129334 | 22 дек. 2019 | 15:12

Въпрос на личната съвест на Йончева е дали с антикитайската си изява тя изразява лично мнение, или то е инспирирано отвън!? Тя дължи това обяснение – и на китайските ни партньори, и на българските социалисти

Проф. Светлана Шаренкова

Рецидив стана членът на Европейския парламент Елена Йончева да гласува и да изразява позиции в остър разрез с мнението и ценностите на нейните избиратели, а и с националния интерес на Република България.

След като безпричинно отсъства от гласуването на срамната резолюция, вменяваща на някогашния СССР (дал 27 милиона жертви в битката с фашизма) вина за Втората световна война, след като гласува „въздържала се” по отношение на противоконституционната Истанбулска конвенция и подкрепи заедно със Станишев антируска конфронтационна резолюция, Йончева отправя от Брюксел остри критики към Китай по повод човешките права в Синдзян-Уйгурския автономен район. В този район според нея (на декларативно ниво – без доказателства и аргументация, която да представи) се случвали репресии над местното уйгурско малцинство.

Нека напомним, че Китай е суверенна велика държава и е недопустимо за когото и да било (включително и за ЕС) да се меси в нейните вътрешните работи. Китай е най-многолюдната страна в света, първа икономика на планетата, ключова сила в новия многополюсен свят, постоянен член на Съвета за сигурност на ООН. Но най-важното е, че води миролюбива и конструктивна външна политика, не се меси в чуждите дела, не налага никому своя модел на развитие. Китай е партньор на Европа и това е видно от инициативи като „Един пояс, един път” и „17 плюс 1”, с които Пекин подава ръка за мир, сътрудничество и ново икономическо развитие.

Смехотворно е да мислим, че Европейският съюз и България са решили всичките си проблеми и затова Йончева и колегите ѝ се заемат с тези на Китай.

Европа днес се раздира от разделения, от терористични и екологични заплахи, от ценностна и морална криза на елитите. България е на срамното 111-о място по свобода на словото, корупцията и лобизма у нас процъфтяват, случват се  крещящи изборни нарушения. Но явно за Елена Йончева и нейния ментор Сергей Станишев приоритетите са други, доста различни от тези, които заявяваха по време на предизборната кампания за евроизборите…

В Брюксел Елена Йончева не е в качеството си на журналист или на частен гражданин. Там тя представлява България, българската държава и Българската социалистическа партия.

А Република България и Китайската народна република са страни, заявили на най-високо ниво волята си да бъдат стратегически и равноправни партньори. В потвърждение на това станаха редовни взаимните визити на най-високо ниво, София бе домакин на редовна сесия на формата „17 плюс 1”, разширява се сътрудничество в икономиката, търговията, туризма, енергетиката, духовността и образованието.

На този фон изключително нетактично е поведението на Йончева и в светлината на честването на 70 години дипломатически отношения между София и Пекин – юбилей, който отбелязахме през 2019 г.

Наред с това Йончева действа в тежък разрез с позицията на партията, с чиито гласове бе избрана в Европейския парламент – БСП.

Партията ясно е заявявала, че е за развитие за връзките между България и Китай на държавно ниво, както и на връзките с управляващата Китайска комунистическа партия – в рамките на партийната външна политика.

Но най-важното - това е убеждението на огромното мнозинство социалисти, които виждат в модела на развитие и реформи в КНР реална и успешна реализация на своите политически идеи и въжделения на социалисти.

Въпрос на личната съвест на Елена Йончева е дали с антикитайската си изява тя изразява лично мнение, или то е инспирирано отвън!?

Тя дължи това обяснение – и на китайските ни партньори, и на българските социалисти, и на хилядите избиратели в България, които й дадоха кредит на доверие, за който тя, за съжаление, се оказа крайно неподготвена.