- Г-н Рашидов, прочетохте ли гневното писмо на Светлин Русев в Епицентър.бг във връзка с решението на столичните общински съветници да се събори паметника пред НДК?
- Радвам се, че в България има човек, който винаги показва своята ясна гражданска позиция - човек като Светлин Русев. Писмото му е една болка на творец, който разбира добре какво става. И преди, и сега по повод този паметник, съм казвал какво мисля: Горко на държава, която вместо да си поддържа паметниците, ги събаря! Неслучайно, докато бях министър на културата направих музей не на тоталитаризма, а Музей на изкуството по времето на социализма, защото творците не са създатели на идеология. Творците отразяват времето, в което живеят и не бива да бъдат обвинявани за неща, за които не носят вина. Има една причина този паметник да е в този вид – безстопанственост! Друг отговор няма. Така че не съм привърженик на онази част от народа, която си събаря историята.
- От друга страна, обаче има решение на СОС, взето след драматични дискусии и политически препирни. Как този паметник може да се впише в модерната среда около НДК
- Този паметник е вписан в интериора около НДК. Ако той се възстанови или осъвремени, той отново ще се впише естествено в новата среда. Този паметник е мислен, проектиран и решен точно за това място, той е част от НДК. Не мога да се съглася с хора, които взимат такива съдбоносни решения, без да се позовават на експертното мнение. Уважавам общинските съветници, но не приемам решението им, защото знам, че историята няма да го одобри. Спомняте си какви „компетентни“ хора се бъркаха в работата по Ларгото, която е дело на седем големи български архитекти. Тази агресия, която все повече става водеща в отношенията ни, ни превръща в племе, което не създава история, а руши всичко след себе си. Не съм привърженик да се руши история. Днес нямаше да знаем какво е имало през тези 50 години социализъм, ако не бяхме съхранили едни от най-хубавите произведения на Илия Петров, Дечко Узунов, Цанко Лавренов, Златю Бояджиев, Валентин Старчев в Музеяна изкуството по време на социализма. Историята трябва да се съхранява – лоша или добра. Това е моето мнение.
- Каква е позицията Ви за паметника на Бузлуджа? Пламна отново лют спор кой да го вземе, как да се стопанисва и от кого?
- За „Бузлуджа“ трябва да има много ясна концепция - какво да се прави, каква възвръщаемост се очаква. Бъдещето на този паметник не може да се проектира от случайни хора, след като архитектът е жив. Всеки архитект, като творец на собственото си произведение, има авторски права – това е толкова елементарно! Не може при жив автор на паметника - арх. Георги Стоилов, да се търсят други архитекти. Навремето този паметник е обслужвал една идеология, днес времената са други. За да се вкарат пари там, трябва да има ясна концепция какво ще носи това.
- Както винаги у нас, спорът се политизира - БСП го иска, а депутати от ГЕРБ настояват да не се дава на левицата.
- Важен е законът – той казва, че може да например да се предостави за 10 години. Но който и да го вземе, подчертавам: трябва да посочи какво ще го прави. За възстановяването му е необходима инвестиция от много пари.
- Президентът Първанов предлага от Чинията да се направи Пантеон на държавността и на помирението. Възможно ли е този паметник да стане пантеон на държавността?
- Първо трябва да се пита архитекта. На моята скулптура никой не може да се упражнява дали вместо пръсти на краката да има нокти на орел. Не се прави така! Никой във Франция не може и да си помисли, че френската държава ще допусне някой да се упражнява върху скулптурата на Пикасо например. Във Франция паметници не се рушат. В Западен Берлин е Паметникът на съветската армия – никой не го пипа. История не се руши, тя се показва! Днес, ако мавзолеят в центъра на София съществуваше, можеше да носи пари за българската култура, запазвайки историята. Какво постигнахме като разрушихме мавзолея? А можехме да го показваме на чужденците. Кой ще носи отговорност за разрушените мозайки на Дечко Узунов, за вратите от дъбов лист на Старчев, поръчани във Виена? Уникални бяха! Ние бъркаме идеологията с времето, с историята, с изкуството и паметта. Думата паметник означава, че носи паметта на времето.
- Изненада ли ви уволнението на Мирослав Боршош като шеф на НДК?
- Не! НДК не е частна собственост, НДК е държавно дружество.
70073 | 27 юни 2017 | 14:12




Мобилна верси
RSS
