128093 | 21 юли 2020 | 14:37

В управляващата партия кано нищо е задухал вятърът на промяната и вицепремиерът и социалният министър олицетворяват това

Правителството оцеля при петия вот на недоверие. Това се очакваше. Това, което не се очакваше, бе „премиерската“ пресконференция, която свикаха веднага след гласуването в зала „Запад“ на Народното събрание вицепремиерът Томислав Дончев и министърът на труда и социалната политика Деница Сачева.

Зад тях се строи цялата парламентарна група на ГЕРБ. Двамата членове на кабинета – седнали, депутатите – прави. Като стражи. Като армия.

Подертано „премиерско“ поведение и излъчване, защото в една парламентарна република депутатите, излъчили правителството, се строяват само зад „първото лице“ - министър-председателя.

А след успешно приключил за кабинета вот на недоверие парламентарната традиция изисква премиерът да благодари на своите „работодатели“ - депутатите, които отново са му гласували доверие.
Благодариха обаче Дончев и Сачева.

Дончев прознесе държавническо слово, програмна реч, с която фактически пое премиерски ангажименти.

Сачева до него стоеше като бъдещ вицепремиер, верен помощник на Дончев.

И всичко това, докато премиерът Бойко Борисов не се е завърнал от Брюксел, където, по думите му, е извоювал огромна за държавата финансова подкрепа.

Ясно е, че сценката е добре режисирана, за да ни подскаже промяната, която се готви. Подобна изява на дуото Дончев-Сачева не може да се случи без съответното  съгласуване. Ясно е и още нещо съществено - двамата вече са приели да играят ролите, които са им отредени.

В протrвен случай лично Борисов, а не Дончев с тържествен тон щеше да  обяви радостта от извоюваните в Брюксел пари. Или пък, ако премиерът е възпрепятстван, то най-малкото е финансовият министър Владислав Горанов да ни обяснява перо по перо колко получаваме и за какво? Числата изглеждат по на място в неговата уста, отколкото на Дончев. Премиерът кацна от Брюксел в 12.45 и ако искаше, можеше спокойно да пристигне в парламента като вестител на добрите новини.

На пръв поглед нищо кой знае какво не се е случило, но знакът е даден.
Някой може да каже - Борисов много -много не се съобразява с парламентарните традиции. Никога не е присъствал в пленарната зала нито по време на разискванията по поисканото на кабинета му недоверие (пет пъти само за този мандат), нито по време на гласуването. През всичките си години на власт Борисов не идваше в Народното събрание, когато се правеха структурни и персонални промени в състава на Министерския съвет. Обикновено пращаше Томислав Дончев.

И до вчера той изглеждаше като фигурант, заместващ заетия с по-важни и неотложни дела премиер.

Но днес май не е така.

Май е задухал вятър на промяната в ГЕРБ и правителството. За което самият Дончев намекна, казвайки: „Дали ще има промени? Да, ще има промени! Никой от нас, не иска и да мечтае всичко да бъде, както е било, както преди 2 седмици.“ Вицепремиерът навярно имаше предвид протестите, които вече втора седмица оглушават Триъгълника на властта.

При предишни вотове на недоверие Томислав Дончев не е демонстрирал подобно „премиерско“ поведение, тихо си е тръгвал от парламента най-много с някое изявление за медиите на крак.

Още един знак - през последните „горещи“ за властта дни Дончев и Сачева не слизат от екраните на телевизиите. Те бяха представителите на властта на първата пресконференция на ГЕРБ след началото на протестите. Същата, на която Томислав Дончев изтърва: "Няма да допуснем гражданска война, дори да имаме шанс да я спечелим" и за която вероятно съжалява.

Оттогава двамата неуморно застават пред медиите, особено Сачева, повтаряйки основните тези на управляващите. А те са: правителството трябва да остане в този състав – министрите добре са се сработили; този парламент и Министерски съвет трябва да довършат мандата си – няма смисъл от предсрочни избори два - три месеца преди редовните; протестират две – три хиляди души, а за ГЕРБ са гласували милион и толкова.

Дончев и Сачева са не просто поредните „остриета“, изглеждащи компетентно „говорещи глави“ в телевизионните студиа.
Двамата излъчват власт по нов начин.

Ако някой в ГЕРБ е намислил да смени народняшко-хашлашкото лице на партията, олицетворявано от Бойко Борисов с експертно-европейско, то двамата са това ново лице.

Дончев и Сачева и това, което олицетворяват, е възможност партия ГЕРБ да оцелее, запазвайки гласове от целия политически спектър.

За двамата се говори, че са свързани с кръговете, наричани често „соросоидни“. Дончев наистина е бил програмен директор в Институт „Отворено общество“, а Сачева има биография, свързана с неправителствния сектор.

И със сигурност двамата са много далече от излъчването и поведението на други остриета на ГЕРБ като Десислава Атанасова, Спас Гърневски, Маноил Манев, дори Тома Биков, които вече вредят на ГЕРБ.

Сачева и Дончев излъчват „антикомунизъм“ без да говорят срещу „комунистите“. С което не може да не са симпатични на десницата.

Не са „калинки“ - и за двамата мнението е, че са амбициозни администратори. Така привличат всички в ГЕРБ и извън ГЕРБ, на които им е писнало да ги командват разни недоучили хора, на които симпатичното насекомо се превърна в символ.

Като в същото време удовлетворяват комформистите, които по принцип са против резките движения и заседяването на ГЕРБ във властта ги устройва.

В същото време двамата явно могат да покажат зъби, ако трябва, щом са оцелели толкова дълго и във властта, и в политиката, без да са от близкия кръг на Борисов.

Дончев не е чест гост в джипа на премиера, а Сачева май никога не е била там. Не е ясно и дали въобще членува в ГЕРБ, поне доскоро беше безпартийна.

Партийната клюка в ГЕРБ мълви, че точно Томислав Дончев стои зад падането на бившия втори Цветан Цветанов. Вицепремиерът едва ли не спретнал „Апартаментгейт“ и се постарал Борисов да се изпълни със съзнанието, че заместникът му се е превърнал в господар на парламента и стига да поиска, може да бутне премиера – нали групата него слуша. А и партията е негова. С изтласкването на Цветанов мястото му в сърцето на премиера явно е заето от Дончев. Резултатът от това го видяхме днес - пътят по Стълбата нагоре е открит.

Именно Дончев представи Сачева като бъдещ социален министър при последния трус в кабинета. И я наложи, въпреки настроенията срещу нея. Борисов му се довери. Така в правителството се оформи един амбициозен дует, който е на път да вземе властта в управляващата партия.

Дончев и Сачева са връстници – родени са през 1973 г. И двамата не са от София – той е от Габрово, тя – от Добрич.

И двамата имат опит в неправителствения сектор и в работата по европроекти, градят кариера в администрацията. Първият пост, на който бе „забелязан“ от широката общественост Дончев е кмет на Габрово.

За Сачева това бе креслото на началник на кабинета на Илко Семерджиев, министър на здравеопазването в кабинета на Иван Костов.

Томислав Дончев е в централната изпълнителна власт още от първото правителство на ГЕРБ. В кабинета „Борисов“ 1 бе министър без портфейл, отговарящ за евросредствата. Във втория и третия кабинет на Борисов е вицепремиер.

Деница Сачева също е в управленския екип на ГЕРБ не отскоро – бе зам.-министър по социалната политика във втория кабинет на Борисов и зам.-министър на образованието – в третия, преди да стане министър през декември 2019 г., пост, който дължи на Томислав Дончев.

И накрая, защо ГЕРБ може да оцелее като партия със значителни шансове да продължи да управлява с фигури като Дончев и Сачева?

Не само, защото двамата „говорят“ много повече на езика на младите по силата на рождените си дати. Те са и много по-приемливи за Брюксел – изглеждат като типичния високопоставен европейски чиновник, говорещ свободно английски. И ще изглеждат много по-убедително в различните евроструктури, обяснявайки, например, че страната ни няма проблеми с върховенството на закона.

И накрая - властта си намери фигури, които нямат в биографиите си тъмни петна, като членство в БКП, принадлежност към ДС и спорна практика в силови бригади по времето на прехода. За капак – нямат и нищо общо с приватизацията.