111464 | 1 окт. 2021 | 15:02
Фиксацията на Румен Радев върху Бойко Борисов, за съжаление, вече добива комични размери и кара настоящият държавен глава да прави първите си грешни стъпки в предстоящата президентска надпревара. Открай време генерал Радев жадува генералска битка и е крайно разочарован, че на терена срещу него не излиза генерал Борисов.
"Преди 5 години Бойко Борисов се скри под полата на Цецка Цачева. Сега се крие под тогата на ректора", е първият коментар на Радев за президентската номинация на ректора на СУ проф. Анастас Герджиков. Думите му издават нервност, заяждане на дребно, безпомощност пред човека на духа, а не на пагоните. И това е необичайно за пилот, който би трябвало да вледее емоционалните стихии в душата си.
Репликата е олицетворение на един факт, на който отдавна сме свидетели - Радев си иска Борисов за опонент. Иска си онзи, върху когото да стовари юмрука си. И двамата да превърнат България в тепих. Генералът се чувства в кожата си добре, когато срещу себе си има враг. А един интелектуалец няма как да играе тази роля.
Срещу филолог и мислител не върви да впрегнеш пагона и да търсиш мъст. Затова генералът е изнервен, затова не може да сдържи негативните си емоции. А това е задължително за един истински държавен глава. Радев, който излъчва достойнство, трябва да приеме с достойнство всеки свой опонент. Това е демокрацията.
За съжаление Радев сякаш не разбира, че президентската надпревара не е война, а състезание на идеи, на визия за единение на нацията, за бъдещата ни МИРНА перспектива като народ. Защото обществото ни се умори от агресия, от битки, от юмруци и противопоставяне.
Имаме нужда от сплотяване, а не от конфронтация, имаме нужда от съгласие, а не от пожари. Имаме нужда някой да нареди пъзела на разпокъсаната ни от политически битки общност. Дали това ще го направи ученият - предстои да видим. Защо да не му дадем шанс?
За последните 5 години Радев уплътни докрай личностната си и политическа характеристика. Резултатът - на финала на неговия мандат ние се мразим повече, отколкото в началото на прехода. И ако за това може да му държим сметка, то на проф. Герджиков не можем да прехвърлим нито греховете, нито отговорността на политиците, които ни докараха до това състояние.
Проф. Герджиков не е проблемът, той може да се окаже решението. За разлика от генерал Радев.
И понеже сме в криза - всякаква - която буквално разкъсва нацията ни, ще припомня заръката на Димитър Талев: "Всеки народ, който се разделя, загива. Да си го припомняме винаги, ако искаме да оцелеем".
Мобилна верси
RSS
