76183 | 11 дек. 2021 | 19:58

Резултатът е смайващ – след 12 години извън властта и с едва 26 депутати Нинова успя да вкара отново БСП в държавното управление. И то през парадния вход.

Няма съмнение, лидерът на БСП Корнелия Нинова е големият победител, освен Кирил Петков и Асен Василев, в сглобената след тежки преговори четворна управленска коалиция.
Резултатът е смайващ – след 12 години извън властта и с едва 26 депутати Нинова успя да вкара отново БСП в държавното управление.
И то през парадния вход.
И със завидната роля на „златен ключ” за стабилността на правителството.

ЛЕГИТИМИРА БСП КАТО ПАРТИЯ НА ПРОМЯНАТА

Поставена между натиска на вътрешната опозиция и удрите отвън, Нинова положи неимоверни усилия, за да летигимира БСП като партия на промяната. След изборите през април върху БСП легна клеймото на „партия на статуквото”. Макар че изпълваше площадите на гнева, никой не слагаше левицата в сметките като управляваща процесите на промяната, а пишман-лидери се кълняха, че никога няма да влязат в коалиция със столетницата... И само след шест месеца се оказа, че без „Позитано” 20 успехът на „Продължаваме промяната” няма как да добие властови измерения.
Истината е съвсем проста – без Нинова и БСП нямаше да има правителство. Такава картина нарисува избирателят след третия вот. И постави всички на изпитание.

ИЗБРА ТРУДНИЯ, НО ВЕРНИЯ ПЪТ

Нинова беше изправена до стената – или да влезе в необичайна, даже абсурдна коалиция с един идеологически противник и с два субекта, за които класическата политика е далеч като възприятие, или да се врътне и да каже: „С тези е невъзможно да бъдем заедно” (както впрочем искаха от вътрешната опозиция). Тя избра трудния, но верния път. Избра да влезе в битка, поредната, за да докаже, че когато страната е на ръба, големите политици стават държавници. Никой нямаше да й прости, ако заради БСП държавата беше хвърлена в още едни избори.
Балансът в тази коалиция е трудно постигнат и е много крехък. Всеки от лидерите направи компромиси, за които след време може и да съжалява, но сигуацията сега изисква точно това – смирение и крачка назад от партийното его.

ОТРЕЗВЯВАЩИЯТ ФАКТОР

Всички обаче отчитат, че Нинова е водещата фигура в този сложен управленски пасианс. Нейното присъствие в правителството означава сигурна реализация на социалната програма, за която БСП от четири години настоява и която е жизнено важна за справяне с бедността. Изумително е, че Кирил Петков от една седмица повтаря посланията на лидера на БСП – цени на енергоносителите, пенсии, майчински, детски и че обяви като първа задача на новия кабинет – да бъде задържана от 1 януари цената на тока за потребителите.

В правителство, чийто мандатоносители са с подчертан либерален уклон, присъствието на Нинова е отрезвяващият фактор. За разлика от усмихнания Петков, който често смесва желаното с реалното, Нинова е здраво стъпила на земята - тя ще сваля розовите очила на първопроходците във властта и ще ги предпазва от неадекватни на действителността решения. Нинова не може да бъде нито подведена, нито склонена да приеме позиции, различни от тези, която е обещала пред обществото. И в този смисъл може да очакваме, че тя ще бъде онзи препъни-камък пред всякакви намерения за заобикаляне на законност или незачитане на национални интереси.

Едва ли Нинова е лично удовлетворена като политик от компромисите, които направи, но държавата със сигурност спечели от присъствието й в тази "принудителна коалиция". Тя заложи собствената си съдба в партията и в обществото при сформиране на едно "правителство по необходимост", но от гледна точка на съдбата на страната – един ден историята ще й отчете усилията и устойчивостта, с които преодоля изпитанията. Нинова изпълни обещанието си от предизборната кампания – на всяка цена да има кабинет и в този смисъл компромисите, които направи, бяха неизбежни.

ЖАЛКО, ЧЕ НЕ СТАНА ПРЕДСЕДАТЕЛ НА ПАРЛАМЕНТА

Можем само да съжаляваме, че президенът Радев попречи на лидера на БСП да стане председател на парламента. Това беше постът за нея в 47-ото Народно събрание, от който и държавата, и парламентаризмът щяха да спечелят. И колкото повече минава времето, в което ще наблюдаваме дейността на този фрагментиран парламент в ситуацията на тежка комплексна криза, толкова повече ще се убеждаваме за вредата от личните наслоявания в политиката.

ПОБЕДИ ОТНОВО ВЪТРЕШНАТА ОПОЗИЦИЯ

138 социалисти от 180-членния Национален съвет на БСП подкрепиха Корнелия Нинова за вицепремиер, предложените от нея кандидати за министри и позицията, която тя отстоя в коалиционното споразумение. Нямаше глас "против".  Т.нар. вътрешна опозиция за пореден път се провали. Едни наритани, други унизени, трети излъгани - събираха подписи да я сменят, правеха завери, но накрая тя отново ги победи. Пред очите на всички! Който си е мислил, че Нинова е лесен противник, трябва вече да се е примирил с реалността. Те влязоха отново в режим на оправдания и поредни безплодни заклинания, тя – вкарва законно кадрите на БСП във властта. И от партия, приемана до вчера като големия губещ след изборите, Нинова с няколко хода направи БСП един от големите победители. И за това ще й искат оставката?! Кой може да смени в такава ситуация председателя на една партия в управлението?! И защо?

На тази плоскост вътрешната опозиция няма шанс. Самата тя е разделена, без обществен ресурс и подкрепа, а фракциите й са вътрешно скарани. Никой няма да даде подкрепата си за другия срещу Нинова.

И няма да бъде никаква изненада, ако конгресът през януари отново застане зад лидера си.

В тази тежка ситуация Нинова изигра правилно ходовете си. И трябва да бъде оставена да реализира обещанията на БСП. Критерий за успеха и за терзанията дали компромисът си е струвал, ще бъдат само и единствено резултатите.