55254 | 30 май 2014 | 14:33

По времето на Пресиан били избити 300 първенци за държавна измяна

„Св. цар Борис и покръстването на българите“, художник Димитър Гюдженов.

Какво точно се е случило през 864 година? В по-старата българска историография този въпрос имаше еднозначен отговор. До онази година етническите съставки на населението на България били езичници. Българското население било езическо. Вярвали сме в Тангра, Перун, Лодос, християнството било забранено и срещу християните имало гонения. Внезапно, сякаш с театрален Deus ex machina, през 864 г. кан Борис I се покръстил тайно с целия си двор и незнайно защо още в същия ден заповядал да се покръсти целият народ. Насилствено, разбира се, и поради това избухнал бунт на 52-ма провинциални боляри, който бил бързо потушен с нечувана жестокост. Избити били не само те, но и семействата им.

Тази представа, признавам, дава силно отражение и върху част от съвременните историци. Но в последните десетилетия 

тя е силно оспорвана 

от други български историци и археолози с аргументи, които заслужават внимание. Според тяхната теза към 864 г. преобладаващата част от българското население вече е била християнизирана. Тогава цар Борис, освен че се е покръстил в лично качество, е обявил християнството за единствено позволена религия в българската държава. И заповядал да се покръсти малката останала част от населението, която все още не е била християнизирана.

И така, кои са аргументите? Първо. Основателят на българската държава кан Кубрат е приел Светото кръщение още при пребиваването си в Константинопол заедно със свитата си от младежи - синове на български благородници. (По-късно те оглавили видни прабългарски родове.) Погребението му край Полтава показва, че това не е било лицемерен политически акт. Християнски знаци има и по пръстените печати, и върху облеклото на Кубрат, а между даровете има цял походен олтар.

За тези българи християни е създадена нова епископия към Вселенската патриаршия, т. нар. Оногондурска епископия. Повече от ясно е, че тя е имала значение не само за Кубрат, но и за целия род Дуло, управляващ до 759 г. Върху орела, увенчаващ знамето на кан Аспарух, има кръст. А за Тервел да не говорим. Освен че е с християнски символи на печатите си, през 705 г., той е обявен за кесар - титла, която във византийската йерархия се дава само на владетел християнин. Кан Кубрат не е покръстил насила целия български народ. Нито пък кан Аспарух или кан Тервел. Очевидно в тази епоха приемането на вярата е ставало по желание. Картината не се е различавала от тази при други държави, характеризиращи се с пълна религиозна толерантност. Карл Велики и дворът му също са били християни, но много от германските племена, влезли в империята му - не. Когато все пак решил да ги приобщи, е трябвало да потушава с голяма жестокост бунтовете на саксонци и баварци.

Така че да станеш християнин в България в VII и VIII век, не е било опасно и мнозина навярно са ставали. Кой, за да се докара на властващата християнска фамилия, кой искрено повярвал в Христа, благодарение на 

някой речовит мисионер.

 А християнски мисионери е имало предостатъчно. Сам Борис I пише на папа Николай II, че из страната му бродят мисионери, които учат хората му на различни неща - очевидно освен правоверни мисионери е имало и представители на различни секти - павликяни, ариани и др.

Второ. Освен неизвестните по численост прабългари християни, дошли тук заедно с Аспарух на територията, завладяна от него през 681 г., е имало и други групи християни. На първо място пак прабългари. Те са се заселили като федерати* на империята в периода 486-586 г. За това има сведения дори в стари български летописи. По археологически следи ги откриваме в последно време край Видин и Силистра. Поне край последния град потомците им и днес живеят в т.нар. гребенски села по дунавския бряг.

Като федерати са заселени и т.нар. седем славянски племена и готското племе севери край Преслав. А според византийската държавна практика всички федерати могат да минат Дунав, само ако станат християни. Това е задължително условие. Част от готите дори са успели да станат ариани, т.е. еретици, а някъде около днешното Велико Търново готският епископ Вулфила превежда Библията на езика на племето си. За християнското население в днешна Северна България говори и въпросът, отправен към българската делегация 

на църковния събор през 870 г. 

в Цариград: „Когато завладяхте земята си, какви свещеници заварихте там?“ Отговорът на водача на делегацията ни е чистосърдечен: „Заварихме гръцки свещеници.“ Иначе казано, заварихме значително християнско население в Мизия. Доказателство за това е, че епископията в Дръстър (дн. Силистра) оцелява и през целия VIII век обгрижва християните в България.

Трето. Християнското население в България рязко се увеличава след 812 г., когато кан Крум присъединява Тракия и Македония към българската държава заедно с тяхното население, християнизирано отдавна - от век и половина. Това обаче не е всичко. От останалата във Византия част от Тракия кан Крум през 813 г. отвлича 50 000 местни жители християни, които заселва във Влашката равнина. Ще ги видим в 837 г. да се вдигат на бунт срещу българската власт, за да се завърнат във Византия. Веднага трябва да се подчертае, че християните не се преследват дори по времето на кан Крум. В декрета на владетеля за административното устройство на завладяната Горна Тракия всички заместник областни управители са християни. Началникът на обсадната им артилерия е християнин. Зет на кан Крум също е християнин. Запазили се дори архиепископиите в Несебър, Созопол, Дебелт, Пловдив, Средец… Последният щрих към тезата за ранната християнизация на българите изнесе на научна конференция в началото на май т.г. проф. Павел Георгиев, дългогодишен проучвател на Плиска. Плиска винаги се е смятала за крепост на езичеството, а проф. Петър Мутафчиев смяташе, че именно това е наложило изграждането на нова столица в християнския Преслав. Оказва се обаче, че т.нар. Голяма базилика, катедралната църква на България, е построена върху по-стара църква, издигната във времето на кан Пресиан (на престола през 836-852 г.), за да обслужва внушителен квартал на християни, станали такива век преди официалното покръстване. И става дума не за християни пленници византийци, а за чисти прабългари, при това сравнително заможни.

И накрая най-куриозното. Изглежда че и цар Борис I е приел християнството 

поне осем години по-рано. 

Съществува един византийски източник, познат под името Брегалнишка легенда. Според него св. св. Кирил и Методий били на евангелизаторска мисия в България през 855-856 г. в долината на река Брегалница. Това са полетата на днешна Източна Македония около Щип, Кочани и Струмица. Светите братя покръстили 54 000 българи при това използувайки току-що създадената глаголическа азбука и преведените от тях богослужебни книги. А в град Равен покръстили и дошлия да се срещне с тях цар Борис.

Старите ни учени не бяха нещо съгласни с информацията на този източник. Първо, град Равен не бе известен. Второ, Борис е покръстен в Плиска през 864 г. Трето, азбуката била съставена за Моравската мисия на светите братя през 863 г. Да, но(!) Черноризец Храбър пише, че азбуката е създадена в 855 г. И е ясно, че е създадена за мисия в славянска страна, а друга около Византия освен България няма. Когато Великоморавия иска свещеници и книги от Византия, тя очевидно знае, че вече ги има. И последно, скопските археолози 

взеха, че откриха град Равен

Проф. Микулчик пише, че това е една малка Плиска, изградена от Крум или Пресиан като „база за българската агресия срещу Централна и Западна Македония“. Покръстването на Борис през 855 г. не пречи да бъде покръстен още веднъж през 864 г., за да му стане кръстник византийският император и така на ритуала да се придаде официален характер.

И така. Поради сериозни вътрешни и външнополитически причини цар Борис I през 864 г. обявява християнството за единствено позволена държавна религия в царството си. Но българският народ в огромното си мнозинство вече е изповядвал християнската вяра. Затова и актът на покръстването не е довел до такива кръвопролития, както във Франкската империя.

Птичи поглед към останки от първата столица на Първата българска държава - Плиска. Долу вдясно личат основите на голямата базилика. Напоследък се оказа, че тя е построена върху по-стара християнска черква, издигната по време на „езическия“ кан Пресиан (на престола от 836 до 852 година). Княз Борис-Михаил I. Стенопис от 1817 г. в съборната църква „Св. Георги Победоносец“ в Зографския манастир в Атон.

Птичи поглед към останки от първата столица на Първата българска държава - Плиска. Долу вдясно личат основите на голямата базилика. Напоследък се оказа, че тя е построена върху по-стара християнска черква, издигната по време на „езическия“ кан Пресиан (на престола от 836 до 852 година).

Княз Борис-Михаил I. Стенопис от 1817 г. в съборната църква „Св. Георги Победоносец“ в Зографския манастир в Атон.

* След III век Римската империя допуска многобройни чужди заселници от различни племена, за да посъживи обезлюдените от варварските нашествия балкански територии. Статутът „федерати“ означава свободно селско население.