110 години от Илинденско-Преображенското въстание

Този доблестен народ

5715 | 20 юли 2013 | 06:24

Нови и нови страшни свидетелства достигат до общественото мнение в Западна Европа, Русия и Америка.Политиците са принудени да държат сметк

Автор:


 


    Йордан ВЕЛИЧКОВ

Симпатиите към турската страна са най-многобройни в германския и австро-унгарския печат. Мащабно е  икономическото обвързване на Турция с Германия, що се отнася до Австро-Унгария, тя се стреми към излаз на Егейско море чрез заграбване на Македония. Това са  факторите, определящи протурската позиция на Берлин и Виена (б. р. - Тройният съюз, Централните сили, към които по-късно наистина се присъединява и Турция, както и България). Тяхната политика открито подтиква турското правителство към безкомпромисно смазване на въстанието; тя остро е осъдена от някои европейски издания.

Кореспондентът на лондонския в. „Таймс“ в София пише за ужасни „варварства върху жените и децата“. При това той категорично осъжда Германия, която настоявала „да се развържат ръцете на турците за най-бързо и безмилостно потушаване на въстанието“. „Германците може би са задоволени от ставащото в Македония и Одринско“, с възмущение завършва статията си английският журналист.

Ужасяващи свидетелства

Само няколко дни след избухването на въстанието обаче тонът на информациите в чуждестранния преса изцяло се променя в полза на сражаващите се българи. Причината за този обрат са изключителният героизъм на въстаниците, тяхната готовност за саможертва. Същевременно наблюдателите са потресени от неистовите изстъпления на башибозука и турската редовна войска над българското население.

Нови и нови страшни свидетелства достигат до общественото мнение в Западна Европа, Русия и Америка.  Политиците са принудени да държат сметка за антитурските настроения в собствените си страни. Дори управници в Германия и Австро-Унгария гледат да не афишират силната си протурска нагласа. А фактите за зверствата на поробителите в Македония и Тракия са наистина ужасяващи. Често се изпълват първите страници на американските вестници „Ню Йорк таймс“, „Детройт нюз“, списанията „Индепендънт“, „Харпърс Уикли“, „Ди Аутлук“; на английските „Таймс“, „Дейли мейл“, „Дейли телеграф“; руските „Газет“, „Новое время“, „Свет“;
на голяма част от френския печат.

Ето само малка част от заглавията:
„Неописуеми зверства“, „Изтребителна война“, „Варварски ексцесии“, „Подробности за неистови престъпления“, „Цели семейства буквално накълцани на парчета“, „Много хора са запалени живи“. Потресен от видяното, един американски журналист пише: „Европа не помни през последните сто години такава жестокост.“

 
Знамето на въстаниците от град Охрид 
   

 Възванието, с което Главният щаб в Битолския революционен окръг насрочва въстанието: „Определеният ден, в който народа из цяла Македония и Одринско
ще трябва да излезе явно с оръжие в ръка срещу душманина, е 20-и Юлий.“

Снимка: ©НАЦИОНАЛЕН ВОЕННОИСТОРИЧЕСКИ МУЗЕЙ


   

Справедлива кауза

Европейският и американският печат са впечатлени не само от храбростта, но и от изключителното благородство, толерантност и хуманизъм на въстаниците. В много от водещите издания е цитирано дословно Циркулярното писмо на щаба на въстанието до четите. В него, освен че ясно са изразени целите на борбата, категорично се забранява „да се посяга на мирното турско население, да се посяга на жени, деца и старци“. Редица издания не пропускат, че първопричина за кризата от 1903 година е Берлинският договор от 1878 г., който разпокъса българския народ и остави голяма част от него в рамките на Османската империя. Особено критичен към този несправедлив акт е печатът на САЩ.

Високо издигат глас и американските мисионери в региона, сред тях е и лично директорът на Роберт колеж Джордж Уошбърн. Те остро осъждат злодеянията на турската армия и настояват американското и европейските правителства да се намесят и окажат помощ на беззащитното българско население в Македония и Тракия.

„По-добре ужасен край...“

В хилядите публикации неизменно се подчертава българският характер на въстанието. Понякога този факт е споменат едва ли не през ред: „български въстаници“, „български чети“, „български войводи“; „разорени български градове и села“, „изгорени български къщи“, „озлочестени български жени и девойки“, „кланета на българи“; „Бунар Хисар опожарен и българите изклани“; „триста българи убити“, „сеч на български жени и деца“ и пр. И няма публикация, включително и в най-кратките съобщения, в която да не е отбелязано, че въстанието е дело само на една народност в Македония и Тракия - българската.

Наблюдателни кореспонденти не са пропуснали и един друг голям знак на Илинден - невероятната решителност на въстаналия народ да отстоява докрай каузата си. И светът знае: „Към девиза „Свобода или смърт“ въстаниците добавят смразяващата жертвоготовност: „По-добре ужасен край, отколкото ужас безкрай.“ Впечатлен от тази готовност за саможертва, французинът Жак Блюске пише: „Не за една празна дума тоя доблестен народ понесе тези жестокости. Той не би ги понесъл, ако не носеше в себе си неукротимото съзнание за своята българска народност.“

* * *

Едва ли през 1903 г. някому би минало през ума, че точно след 10 години българите в Македония ще бъдат сполетени от още по-голяма трагедия. След  Междусъюзническата война нови поробители - сръбските и гръцките власти, ще им отнемат дори изконното човешко право да се раждат и умират като българи. (Бел. ред. - в Одринска Тракия се стоварва ужасното разорението на десетки хиляди българи. Там турската армия ще си върне за загубите в Балканската освободителна война чрез онова, в което е най-способна - кланета на невъоръжени и безпомощни хора.)

От 1913 г. нататък само във Вардарска Македония над 70 000 са загиналите заради това, че са засвидетелствали непоколебим български национален дух! Колко прав е бил големият български книжовник и родолюбец охридчанинът Кузман Шапкарев, който след Илинденската епопея предлага „вместо Македония този дивен български край да се нарече Мъкадония“.


Изработване на ръчни гранати в навечерието на въстанието
Снимки: 
НАЦИОНАЛНА БИБЛИОТЕКА „СВ. СВ. КИРИЛ И МЕТОДИЙ“

 



 

Империята си отмъщава на старци, жени и деца

 

 
   Бежанци, намерили подслон в България.  

Жестока цена плащат българите в Македония и Тракия през лятото на 1903 г.Опожарени са 201 села и градове с 12 440 къщи, убити в сражения, изклани или живи изгорени са 4694 души. По-голямата част от жертвите са мирни хора, включително много старци, жени, деца. Изнасилени са 3122 момичета и жени. 70 835 души остават без дом. Огромен е броят и на бежанците - близо 40 000 търсят спасение в България. И няма един българин, избягал в съседните Сърбия и Гърция. А това е доказателство, смазващо онези днешни съчинители на история, които си позволяват да поставят под въпрос българския характер на Илинденско-Преображенското въстание.
 


 

   

 

Поглед към сърцето на България

 

Тези дни се навършват 110 години от втория особено мащабен опит на българи със свои собствени сили да сринат диктата на Берлинския договор от 1878 г. Първият опит е Съединението от 1885 г., той е успешен.

Вторият опит ще бъде навеки запомнен от грамотния и родолюбив българин като Илинденско-Преображенското въстание. Несравнимо по-добре подготвено от Априлското (1876) то пламти близо три месеца върху всички земи, населени предимно от поробени българи.
Не успява и е платено ужасно скъпо. Но остава неразделна част от плътта и духа, от сърцето на България.

 


Българската мъжка гимназия „Св. св. Кирил и Методий“ в Солун. Там през януари 1903 г. конгрес на ВМОРО взема решение за въстание.
Снимка: 
ИСТОРИЯ НА БЪЛГАРИЯ, Т. 7



Ето само няколко дати, свързани с Илинден.

1893, октомври. В Солун е учредена Вътрешната македоно-одринска революционна организация (ВМОРО). През 1897 г. са създадени първите й чети. От 1900 те са подчинени на общ правилник.

1902, 23 септември. Избухва Горноджумайското въстание, продължило докъм средата на ноември. Жестоко потушено.

1903 2-4 януари. На общ конгрес на ВМОРО в Солун, на който се взема решение за въстание.

17 април. В с. Смилево започва конгрес на Битолския революционен окръг, на който е избран главен щаб на въстанието - Дамян Груев, Борис Сарафов и Анастас Лозанчев.

21 април. В престрелка с турска част край с. Баница, в района на Сяр, загива на 31 г. Гоце Делчев, най-авторитетният водач на ВМОРО. Вестта за тежката загуба достига до делегатите в Смилево.

31 май. Най-ожесточеното за годината четническо сражение преди въстанието (в Дъмбенската планина, дн. в Република Македония). Четите на Васил Чекаларов и Пандо Кляшев (общо 80 души) устояват на многочислена турска сила.

28 юни. Открит е конгрес на Одринския революционен окръг в местността Петрова нива край с. Стоилово, Малкотърновско.

15 юли. Възвание на Главния щаб в Битолския революционен окръг, с което се насрочва въстанието.

20 юли, Илинден. Въстанието избухва в с. Смилево, в Битолския революционен окръг. Край въстаническия пункт Гяваткол 10-хилядна турска войска е отблъсквана до

14 август. Но борбата в окръга трае почти три месеца.

22 юли. 800 въстаници, водени от Никола Карев, превземат Крушово и провъзгласяват там република. Устояват десет дни против многохилядна османска част.

25 юли. Предателско убийство на войводата Кръстьо Асенов слага край на най-продължителните, 20-дневни сражения в Солунския революционен окръг в Кукушко.

5-6 август, Преображение. Избухва въстанието в Странджанско, Одрински революционен окръг. На значителна територия е обявена република, отбранява успешно три седмици.

20 август. Открит е конгрес на Серския революционен окръг в местността Ливадката край с. Пирин.
5 септември. Пламват най-тежките боеве в Скопския революционен окръг. В Кочанско 250 бойци под общото командване на Христо Чернопеев продължават борбата до 20 с.м.

9 септември. Обръщение на Главния щаб на въстанието към българското правителство с искане за помощ.

14 септември. За този ден е насрочено въстанието в Серския революционен окръг. Но събитията изпреварват това решение, към този момент партизански сражения пламтят в целия окръг.

1903, 17-19 септември. Главният щаб в Битолския окръг начело с Дамян Груев ръководи отбранителни сражения в Бигла планина. Фронтът на сблъскванията достига 15 км. Там четата на Георги Сугарев устоява до края на октомври.

Краят на септември - началото на октомври. Окончателен разгром на въстаниците, зверска разправа с мирното население.
 

   

(в. Преса, печатно издание, брой 195 (546) от 20 юли 2013)


 


От категорията

Валерия Велева: Защо ГЕРБ търпя толкова дълго време модела "Тотев"?

-1448546816.jpg

Всеизвестен факт е, че Бойко Борисов не обичаше Тотев. Даваше много за града, ...

22 юли 2019 | 15:41

Д-р Калоян Методиев: Оставаме в сивата зона на ЕС, управляващите са го ударили през просото

-1559543879.jpg

Свидетели сме на буквален процес на изчезване на българския народ от държавата, ...

22 юли 2019 | 13:11

„Тренд“: Борисов остава най-одобрявания лидер с 36%, следват Каракачанов (29%) и Нинова (24%)

„Тренд“: Борисов остава най-одобрявания лидер с 36%, следват Каракачанов (29%) и Нинова (24%)
-1563791451.jpg

Инициативата на ГЕРБ за намаляването на държавната субсидия за партии на 1 лев ...

22 юли 2019 | 12:25

Проф. Нина Дюлгерова: Новите кукли в Украйна ще действат като старите

-1472220656.jpg

Страната се управлява отвън. Дори изборът на Зеленски е решен отвън, каза проф. ...

22 юли 2019 | 15:38

За да коментирате, трябва да влезете в системата. Моля, въведете потребителско име и парола, а ако все още нямате регистрация, си направете. Процедурата няма да отнеме повече от няколко минути, а за Ваше удобство може още по-бързо да влезете с профила си във Фейсбук.