11264 | 18 дек. 2015 | 14:19

Налага се мнението, че правителството има максимален хоризонт до президентските избори през ноември 2016-а. Предсрочните избори изглеждат неизбежни. Въпросът вече не е дали ще ги има, а кога

Институтит за стратегии и анализи (ИСА) публикува месечния си анализ за декември 2015, както и прогнозите си за следващата година.

ОСНОВНИ ИЗВОДИ

За първи път от съставянето на коалиционното управление, правителството попада в толкова сериозна криза. Всичко това на фона на отчетените от партньорите във властта внушителни резултати на наскоро провелия се местен вот.

Налага се мнението, че правителството има максимален хоризонт до президентските избори през ноември 2016-а. Предсрочните избори изглеждат неизбежни. 

Политическият дебат не се води от политическите субекти, а от главния прокурор и председателя на ВКС. Това е резултат от идейния вакуум и липсата на реална опозиция, от които страда българската политика в момента. Отворилият се огромен идеен политически вакуум тепърва ще бъде запълван.

Продължава делегитимацията на този политически елит и политическите институции, които управлява.

Три от парламентарните коалиции (РБ, ПФ, БДЦ) все още съществуват единствено на базата на компромис, на борбата кой ще вземе марката и на рестриктивния парламентарен правилник, който не допуска създаването на нови парламентарни групи.

Коалиционната конструкция е нестабилна поради разнородния характер на формациите в нея и липсата на обща цел, която да задава посоката на управлението. Ясно личи безпринципният характер на управлението.

България е самотна в рамките на ЕС и региона. Тя остана без стратегически партньори вътре в рамките на Съюза. Но същевременно отчитаме рязко увеличаване на интереса към България поради миграционния натиск и географското място на страната. България става ключова държава за охраната на общите европейски граници.

ВЪТРЕШНОПОЛИТИЧЕСКА ДИНАМИКА

Отношенията в управляващото мнозинство могат да се определят като силно напрегнати. Съвкупният брой на партиите от коалициите, формиращи парламентарното мнозинство на правителството, минава числото 40. Това прави настроенията разнопосочни и непредвидими. Огромното мнозинство, което може да се мобилизира за прокарването на дадено решение в Народното събрание, е проблемно само по себе си. То е илюзорно. Хетерогенният му характер го определя като взривоопасно.

При сблъсъка Бойко Борисов – Радан Кънев пролича колко по-обигран е министър-председателят при боравенето с технологията на властта. Чрез различни лостове той де факто разцепи ДСБ.

Формулирана цел на блока бе и прерастването му в „единна политическа формация“, което при дълбоките разделителни линии в съюза и разрасналото се напрежение вече изглежда невъзможно. Битката оттук-нататък ще се води за марката „Реформаторски блок“.

ДСБ се очерта като партия на перманентния компромис, последван от разочарование и публичен скандал. Твърдата игра на Радан Кънев бе единственият възможен изход в ситуация, в която се оказа системният губещ.

Очерта се доминация на ВМРО в рамките на коалицията Патриотичен фронт. АБВ се показва като най-лоялният и безпроблемен партньор на ГЕРБ.

БСП не печели от кризата сред управляващите. Тя не може да реализира нито една опозиционна политика, не притиска управляващите.

ИСА отчита ускоряване на вътрешнопартийната динамика в БСП и ДПС. През пролетта и в двете формации предстоят отчетно-изборни форуми, на които ще се разглежда лидерският въпрос в тях. След проведените местни избори наблюдаваме напрежение и в двете партии, предвид получените резултати.

Лютви Местан втвърди тона за предсрочни избори. Въпросът вече е не дали ще се проведат изборите, а кога. Новият момент е, че той изрази позицията, че промените в съдебната власт могат да се извършат само от Велико народно събрание.

При партийните субекти в настоящия момент големият риск е едно Велико народно събрание да се превърне в сбор от анонимни депутати, които нямат интелектуален и социален потенциал да изградят визия да държавата за десетилетия напред.

Самата ситуация в държавата не изключва и предизвикване на избори вследствие на напрежение от страна на улицата. Всеки ден страната се събужда и си ляга с някакъв протест. Множеството малки и средни протести са всекидневие (полицаи, майки, еколози, протестъри, магистрати, шофьори, музейни и библиотечни работници, винопроизводители и други). Уникалното е, че за първи път имаме протести на служители на МВР (срещу реформата в МВР) и на съдии в тоги (срещу прокурорската квота в съдебната реформа).

Политическата ситуация, която може да се определи като кризисна, липсата на идеи и политика, създава идеалната среда за антисистемно говорене и действия. Вакуумът, който отчита ИСА, е притегателен център за всеки, който иска да се включи в политиката.
Засега Слави Трифонов не прави директно политическа заявка, но начина по който разгръща кампанията си, посланията му, ходовете, показват наличие на политическа заявка. Трифонов се очертава като новия антисистемен играч. Той улавя нарастващ обществен ресурс, който търси политическо представителство. Под въпрос остава потенциалът му за реализация на управленски модел, политическа програма, секторна визия, кадрови ресурси. Няма представен управленски екип.

ВЕЧЕ СМЕ В ПРЕЗИДЕНТСКА КАМПАНИЯ

Вероятността президентът Росен Плевнелиев да се кандидатира за втори мандат вече клони към нула. Прогнозата на Института за стратегии и анализи е, че през 2016-а сегашният президент няма да е сред номинираните за следващите пет години на „Дондуков“ 2. Кандидатурата му става все по-рискована, тъй като Плевнелиев губи обществено доверие, свеждайки функциите на президентската институция до говорител на интересите на една велика сила.

Борисов намекна, че може да се кандидатира за президент, ако реформаторите продължават „да клатят властта“. Към момента евентуална негова кандидатура няма алтернатива на българската политическа сцена.