Победата на хан Крум от 811 г. има драматични последствия за Византия. Тежко раненият Никифоров син Ставракий е император само два месеца, а за да спечели доверието на разгромената войска, е принуден публично да осъжда безразсъдството на покойния си баща. После му се „налага“ да отстъпи престола на зет си Михаил I Рангаве.

Крум се възползва от надмощието си и през юни 812 г. превзема пограничната византийска крепост Девелт (дн. Дебелт край Бургас). Така смята да принуди новия император да спази българо-византийския договор от 716 г. По своя пратеник Драгомир ханът изпраща в Константинопол и предупреждението: „Ако не побързате с мира, ще ударя на Месемврия (Несебър).“ Михаил Рангаве проваля преговорите и през октомври Крум изпълнява заплахата си. След едномесечна обсада стратегическото византийско пристанище в Черно море е превзето и за първи път става част от България. Сред богатата плячка от злато и сребро Крум получава и един особено ценен трофей - 36 медни сифона за изстрелване на „гръцки огън“, запалителна смес, чийто състав се пазел в дълбока тайна.

На 22 юни 813 г. между Адрианопол (Одрин) и крепостта Версиникия (край днешното с. Маломирово, Елховско) Крум разбива войските на Михаил I Рангаве и го принуждава да бяга към столицата си. Крепостите, които приютявали отстъпващите панически византийски части, били обсаждани и превземани. Крум прилага старата прабългарска тактика, описана преди векове от византийците: „Когато пък обърнат в бягство враговете си, те, като пренебрегват всичко друго, не се задоволяват като персите и ромеите и другите народи с кратко преследване и разграбване на имущества, но преследват дотогава, докато напълно унищожат противниците.“

Пътят към византийската столица бил открит и Крум потеглил към нея, оставяйки брат си да обсажда Адрианопол. Заради поражението от българите Михаил I бил детрониран и един от неговите пълководци се възцарил под името Лъв V Арменец. На шестия ден след коронясването му Крум вече бил пред Константинопол. За да избегне обсадата, Лъв V подготвил вероломен план - ханът да бъде убит по време на преговорите, които той предложил да започнат край крепостните стени. Макар и ранен, Крум успял да се спаси, но не и малобройната му свита. Ханът дал простор на гнева си и войските му опустошили и разграбили дворци, имения и манастири в околностите на Константинопол. Като трофей в България той откарал изящни бронзови и мраморни статуи и колони от прочутия дворец „Св. Мамант“.

На връщане Крум помогнал на брат си да превземе силната адрианополска крепост с помощта на стенобойни машини, построени на място. Под българска власт преминават обширни области в Тракия, както свидетелства един от Крумовите надписи от 813 г.: „И даде му Бог да опустоши тези места и крепости: Сердика (София), Девелт, Констанция (край дн. гр. Марица), Версиникия, Адрианопол. Той превзе тези защитени крепости, а на останалите Бог даде страх и ромеите ги напуснаха и избягаха.“

Крум решил да предприеме нов, мощен поход срещу Константинопол, но при подготовката му внезапно умира на 13 април 814 г. Година преди смъртта си той вече е затвърдил започналото преди век териториално разширение на България южно от Стара планина. И това статукво Византия ще признае юридически след година - с мирния договор, който сключва с наследника му Омуртаг през 815 г