69722 | 16 септ. 2014 | 14:57
Васил Левски в униформа на Първа българска легия, 1868 г.
През 1869 г., навръх Петровден, полицията в Карлово започва да претърсва града заради бунтовнически книжа, открити в сваленото от гърба на Левски палто. Обръщат наопаки цялата къща на Гина, търсят бунтаря срещу империята дори по дърветата и лозниците. В това време майката на Апостола е на гости в дома на най-малката си сестра Мария и съпруга й Иван Фурнаджийски. За да я принудят да признае къде се крие синът й, те я спускат в герана на Фурнаджиеви, завързана за кофата, и я заплашват. Един от стражарите държи ятагана си на въжето, готов всеки миг да го пререже. Но Гина мълчи хладнокръвно. Случката разказва години по-късно Петър, най-малкият брат на Левски, в свое писмо до Найден Геров, който е в Пловдив.
Васил Левски има двама братя - Христо и Петър Кунчеви. Когато пише писмото, Петър вече се е завърнал в родния си град от Харков, където са лекували крака му, ранен в боевете при Шипка. В писмото си до Геров той го моли да му помогне, като го назначи на някаква службица, за да може да се прехранва. От всичките му най-близки роднини е останала само сестра му Ана (в част от документите е Яна) с четирите си момичета, всички се надяват само на него за прехраната си. Петър е малограмотен, а мисълта му е неясна. В писмото си пише буквално: „Майка ми като се е давила в герана на Иван Фурнаджийски...“ Това изречение хвърля в заблуда част от изследователите, според които Гина е правила опит за самоубийство, за да се спаси от мизерията след смъртта на съпруга си Иван Кунчев. „Данните за смъртта на майката на Левски са противоречиви. Според надписа на надгробния й паметник в двора на черковния храм „Свети Николай“ в Карлово тя е починала в 1879 г. Твърденията, че е правила опити за самоубийство са спекулативни.
Васил Левски (първият вляво) с брат си Христо Кунчев (до него) и Христо Иванов-Книговезеца по време на Втората българска легия в Белград, 1867-1868 г.
Гина Кунчева умира от сърце“, разказва Стефан Караиванов, родственик на Левски от страна на знатния карловски род Караиванови, към който принадлежи Гина. Във вените на Васил Левски тече кръвта на два карловски рода: Кунчевия - по бащина линия, и Караивановия - по майчина. Кунчеви са средно заможни, препитават се с бояджийство, докато Васил Генчев Караиванов, бащата на Гина, е доста заможен златар. Гина Караиванова е средна на ръст, черноока и трудолюбива, сладкодумна и състрадателна. Макар и неука, тя се отличава с богатата си душевност. Знае много народни песни, част от тях ще запее и Левски покрай революционната си дейност. Той ще демонстрира многократно и своето хладнокръвие и самообладание, качества също наследени от майка му. Когато се жени за десет години по-големия от нея Иван Кунчев, Гина е 14-15-годишна. Иван е синеок, среден на ръст, здравеняк. Обличал се е с френски дрехи - панталони, сако, балтон. След 1844 г. обаче зрението му бързо започва да отслабва, а прогресивното ослепяване му пречи да упражнява занаята и семейството скоро изпада в сиромашия. Бащата на Левски умира от мозъчен кръвоизлив през 1851 г., когато Васил е 14-годишен. Същата година умира и Марийка, най-малкото от петте деца в семейството. Васил е втората рожба на Гина и Иван Кунчеви. Ана е първородната, но по това време тя е току-що омъжена и е свила гнездо под друг покрив. Тя е и единствената пряка продължителка на рода на Апостола. Така с нея този клон от рода Кунчеви прекъсва. Двамата братя на Левски - Христо и Петър, не създават семейства. Христо, който е роден през 1840 г., умира три години преди Апостола. За разлика от двамата си синеоки братя той е черноок като майка си, раздразнителен е, с необуздаем характер. По молба на майката един от вуйчовците му го затваря в зимника, а другият го връзва в двора на хана за дирек на лозница с книга в ръка, за да чете и да се просвещава. Веднъж Христо удря с цепеница по главата турчин, който нахалствал да пие безплатно в хана. След тая случка непокорният младеж забягва за Пловдив. Там шие панталони, готви се да последва брат си и да се запише във Втора Белградска легия. Заедно с Христо Книговезеца тръгва пеша от Букурещ за Белград, пътуват 14 дни, но братът на Левски не успява да се запише в легията. Скоро след като постъпва в легията Левски претърпява коремна операция, а Христо бди над главата му, подпомага го и с пари. Когато през 1870 г. го навестява жълтата гостенка, Христо е емигрант в Букурещ. Болестта го сполетяла след деветмесечен престой в затвора във Влашко, където е вкаран след опит да обере с другите хъшове богат влах. Парите са им нужни, за да бъде въоръжена чета, която да влезе в България. Петър, най-малкият син в семейството, е роден през 1844 г. Също като Левски той е русокос и синеок, с буден ум, но и на него учението хич не му се отдавало. Подписвал се като Петър Левски. За да избяга от омразната му султанска администрация, се крие в Пловдив. След обесването на Апостола се заклева да отмъсти на предателя и на турските поробители. Година по-късно с помощта на братовчед си Васил Караиванов се прехвърля в Ловеч, за да убие предателя поп Кръстьо, но другите членове на Революционния комитет го разубеждават - нека съвестта му го накаже.
Гина Кунчева и внукът й Начо Андреев Начов, син на Ана, сестрата на Левски. Карлово, 1874 г.
През лятото на 1874 г. Петър Левски е в Букурещ, мъчи го страшна немотия, броди из града, облечен с дрипи, без да сложи по цял ден и троха в устата си. Пресрамва се и се обръща за помощ към Евлоги Георгиев, негов съгражданин и пръв богаташ. Моли го ду му купи един кат дрехи, за да не му се виждат месата. Слугата го води в магазина, а Петър си избира два ката дрехи, единият за лете, другият за зимата. Евлоги Георгиев го мъмри, но накрая го отпраща със здраве. Когато параходът „Радецки“ спира на козлодуйския бряг, Петър Левски е сред 205-те Ботеви четници. След разбиването на четата броди из Балкана, после влиза в редиците на Опълчението и се бие на Шипка, където е тежко ранен в крака. Когато се връща от лечение в Харков, майка му е починала, бащината къща е порутена. Петър обикаля напразно града, за да търси работа - подпрян на бастун, измършавял, гърдите му се разтърсват от кашлица. И тогава пише прошението си до Геров: „Падам пред вашето честно лице на колене и с кървави сълзи ида да ви се оплача. Стават тридесет и два дни откакто си дойдох из Харковската болница в Карлово. Никой не ме пита отде се прехранвам, като не мога да ходя.“ След дълго мизеруване най-накрая героят на Шипка получава работа - назначен е за старши стражар. Премества се да живее при семейството на сестра си Ана, където дочаква последния си ден. През есента на 1881 г. също като брат си Христо умира от туберкулоза. Животът на Ана, сестрата на Левски, след Освобождението също не е лесен. По това време доста по-възрастният й съпруг Андрея Начев е 70-годишен, не може да издържа семейството. Тя също е принудена да търси държавна помощ, за да преживяват. През 1888 г. Петото народно събрание с председател Захарий Стоянов й отпуска годишна пенсия от 360 лв.
Това сочат стенографските дневници от решенията на парламента. Преди да вземат да се произнесат, депутатите изпадат в бурни дебати. Някои предлагат на сестрата на Левски да се отпусне пенсия от 600 лв., други обаче ги контрират - на сестрата на Хаджи Димитър, на сест рите на Стефан Караджа и някои други поборници за свобода са отпуснали по 360. Защо за родствениците на Левски да дават повече? Не е справедливо. Дебатите прекратява Димитър Петков. „Ако Левски беше жив, щяхме да му отпуснем пенсия по 500 лв. на месец. На поп Грую, който е деятел и лично се е борил с турците, отпуснахме по 50 лв. месечно.“ Така Ана и Андрея преживяват до края на дните си с тези 360 лв. държавна пенсия. Андрея доживява до 102-годишна възраст, умира на 28 ноември 1907 г. Ана остава сама. След мозъчен кръвоизлив лицето й се изкривява. Умира през март 1913 г. на 80-годишна възраст. От брака на Ана с Андрея се раждат девет деца, но шест от тях доживяват свободата.
„Прадядо ми Васил Караиванов е син на Генчо Караиванов, един от братята на Гина, майката на Левски. Той обаче е не само първи братовчед на Апостола, но и негов най-верен съратник. Заедно създават революционния комитет в града, избран е за негов касиер. След обесването на Левски е член на Карловския комитет по подготовката на Априлското въстание. За заслугите му към България княз Фердинанд го награждава с орден. След Освобождението става председател на новоизбрания градски съвет в Карлово. Малко по-късно е разорен, но категорично отказва финансова помощ от държавата“, разказва родственикът на Левски Стефан Караиванов, химик по професия, който през последните 20 години се занимава с частен бизнес.
Депутатът от XXV народно събрание Стефан Караиванов е осъден на смърт от народната власт и разстрелян на 1 февруари 1945 г.
Прадядо му Васил Караиванов е десет години по-млад от Дякона. След предателство през 1867 г. турците го арестуват, малтретират, хвърлят го за седем месеца в Търновския затвор. Преживява и Карловското клане, бягайки в Търново, а след това помага и на дъщерите на братовчедката си Ана да се спасят от поругаване и от кървавата сеч. Гина и Ана са неграмотни, затова трите момичета им изпращат писмо с три кръгчета на плика като знак, че са прехвърлили Балкана благополучно. В Караивановия хан, който се намира
срещу къщата на Левски, се провеждат събранията на комитета, в него намират подслон Тодор Каблешков, Георги Бенковски, крие се докато боледува и Панайот Волов.
Васил Караиванов, най-верният другар и сродник на Левски не само дочаква Освобождението, но доживява до дълбока старост. Умира през 1933 г., а през целия си живот събира безценен архив за живота и делото на Апостола. Един от тримата му синове - доц. д-р Петър Караиванов, успява да запише разказите му и по-късно да ги подвърже в книга. Другият му син - Стефан Караиванов, е депутат в XXV народно събрание и председател на комисията по външна политика. Политическият му възход не е случаен - завършил е Сорбоната с адвокатска диплома, отворил е кантори в София и Карлово. Карловци го избират мажоритарно за народен представител. Той е сред 42-мата депутати, подписали се за спасяването на българските евреи. След 9 септември Стефан Караиванов е осъден на смърт от Народния съд заедно с още 125 народни представители в XXV народно събрание, с принц Кирил, Богдан Филов и другите регенти, избити през февруари 1945 г. По това време карловецът е 39-годишен. След 1944 г. дълги години наследниците на родолюбивата карловска фамилия са дискриминирани като врагове на народа. Забранено им е да учат във висши учебни заведения, достъпът им до работа е ограничен, къщата им в Карлово е конфискувана, но през 1961 г. вдовицата на депутата получава великодушно правото да откупи дома си. „Малко преди да бъде екзекутиран, дядо ми е имал възможността да избяга от България. Предлагали са му търговски паспорт, за да напусне страната, но той отказал категорично с думите: Народът ме е избрал, народът няма да ме погуби“, разказва внукът. За да възроди спомените за Апостола, събрани в книга от брата на дядо му Стефан - Петър Караиванов, Стефан взел назаем солидна сума и я преиздал.
Стефан Караиванов, правнук на Васил Караиванов - първи братовчед на Левски по линия на Гина Караиванова, по мъж Кунчева.
Мобилна верси
RSS
