33587 | 17 ноем. 2021 | 13:49
Владимир Костов
Изборите на 14 ноември бяха бойкотирани от 3/5 от избирателите. Трима от всеки петима гласоподаватели се отказаха да дадат гласа си за когото и да било при тези условия. Възможни обяснения се сочат много.
Според мен, главната причина е ясна за всички: отклоняване на мнозинството от политическите играчи от дълга да представят програми защитаващи националните интереси и подменянето на откритата политическа борба с маневри от различен характер. Това е, което напълно обяснимо отблъсна мнозинството гласоподаватели от нечистата игра, представена като избори.
Мнозина посочиха като фактори на влияние в българските избори намеса на чужди посолства: САЩ, Русия, Турция, Германия, но и други. В съвременната геополитическа обстановка, надали някой може сериозно да претендира, че някъде се провеждат избори без опити за чуждо влияние и намеса. Всяка страна, която се грижи за своите интереси, гледа да ги подсигури и със съответно влияние върху политиката на партньорите си. И никоя страна обект на подобен „интерес“ не е в състояние да защити позициите си, ако политическите й сили не са стъпили и не действат от началата на собствена национална политика и програма.
Отсъствието на сериозно обществено разискване по националната политика в хода на кампанията подготви формирането на „парламентарно мнозинство“, което да узакони „нужното правителство“. В името на чии интереси и на каква цена? Засега са в ход предположения.
И все пак, новото народно събрание носи и една надежда. Тя е примерът,
който, очаквам, ще дадат с дейността си в него две от представените със свои депутати политически партии. Имам предвид „Възраждане“ и ДПС. Никоя от тях не претендира да „играе първа роля“. Но и едната и другата се представиха пред избирателите с програми, изразяващи подробно и открито вижданията им за българската политика като се тръгва от категоричната защита на българските интереси. Вижданията им не са идентични. Затова са и различни партии. Но подходът им е един. Тръгват от оценката на българските интереси и търсят реализация най-първо чрез средствата на българската политика, националното и общественото единство, държавната стабилност.
Дано амбицията и на „Възраждане“ и на ДПС е все така силна в името на национална българска политика. И дано и други политически сили последват примера им и поставят разбирането и амбицията за национална политика в основата на дейността си.
Мобилна верси
RSS
