Георги Марков до Димитър Бочев:

Светът се дели на творци и паразити

191392 | 26 юли 2013 | 09:28

"Когато пристигнах тук, на Запад, бях много изненадан да открия, че почти всички хора,... се бореха и мечтаеха да получат в живота нещо, коет

Автор:



 

Защо публикуваме едно писмо с над 35-годишна давност? Писал го е Георги Марков до Димитър Бочев - и двамата невъзвръщенци, и двамата водещи в чужди радиостанции, които критикуват комунистическия режим в България. Смятаме, че при днешното ужасяващо разделение в страната ни мнозина ще намерят в него и свои истини. За останалото не е нужен коментар. Писмото публикуваме с незначителни съкращения. 

 

18-22.02.1977 г., Лондон

Драги Митко,

...От много отдавна вече не вярвам в „свобода на словото“, която на практика се свежда и в двата свята до свободата да крещиш на глас у дома си или пред неколцина приятели това, което те вълнува. Но я се опитай да изкажеш мнение в „независимия“ вестник ТАЙМС или в независимото Би Би Си? Имаш много здраве от пробитата шапка на демокрацията. Там, но както и в „Работническо дело“, трябва да се съобразиш с линията на вестника или радиото. Принципите са абсолютно същите. Разликата е само във формите - едните са по-груби и недодялани, а другите по-гладки. Всичко това, което ти говоря, ти вече си го познал. И всичко това аз имам твърдото намерение да напиша в един или няколко романа. Защото нито хората от Радио София, нито хората, които стоят зад тукашните радиостанции, ги е грижа за България и българите.

   


Най-известният български дисидент Георги Марков е роден на 1 март 1929 г. Завършил е индустриална химия, работи известно време като инженер технолог. Но в началото на 60-те, след заболяване от туберкулоза, се отдава на литературна дейност. Има една от най-успешните писателски кариери през 60-те. Още с втория си роман „Мъже“ печели годишната награда на СБП и е приет веднага в почти непристъпния творчески съюз.

Много добре са посрещнати и „Портретът на моя двойник“, „Жените на Варшава“, поканен е като един от сценаристите на първия ни мегасериал „На всеки километър“. Цензурата обаче сваля от сцена няколко негови пиеси... След бягството си от България работи в няколко радиостанции - английската Би Би Си, американската „Свободна Европа“ и немската „Дойче веле“. Особено популярни след 10 ноември у нас станаха неговите „Задочни репортажи“, прозвучали най-напред в радиоефира. Предполага се, че критиките към комунистическия режим в България са причина да бъде прострелян с отровна сачма от чадър на мост в Лондон на 7 септември 1978 г.



Малко позната снимка на Георги Марков от архива на БТА.

       

Просто хората си изкарват хляба, както биха могли да го изкарат с отглеждането на таралежи например... Така че всяко решение, което те взимат, всяко мнение, което те изразяват, няма нищо общо с истината, правдата, борбата за доброто и съвършенството на човека, любовта, красотата. Не! Никаква друга кауза освен своята проста и ясна кауза - да си циментираш положението и да не си създаваш неприятности. Все повече ме смайва впечатлението, че истинската болест на нашето време не е нито комунизмът, нито капитализмът, нито тероризмът, нито каквито и да са революционни и контрареволюционни евангелия, а главно (може би дори единствено) това мръсничко, подличко, егоистично добре маскирано, добре гарнирано чувство да си осигуриш своето живуркане, като се присламчиш към някой октопод, който има нужда от тебе да му чистиш пипалата.

Все по-силно съм убеден, че светът съвсем не се дели на добри и лоши хора, на леви или десни, на вярващи или невярващи, а главното деление, което има значение за нас, е на хора, които могат, и на хора, които не могат. С други думи - на творци и паразити. Има различни видове творчества, както има и различни видове паразити. Селянинът, който сее на нивата, е творец, жената, която ражда и отглежда деца, е творец точно толкова, колкото Айнщайн, Бетовен и Достоевски са творци. Този, който прави обувки, е творец, клоунът на сцената е творец, бръснарят на ъгъла е творец и т.н. Но оттук започва най-голямата драма на хората. Творците и особено талантливите от тях никога не се съюзяват. Първият белег на един талант или на един гений е неговото несъгласие с другите. Много пъти съм казвал, талантът е независимост. И затова всички истински творци поради вътрешната си сигурност, поради устройството си винаги са в пълно разногласие по всички големи въпроси. В замяна на това паразитите или ако щеш посредствениците се обединяват, подреждат се в стройни редици и създават могъщата армия на администрацията и бюрокрацията. Тъй като те нямат творческата сигурност и смелост, тъй като по даденост са страхливи и несигурни, те намират подкрепа в своето общество, в своята администрация, която трагично им дава власт над творците. Администраторите най-много ненавиждат през живота си творците и творчеството, защото всяко нещо, създадено на този свят, им казва, че те не могат да създават, че те са просто паразити. Никой не е изливал повече злоба и завист спрямо творческата част на света от тия осакатени нещастници, които са си присвоили правото да управляват другите. Те се боят от творците, защото творецът не се подчинява лесно, той не е добър служител, той не е примерен чиновник, който казва сладникаво усмихнат „да, сър!“. И затова на тебе ти е ясно например защо всяка дребна редакторска маймунка, колкото и бездарна да е, която почука на вашата врата (или на тукашната), има огромни предимства пред такива като мене. Защото те не се интересуват какво всъщност предават за България, не се интересуват да вникнат дълбоко в нуждите на ония, които слушат оттатък, да отговорят най-пълно на техните очаквания... а просто да си изслужат времето за пенсия и след това да имат приятни старини в някое крайморско топло заливче.

   


Димитър Бочев е роден на 13 август 1944 г. в Силистра. Учи философия в Софийския университет, откъдето е изключен по политически причини, и бяга в Западна Германия. Там работи като сътрудник на „Дойче веле“, а от 1975 г. е програмен редактор на българската секция на радио „Свободна Европа“. И на двете места си сътрудничи с Георги Марков. 


 

       

Когато пристигнах тук, на Запад, бях много изненадан да открия, че почти всички хора, които срещнах, и тукашни, и емигранти всъщност се бореха и мечтаеха да получат в живота нещо, което аз бях захвърлил в България - пари, гарантирано положение, слава. Почти всички - и англичани, и германци смятаха, че аз съм бил луд и че е абсолютно морално да лежиш на гърба на цял народ и да си живее като привилегирована гадинка. Този морал така ме порази, че тогава разбрах, че обществената съвест на Запад е или мръсна политическа игра на деня, или куп лайна, че тя не е искрен отклик на нищо, защото малцината честни и искрени донкихотовци, които милеят за човешкото достойнство, нямат достъп нито до радио, нито до телевизия, нито до вестници. Ако търговските интереси на Запад повеляват, те са в състояние да започнат да свирят съветския химн редом със собствените си национални диарии.

За мой и твой ужас, това е действителността. Това е все същият конфликт между партията и отделните творци. Ако комунизмът някога дойде на Запад, уверявам те, че техните диктатури ще бъдат далеч по-отвратителни от нашите - източните. Но ако не дойде, причината за това ще бъде, че техните обществени форми са по-съвършено неморални и представляват по-модерни и по-солидни укрепления за посредствеността и бездарието, основите на несправедливостта са много по-дълбоки и парфюмът на демагогията (за да прикрие миризмата на лайната) - много по-силен.

Знам, че въпросът ти е естествено - А ЗАКЪДЕ СМЕ НИЕ? КАКВО ДА ПРАВИМ НИЕ?

Най глупавото би било да се лъжем, че нещата не са такива, каквито са. Най-непростимото би било да се гръмнем. Отговорът е много прост. Ние трябва да продължаваме да бъдем точно това, което сме били - луди. Защото това е формата на живот, която най-добре ни приляга, защото ние сме родени за нея и защото е най-висша привилегия на природата - ДА НЕ БЪДЕШ КАТО ТЯХ. И струва ми се, че цялата красота на живота, че ако щеш целият му смисъл (нали красотата е смисъл) като че е заложен в лудостта на лудите. Всичко наистина голямо и красиво, което и природа, и хора са създали досега, е изблик на тази лудост, която според мен е самата същност на МОЖЕНЕТО.

Пиши, ако чувстваш, че можеш да пишеш, рисувай, ако мислиш, че можеш да рисуваш, кови, ори, пей, прави нещо, което усещаш, че можеш да правиш, и не се извинявай, че някой не ти е дал микрофона си, че не искат да те печатат. Когато творбите ти станат безспорни, конформистката същност на ония, другите, ще заработи в твоя полза, те ще те приемат като СВОЙ, ще те пуснат по радиото, по телевизията, навсякъде, паметник ще ти издигнат, за да докажат, че те винаги са били с тебе и ти винаги си бил с тях, че онова, което ти си направил, е ТЯХНО. Те винаги са си присвоявали всичко голямо от историята, всичко, което лудите са създали. И затова можеш да си обясниш такива странни картинки, че музикално глухи охкат и ахкат по Бетовен, литературно слепи хора хвалят до небесата Достоевски и цели шайки от нищожества честват коленопреклонно Ботев (и дори наум не им минава да се опитат поне мъничко да бъдат като него). Ето това е конфликтът! Най-големият, най-дълбокият, единствен сериозен конфликт.
...
Най-сърдечно твой
Жоро



60-те години, писателят със съпругата си Здравка Лекова.


 

   

Послепис с дълголетна давност

До редакцията на в. ПРЕСА

Ако дадох съгласието си да бъде публикувано настоящото писмо, направих го с ясното съзнание, че застъпените в него виждания не са загубили актуалност и до ден-днешен - илюстрират го и събитията пред Министерския съвет и парламента. Тази им непреходна актуалност е още едно свидетелство за потресаващия талант и за благородството на един човек, на чието присъствие в биографията ми аз дължа до голяма степен себе си. С Георги бяхме духовни родственици, хора с еднородна интелектуална сетивност, но не и еднакво мислещи. Въпреки приятелството си, а по-скоро тъкмо поради него. Просто защото и той, и аз вярвахме в древната мъдрост, че ако двама мислят еднакво, единият е излишен. Така че като хора мислещи, с Георги Марков ние и сме се срещали и сме се разминавали във възгледите си - всяко съдържателно приятелство съчетава природно единомислие с разномислие. Тук искам да спомена разногласията. Правя го с искреността, с която съм ги споделил в отговора си на приложеното писмо. Не пазя копие от този отговор, но ще го пресъздам по смисъл с цялата яснота, с която споменът го е съхранил.

На оплакването на Георги, че и в „независимия“ в. „Таймс“, и в „независимото“ Би Би Си няма място за собственото ти независимо мнение, че и там си заставен да се съобразяваш с линията на вестника или на радиото, както това става в „Работническо дело“, тогава отговорих, че разлика все пак има: ако линията на „Таймс“ или на Би Би Си не ти е по сърце, на британска земя има още стотици вестници и радиа - леви, десни, центристки, либерални, консервативни, антикомунистически, прокомунистически. Така че е практически изключено твоята политическа концепция да не намери естественото си място в някоя от многобройните и разнолики медии. И още нещо: ако тезата ти се окаже несъвместима с една британска медия, тя просто няма да бъде обнародвана в нея и с това въпросът приключва. Ако обаче дръзнеш да предложиш в „Работническо дело“ ръкопис, несъвместим с ръководната роля на комунистическата партия, той не просто ще бъде отхвърлен, а на часа ще те издирят онези другари с шлиферите и меките шапки, за които Георги казваше, че ще ги познаеш още от гарата. И които, както многократно е ставало, ще те поведат по етапите към Белене или Ловеч, откъдето връщане няма. А това е една много сериозна разлика. С която и Георги се съгласи през зимата на 1977 г., когато водехме с перо и реч този вълнуващ спор за мястото на интелектуалеца в гражданското пространство.

Димитър Бочев

   

(в. Преса, печатно издание, брой 201 (552) от 26 юли 2013)


От категорията

Валентин Вацев: Борисов е наказание за нашите грехове

-1484498737.jpg

Премиерът може да употреби част от трудовите си спестявания за къща в Рубльовка ...

6 авг. 2020 | 17:56

Първан Симеонов: Борисов губи играта на нерви при един почти спечелен мач

Първан Симеонов-1543427061.jpg

Ако довчера протестът вървеше към маргинализация, по-скоро след вчера върви към ...

6 авг. 2020 | 13:16

„Взгляд“: Конкурентите хвърлиха организираната престъпност срещу Тръмп

-1591002908.jpg

В исторически план Демократическата партия на САЩ през целия XX век - особено в ...

9 авг. 2020 | 17:00

Разкриват тайните на "Света София" в Истанбул

Снимка: Анадолска агенция-1596973126.jpg

Триизмерно сканиране на подземните вентилационни тунели на храма разкрива как ...

9 авг. 2020 | 14:37