24535 | 26 ноем. 2015 | 16:06

Очаквам огън от цялата протестърска мрежа, която изригва по болшевишки срещу всеки, който не споделя нейните „демократични“ виждания

Европейската комисия зашлеви звучен шамар на една българска медия. Комисията опроверга, както се очакваше и чрез своя официален представител в България Огнян Златев, клеветническите твърдения на „Медиапул“, услужливо подети от групата на „Капитал“, че Брюксел „настоява за оставката“ на главния прокурор Сотир Цацаров, за да може да се проведе „обективно разследване на сагата „Яневагейт“. В писмото на г-н Златев ясно се заявява, че „Ролята на Европейската комисия не е да влиза в дискусии как всяка страна-членка следва да организира независимо разследване на индивидуални случаи”.

Скандалът е огромен. И не бива да си затваряме очите за това. Той засяга не само драсканиците в някакъв си сайт, поддържан с щедрите финансови инжекции от фондация „Америка за България“ и затова превърнал се отдавна в обслужващ персонал на чужди интереси. Скандалът не само отразява и грозната картина на медийната среда у нас. Чрез него „Медиапул“ се оказа на дъното, до което някои медии вече са стигнали, следвайки парите, а не професионалните норми на журналистиката. Защото да не назовеш официален източник, когато става дума за „оставка на главен прокурор“ е или нулев професионализъм, или открит слугинаж.

Скандалът наби в очите ни нещо още по-страшно -  че за да изпълнят поставените им корпоративни и политически задачи, тези „журналисти“ (умишлено ги слагам в кавички) са готови да стигнат докрай. Дори до опит за дестабилизация на страната. Отделен въпрос е дали това изобщо е по силите им, но в момента говорим за напъните им да атакуват пред Европа легитимни държавни институции с клевети и инсинуации в нечия полза.

В работата си като журналист досега не съм си позволявала да критикувам публично колеги от гилдията, водена от позицията, че кривиците трябва да си ги казваме „очи в очи“, а не да ги изнасяме пред обществото. Но колкото повече мълчим, толкова повече мярата се прекрачва, а журналистиката се превръща в отровно оръжие в нечисти ръце.

Да, всеки от нас може да има своите пристрастия - да харесва или не главния прокурор или президента, да критикува или не премиера или правосъдния министър, да иска оставки или да е недоволен от съдебната система. Но за всичко това си има професионални правила, закони, журналистическа етика и морални норми. И те са подчинени само на едно – на истината. А „Медиапул“ си послужи с грозна лъжа. Непростима лъжа, вкарвайки и Еврокомисията в скандал, който обслужва нечии интереси.

Съзнавам ясно в каква тежко скърцаща врата си слагам пръста. Очаквам огън както от „Медиапул“, така и от цялата протестърска мрежа, която изригва по болшевишки срещу всеки, който не споделя нейните „демократични“ виждания. Очаквам мастити грантови политолози, пръкнали се от бивши идеологически комунистически леговища, а сега наредили се на яслата на „Америка за България“ да започнат протяжните си напътствия за несъстоялата се демокрация.

Но докато не си кажем цялата истина за това, което се случва днес и за войната, която се води в България, демокрацията, все ще куца у нас.