32558 | 18 апр. 2015 | 16:37

Десет настоятели били хвърлени в тъмница заради необслужен дълг към Рилския манастир

Малкият Рилски манастир, или Султанската черква - така наричат черквата „Света Богородица“ в китното кюстендилско градче Бобошево. Иззидана от камък с тухлени пояси и 18 вътрешни кубета, разположени върху десет монолитни колони, в архитектурно отношение тя е умалено копие на Рилската света обител. И това не е случайно, защото за градежа е поканен прочутият майстор Миленко от радомирското село Блатешница, построил южното крило на манастира с монашеските килии, трапезарията, игуменарницата и библиотеката, гордост на възрожденската ни архитектура.

Храмът в центъра на Бобошево е сред най-величествените църковни сгради у нас. Трикорабната базилика е вдигната върху колони с дължина 24 метра и ширина 8 метра. Основите на черквата са положени през пролетта на 1851 г., като строителството продължава

повече от десет години

В градежа се включват всички - от местните първенци до най-бедните жители на тогавашното село. Начинанието не един и два пъти е било на косъм от провал, защото местните трудно събирали необходимите пари. През 1865 г. десет черковни настоятели са хвърлени в тъмница заради дълг от 33 600 гроша към Рилския манастир. Според етнографа Иван Кепов, събрал историята на Бобошевския край в книга, разноските по изграждането на храма били огромни и за да погасят задълженията, хората били принудени да поискат заем от Рилската света обител. На 1 декември 1865 г. бобошевските първенци подписват записна заповед, че се задължават да погасят в полза на монасите 30 000 гроша главница и 3600 гроша лихва. Парите трябвало да бъдат изплатени на три равни вноски. Още на първия падеж обаче не могли да съберат сумата. Манастирът и поръчителите незабавно предприели сурови мерки срещу длъжниците. Десет черковни настоятели са задържани и пратени в затвора в Дупница, пише изследователят на този край Кепов.

Този акт стреснал жителите на селото. Буквално за няколко дни от всички къщи е събрана сумата и първата вноска била погасена. Скоро след това затворените черковни настоятели са освободени, а останалата част от огромния дълг местните изплащали в срок. Че мащабното строителство на черквата затруднявало бедните селяни, личи от запазени документи, които разказват, че само на зографа Станислав Доспевски и хората му трябвало да се платят 24 000 гроша. Бобошевци обаче успели да съберат едва 14 000 гроша, а за остатъка художникът завел съдебно дело. В София подсъдимите се споразумели с майстора и той им опростил част от дължимото.

Черквата „Света Богородица“ е тържествено осветена в присъствието на всички жители на Бобошево, на хора от близките села и гости от Кюстендил, Дупница и Горна Джумая. За тържеството поканили първо самоковския владика, който обаче отказал. След това пратили писмо до неврокопския, но и той не ги уважил, а предложил да изпрати архимандрит. Обидени от това отношение, за да придадат по-голяма тържественост на събитието, местните първенци решили

да поканят Неофит Рилски

когото смятали за по-голям и по-достоен от всеки владика. Неясно защо обаче и патриархът на българските книжовници също не се отзовал и освещаването на храма станало в присъствието на по-нисши духовници.

Бобошевската черква никога не е била богата на имоти, пише историкът Иван Кепов. През турско робство е притежавала само една ливада от 42 дка, от приходите на която до Освобождението се покривали разходите по издръжката на храма. Има писмени документи, които разкриват, че нивата не един и два пъти е била залагана от черковните настоятели за дребни суми за ремонти по фасадата.

Черковната сграда е висока десет метра, нещо, което е било абсолютно забранено по време на турското робство, когато е строена. В ония години Бобошево е частно владение на Есмихан султан, дъщеря на султан Селим Втори. Заради това местните жители доста дълго се ползвали с някои привилегии - били

освободени от данъци и повинности

а също така и от събирането на момчета за еничари. Вероятно заради това си позволили да нарушат тогавашните закони и да издигнат толкова голям храм. Във вътрешността на черквата като втори етаж е построено така нареченото женско отделение за 150 дами, а в ниската част храмът побирал 650 богомолци. Подът бил покрит с големи квадратни тухли, но през 1923 г. са заменени с мозайка. В началото камбанарията е неразделна част от храма и се издигала високо над покрива.

На 2 март 1904 г. силно

земетресение събаря кулата

една от камбаните е счупена, повредено е и западното преддверие. Три години по-късно всичко е поправено от майстор Славе Илков от Радомирско, като новата камбанария е построена отделно от черквата в южната част на двора, където се намира и днес. Изписването на огромния за времето си храм е поверено на големия възрожденски художник Станислав Доспевски и братята му. Привлечен е и местният майстор Георги Веселинов-Зограф.

Днес черквата „Света Богородица“ е действаща, но отваря само в неделя и на големите християнски празници. Преди години тя е ремонтирана с помощта на строителния предприемач Димитър Кондев.

Българският Ерусалим

Бобошевският край е известен и като българския Ерусалим. И това не е случайно, защото в малката община, в която живеят около 3000 души, са разположени близо 40 храмове и параклиси. В село Скрино е родното място на свети Иван Рилски. В манастира „Свети Димитър“, разположен под самия връх Руен, покровителят на българския народ добива първите знания от богослужебните книги. По-късно светецът се уединява в една от близките пещери и се отдава на живот в лишения, пост и молитва. Именно оттук тръгва светецът, за да се установи по-късно във Великата рилска пустиня и да основе Рилския манастир. В тази община се намира и
Руенската обител, изградена върху останките на стар православен храм. На няколко
километра от Бобошево е и средновековната черква „Свети Тодор“, която датира от Х-ХII век. Другата гордост на местните жители е храмът „Свети Атанасий“, построен през 1590 г. В района има осем оброчища, на които някога е имало църкви. Днес в Бобошево годишно се правят 15 курбана в чест на различни светци.