![]() |
|
Йордан ВЕЛИЧКОВ
|
Симпатиите към турската страна са най-многобройни в германския и австро-унгарския печат. Мащабно е икономическото обвързване на Турция с Германия, що се отнася до Австро-Унгария, тя се стреми към излаз на Егейско море чрез заграбване на Македония. Това са факторите, определящи протурската позиция на Берлин и Виена (б. р. - Тройният съюз, Централните сили, към които по-късно наистина се присъединява и Турция, както и България). Тяхната политика открито подтиква турското правителство към безкомпромисно смазване на въстанието; тя остро е осъдена от някои европейски издания.
Кореспондентът на лондонския в. „Таймс“ в София пише за ужасни „варварства върху жените и децата“. При това той категорично осъжда Германия, която настоявала „да се развържат ръцете на турците за най-бързо и безмилостно потушаване на въстанието“. „Германците може би са задоволени от ставащото в Македония и Одринско“, с възмущение завършва статията си английският журналист.
Ужасяващи свидетелства
Само няколко дни след избухването на въстанието обаче тонът на информациите в чуждестранния преса изцяло се променя в полза на сражаващите се българи. Причината за този обрат са изключителният героизъм на въстаниците, тяхната готовност за саможертва. Същевременно наблюдателите са потресени от неистовите изстъпления на башибозука и турската редовна войска над българското население.
Нови и нови страшни свидетелства достигат до общественото мнение в Западна Европа, Русия и Америка. Политиците са принудени да държат сметка за антитурските настроения в собствените си страни. Дори управници в Германия и Австро-Унгария гледат да не афишират силната си протурска нагласа. А фактите за зверствата на поробителите в Македония и Тракия са наистина ужасяващи. Често се изпълват първите страници на американските вестници „Ню Йорк таймс“, „Детройт нюз“, списанията „Индепендънт“, „Харпърс Уикли“, „Ди Аутлук“; на английските „Таймс“, „Дейли мейл“, „Дейли телеграф“; руските „Газет“, „Новое время“, „Свет“;
на голяма част от френския печат.
Ето само малка част от заглавията:
„Неописуеми зверства“, „Изтребителна война“, „Варварски ексцесии“, „Подробности за неистови престъпления“, „Цели семейства буквално накълцани на парчета“, „Много хора са запалени живи“. Потресен от видяното, един американски журналист пише: „Европа не помни през последните сто години такава жестокост.“
![]() |
|
Знамето на въстаниците от град Охрид |
![]() |
||
|
Възванието, с което Главният щаб в Битолския революционен окръг насрочва въстанието: „Определеният ден, в който народа из цяла Македония и Одринско Снимка: ©НАЦИОНАЛЕН ВОЕННОИСТОРИЧЕСКИ МУЗЕЙ |
Справедлива кауза
Европейският и американският печат са впечатлени не само от храбростта, но и от изключителното благородство, толерантност и хуманизъм на въстаниците. В много от водещите издания е цитирано дословно Циркулярното писмо на щаба на въстанието до четите. В него, освен че ясно са изразени целите на борбата, категорично се забранява „да се посяга на мирното турско население, да се посяга на жени, деца и старци“. Редица издания не пропускат, че първопричина за кризата от 1903 година е Берлинският договор от 1878 г., който разпокъса българския народ и остави голяма част от него в рамките на Османската империя. Особено критичен към този несправедлив акт е печатът на САЩ.
Високо издигат глас и американските мисионери в региона, сред тях е и лично директорът на Роберт колеж Джордж Уошбърн. Те остро осъждат злодеянията на турската армия и настояват американското и европейските правителства да се намесят и окажат помощ на беззащитното българско население в Македония и Тракия.
„По-добре ужасен край...“
В хилядите публикации неизменно се подчертава българският характер на въстанието. Понякога този факт е споменат едва ли не през ред: „български въстаници“, „български чети“, „български войводи“; „разорени български градове и села“, „изгорени български къщи“, „озлочестени български жени и девойки“, „кланета на българи“; „Бунар Хисар опожарен и българите изклани“; „триста българи убити“, „сеч на български жени и деца“ и пр. И няма публикация, включително и в най-кратките съобщения, в която да не е отбелязано, че въстанието е дело само на една народност в Македония и Тракия - българската.
Наблюдателни кореспонденти не са пропуснали и един друг голям знак на Илинден - невероятната решителност на въстаналия народ да отстоява докрай каузата си. И светът знае: „Към девиза „Свобода или смърт“ въстаниците добавят смразяващата жертвоготовност: „По-добре ужасен край, отколкото ужас безкрай.“ Впечатлен от тази готовност за саможертва, французинът Жак Блюске пише: „Не за една празна дума тоя доблестен народ понесе тези жестокости. Той не би ги понесъл, ако не носеше в себе си неукротимото съзнание за своята българска народност.“
* * *
Едва ли през 1903 г. някому би минало през ума, че точно след 10 години българите в Македония ще бъдат сполетени от още по-голяма трагедия. След Междусъюзническата война нови поробители - сръбските и гръцките власти, ще им отнемат дори изконното човешко право да се раждат и умират като българи. (Бел. ред. - в Одринска Тракия се стоварва ужасното разорението на десетки хиляди българи. Там турската армия ще си върне за загубите в Балканската освободителна война чрез онова, в което е най-способна - кланета на невъоръжени и безпомощни хора.)
От 1913 г. нататък само във Вардарска Македония над 70 000 са загиналите заради това, че са засвидетелствали непоколебим български национален дух! Колко прав е бил големият български книжовник и родолюбец охридчанинът Кузман Шапкарев, който след Илинденската епопея предлага „вместо Македония този дивен български край да се нарече Мъкадония“.
![]() |
|
Изработване на ръчни гранати в навечерието на въстанието Снимки: НАЦИОНАЛНА БИБЛИОТЕКА „СВ. СВ. КИРИЛ И МЕТОДИЙ“ |
Империята си отмъщава на старци, жени и деца
Жестока цена плащат българите в Македония и Тракия през лятото на 1903 г.Опожарени са 201 села и градове с 12 440 къщи, убити в сражения, изклани или живи изгорени са 4694 души. По-голямата част от жертвите са мирни хора, включително много старци, жени, деца. Изнасилени са 3122 момичета и жени. 70 835 души остават без дом. Огромен е броят и на бежанците - близо 40 000 търсят спасение в България. И няма един българин, избягал в съседните Сърбия и Гърция. А това е доказателство, смазващо онези днешни съчинители на история, които си позволяват да поставят под въпрос българския характер на Илинденско-Преображенското въстание. |
(в. Преса, печатно издание, брой 195 (546) от 20 юли 2013)
26477 | 20 юли 2013 | 06:24










Мобилна верси
RSS
