона, които, според нея, са неприятелски – неотдавна жертва на хакерска атака стана полското външно министерство. Освен това десетки проруски медии публикуват проруски материали, заявявайки, че виновник за гражданската война в Сирия и за кризата в Европа, свързана с наплива на бежанци, са САЩ. Балканите: Политика на моркова и тоягата Прекрасна възможност за засилване разцеплението на Запад Русия има и на Балканите.

По отношение на няколко държави Москва избра по-дружелюбен подход, отивайки на отстъпки, оказвайки икономическа помощ и предоставяйки намаления на цените при енергоносителите за по-приятелски държави като Сърбия. Москва даже установи по-тясно военно сътрудничество с Белград, доставяйки му въоръжения и създавайки съвместно с него „хуманитарен център“, който е считан от много хора за база на руски шпиони.

Подобен център Кремъл планира да изгради и в Република Сръбска, влизаща в състава на Босна и Херцеговина. Отношенията на Русия с балканските страни-членки на ЕС и НАТО (или със страните, които разчитат някога да станат такива) – не са особено близки. Например преди това, как Черна гора миналата година окончателно реши въпроса, Русия, по съществуващи данни, организира и подкрепи опит за държавен преврат срещу правителството в Подгорица.

От нейна страна това беше отчаян опит за блокиране на процеса на интеграция. Точно така Москва оказа мълчалива поддръжка на антиалбанското движение в Македония (която също се стреми да влезе в НАТО) и разпространява слухове за това, за да се засилят подозренията по отношение на целите на страните-членки на НАТО вътре в пакта и извън неговите предели.

/БГНЕС / „Стратфор“.