200 години от смъртта на Крум Страшни

Триумфът край Тича

32067 | 28 февр. 2014 | 08:18

Два пъти Никифор отхвърля предложения за мир - и плаща скъпо


„Хан Крум Страшни и покорените авари“, художник Димитър Гюдженов


 

   
   
  


„Преса“ започва поредица, в която ще бъдат представени най-големите български пълководци от Средновековието до наши дни.

Ще покажем триумфите и големите битки на онези, които българската история помни.

Започваме с опитния стратег и пълководец хан Тервел, син на основателя на нашата държава Аспарух.

      
   

 

   
 
 
   
   Горан БЛАГОЕВ    

Когато Крум поема властта, Византия продължава да нарушава договора, сключен преди век с хан Тервел - ежегодно да плаща на българите злато и други ценности. Вместо да се издължи, византийският император Никифор I Геник предприема неуспешен поход срещу България. В отговор през 807 г. българите нахлуват дълбоко във византийските предели по поречието на Струма. Основното сражение вероятно е при Сяр, както гласи надпис от Плиска. Нападенията са планирани във време, когато гарнизоните получават заплатите си и с изненадваща атака българите задигат цялата сума - над 360 кг злато.

След две години ханът превзема и важната византийска крепост Сердика (днес София), която се намира на ключов за Балканите кръстопът.
През лятото на 811 г. Никифор предприема голям поход с намерението „съвършено да унищожи“ България. Крум се опитва да печели време и предлага мир, но императорът високомерно го отхвърля. Ханът се оттегля с основните си войски в Стара планина, стратегически изоставя на византийците дори столицата Плиска и подготвя решителния отпор: реорганизира армията си и вдига накрак, всички, които могат да носят оръжие - даже жени са „въоръжени по мъжки“. Междувременно, след като Никифор превзема Плиска, ханът отново му изпраща предложение за мир, но и то е отхвърлено.

Разгневен, Крум разпорежда всички „входове и изходи на държавата“ да бъдат преградени с дървени стени и дълбоки ровове. Никифор опожарява Плиска и тържествувайки, потегля към Сердика, за да я възстанови след Крумовата атака от 809 г. Но сведенията, че българите са завардили планинските проходи го принуждават да търси най-прекия път към Византия. И сам се вкарва в капана.

 

В ранната сутрин на 26 юли 811 г. войските на Крум внезапно нападат лагера на Никифор. Хронистите не споменават конкретното място на битката, но изследователите я локализират по северния склон на Върбишкия проход и р. Тича (Голяма Камчия). Настава истинска касапница. Част от византийските корпуси търсят спасение през реката, но затъват в тинята, а прииждащите след тях започват да ги мачкат. „Като падали един връз други, реката така се напълнила от люде и коне, щото неприятелите преминавали отгоре невредими и преследвали останалите.“ Други намират гибелта си край мъчно проходимата преграда, която била по-опасна от реката. „Дори крилати да бяхме станали, никой да не се надява, че ще избегне гибелта“ - изрича Никифор пред приближените си, когато осъзнава безизходицата.

Поражението е катастрофално - почти цялата византийска армия и много опитни стратези оставят костите си на бойното поле. Погубена е и основната част на елитния отряд, сформиран от синовете на видни аристократични фамилии. Никифоровият син Ставракий е тежко ранен в гърба и едва се спасява със зет си Михаил Рангаве. Самият Никифор намира смъртта си в България, която възнамерявал „съвършено да унищожи“. Триумфът на Крум при Тича дълго отеква във византийските хроники: „Всичкото оръжие, всичкото царско съкровище попадна в ръцете на враговете. Така император Никифор поради своето безразсъдство и самонадеяност погубил себе си и цялата ромейска мощ.“ 

 
 
  Миниатюри от българския препис на Манасиевата хроника, ХIV в.
 
 Войските на Крум преследват и раняват Никифоровия син Ставракий   
Хан Крум пирува в Плиска с обкования череп на Никифор 

 

         
   

България става европейски фактор


Крум управлява България около едно десетилетие (803-814 г.). Но е записал в историята повече дела и ключови сражения от мнозина, властвали по-дълго. В годините, когато Крум се възкачва на престола, кралят на франките Карл Велики завладява западните предели на Аварския хаганат.

Има версия, че Крум произхожда от панонските българи, които след разпадането на Велика България се заселват в днешните унгарски земи. Впоследствие родът му се преселва в българското ханство, за да избегне гнета на аварите. Това обяснява защо Крум е имал основателни претенции върху наследството на рухващия Аварски хаганат. С първата си военна операция като хан той завладява източните аварски територии и вероятно си възвръща земи, принадлежали на предците му. Карл Велики не посмява да го спре.

Крум установява обща граница с него, като българският контрол се простира чак до днешна Будапеща. Северната граница вървяла по билото на Карпатите - това е „България отвъд Дунава“, за която византийските хронисти по онова време често пишат. Българска собственост стават солните и сребърните мини в Банат и Трансилвания - от тях хазната получава важни приходи. Още в началото на управлението си Крум превръща България в третия политически фактор в тогавашна Европа след Византия и Франкското кралство.

   
   

Отмъщението на хронистите


Съвременни изследователи твърдят, че прословутата наздравица с черепа на Никифор е грозен византийски фалшификат. Д-р Ангел Николов допуска, че на Крум е приписан древен скитски обичай, разказан 14 века по-рано от Херодот - от главите на враговете си скитите правели чаши, за да получат силата им. Византийските летописци „отмъщават“ на българския владетел заради победите му.

Крум съвсем не бил варварин, както го описват чуждите хронисти. Макар и противник на Византия, той имал афинитет към нейните технически и културни постижения. Вероятно владеел и гръцки език.

   
   

Първа алея на победите


Преди десетилетия в Плиска бяха открити 25 колони, които археолозите нарекоха „победни“ или „триумфални“ - запазените върху тях надписи възхваляват победоносни походи на хан Крум. Дванадесет са с имената на византийски крепости, превзети от него - Бурдидзо, Димотика, Виза, Созопол и т.н. Върху три колони се чете: „Битката при Сяр“, „Битката при Тича“, „Битката при Версиникия“. Предполага се, че 25-те колони с победни надписи са били поставени край новия хански дворец, съграден след опожаряването на Плиска от Никифор.

   
   

 

   
         
     
Хан Крум призовава войските си преди похода в Тракия през 813 г.
(миниатюра от Мадридския 
препис на Хрониката на Йоан Скилица, ХI в.)

   
     

Мощ, която сваля императори
 
 

Победата на хан Крум от 811 г. има драматични последствия за Византия. Тежко раненият Никифоров син Ставракий е император само два месеца, а за да спечели доверието на разгромената войска, е принуден публично да осъжда безразсъдството на покойния си баща. После му се „налага“ да отстъпи престола на зет си Михаил I Рангаве.

Крум се възползва от надмощието си и през юни 812 г. превзема пограничната византийска крепост Девелт (дн. Дебелт край Бургас). Така смята да принуди новия император да спази българо-византийския договор от 716 г. По своя пратеник Драгомир ханът изпраща в Константинопол и предупреждението: „Ако не побързате с мира, ще ударя на Месемврия (Несебър).“ Михаил Рангаве проваля преговорите и през октомври Крум изпълнява заплахата си. След едномесечна обсада стратегическото византийско пристанище в Черно море е превзето и за първи път става част от България. Сред богатата плячка от злато и сребро Крум получава и един особено ценен трофей - 36 медни сифона за изстрелване на „гръцки огън“, запалителна смес, чийто състав се пазел в дълбока тайна.

На 22 юни 813 г. между Адрианопол (Одрин) и крепостта Версиникия (край днешното с. Маломирово, Елховско) Крум разбива войските на Михаил I Рангаве и го принуждава да бяга към столицата си. Крепостите, които приютявали отстъпващите панически византийски части, били обсаждани и превземани. Крум прилага старата прабългарска тактика, описана преди векове от византийците: „Когато пък обърнат в бягство враговете си, те, като пренебрегват всичко друго, не се задоволяват като персите и ромеите и другите народи с кратко преследване и разграбване на имущества, но преследват дотогава, докато напълно унищожат противниците.“

Пътят към византийската столица бил открит и Крум потеглил към нея, оставяйки брат си да обсажда Адрианопол. Заради поражението от българите Михаил I бил детрониран и един от неговите пълководци се възцарил под името Лъв V Арменец. На шестия ден след коронясването му Крум вече бил пред Константинопол. За да избегне обсадата, Лъв V подготвил вероломен план - ханът да бъде убит по време на преговорите, които той предложил да започнат край крепостните стени. Макар и ранен, Крум успял да се спаси, но не и малобройната му свита. Ханът дал простор на гнева си и войските му опустошили и разграбили дворци, имения и манастири в околностите на Константинопол. Като трофей в България той откарал изящни бронзови и мраморни статуи и колони от прочутия дворец „Св. Мамант“.

На връщане Крум помогнал на брат си да превземе силната адрианополска крепост с помощта на стенобойни машини, построени на място. Под българска власт преминават обширни области в Тракия, както свидетелства един от Крумовите надписи от 813 г.: „И даде му Бог да опустоши тези места и крепости: Сердика (София), Девелт, Констанция (край дн. гр. Марица), Версиникия, Адрианопол. Той превзе тези защитени крепости, а на останалите Бог даде страх и ромеите ги напуснаха и избягаха.“

Крум решил да предприеме нов, мощен поход срещу Константинопол, но при подготовката му внезапно умира на 13 април 814 г. Година преди смъртта си той вече е затвърдил започналото преди век териториално разширение на България южно от Стара планина. И това статукво Византия ще признае юридически след година - с мирния договор, който сключва с наследника му Омуртаг през 815 г

   
     

 

   

 

(в. Преса, печатно издание, брой 58 (764 от 28 февруари 2014) 


 


От категорията

Новият 47-ми парламент с доминирано мъжко присъствие - само 54 жени от 240 депутати!

-1626942050.png

Най-младият депутат е на 23 години – това е студентът медик от ...

1 дек. 2021 | 15:28

Енчев: Телефонният разговор на Радев със Заев поражда тревоги. Ще капитулира ли София пред Скопие?

-1615661027.jpg

Мотивите на Заев за експресния диалог са ясни – да сондира готовността на ...

1 дек. 2021 | 12:18

Георги Марков: Новак и Рац - двете грации на Орбан, които направиха чудеса в семейната политика

Георги Марков: Новак и Рац - двете грации на Орбан, които направиха чудеса в семейната политика-1638368831.jpg

Марков, който от години живее в Унгария, изреди и част от социалните ...

1 дек. 2021 | 15:36

Кеворк Кеворкян: Бъдеще от мола и памет за Станчов

-1461834919.jpg

Прекалено много разчитаме на пришълците отвън – а трябва да мине много време, ...

28 ноем. 2021 | 12:47