„Господин Путин не е наш приятел и никога няма да бъде.“ С тези думи полският премиер Доналд Туск отговори на американския президент Доналд Тръмп, който часове по-рано нарече Владимир Путин свой приятел на историческата среща в Китай, съобщи Ройтерс. На този фон в Берлин днес се събраха Владимир Зеленски, водещите европейски лидери и специалните пратеници на Белия дом Стив Уиткоф и Джаред Къшнър. Целта на извънредните разговори е Европа да получи реално място в преговорите за прекратяване на войната в Украйна, да бъдат уточнени бъдещите гаранции за сигурност и да се осигурят десетки милиарди евро за Киев.
Срещата на т.нар. „Коалиция на желаещите“, организирана от германския канцлер Фридрих Мерц съвместно с Франция и Великобритания, започна само часове след разговорите между Доналд Тръмп, Владимир Путин и Си Дзинпин в Шънджън.
В германската столица пристигнаха над 40 партньорски делегации, включително представители на повече от 30 държави. Сред участниците са френският президент Еманюел Макрон, британският премиер Анди Бърнам, полският премиер Доналд Туск, италианският премиер Джорджа Мелони, генералният секретар на НАТО Марк Рюте и ръководителите на европейските институции.
Разговорите в Китай предизвикаха тревога в редица европейски столици, че бъдещето на Украйна и европейската сигурност може да бъде обсъждано без непосредственото участие на заинтересованите държави.
Шведският премиер Улф Кристершон направи пряко сравнение с Ялтенската конференция от 1945 г., когато Сталин, Рузвелт и Чърчил обсъждат следвоенния ред.
„Очакванията ми за конкретни резултати са ниски, макар че естествено съществува опасението това да се превърне в нова Ялта, в която светът е разделен на сфери на влияние“, заяви той пред журналисти.
Кристершон подчерта, че европейските държави настояват за международен ред, при който всяка страна има право сама да определя бъдещето си.
Премиерът на Дания Мете Фредериксен също изрази тревога от демонстрираната близост между Тръмп и Путин.
„За мен е напълно неразбираемо, че американски президент иска да седне на една маса с президента Путин“, заяви тя.
Според Фредериксен подобна среща може да окуражи руския лидер и да засили натиска върху Европа.
Генералният секретар на НАТО Марк Рюте обаче зае по-различна позиция. Той определи като нормално лидерите на големите ядрени сили да разговарят помежду си и похвали усилията на Тръмп за постигане на мир.
Един от най-важните моменти в Берлин беше пристигането на Стив Уиткоф и Джаред Къшнър, които трябваше да информират Украйна и европейските съюзници за разговорите на американския президент в Китай.
Двамата вече проведоха отделна среща с германския канцлер Фридрих Мерц и неговия съветник по националната сигурност Гюнтер Заутер.
„Информирахме ги за преговорите на президента Доналд Тръмп в Китай и за последните усилия за постигане на справедлив, траен и устойчив мир в Украйна“, съобщи Къшнър в социалната мрежа X.
По думите му американската страна продължава да работи с Германия, Украйна и останалите европейски партньори за съгласуване на позициите преди следващия кръг от преговорите.
Къшнър уточни, че една от целите е да бъде подготвен общ дневен ред и формат за бъдещите многостранни разговори.
Засега не са обявени конкретна дата и място за следващата среща с руско участие.
Украинският президент пристигна в Берлин с настояването страната му да участва във всички преговори, които засягат нейното бъдеще.
„Въпросите, свързани с Украйна, трябва да се решават с участието на Украйна, а въпросите, свързани с Европа – с участието на Европа“, заяви Зеленски в навечерието на срещата.
Той подчерта, че Киев работи за пълноценно представителство на европейските държави в мирния процес.
Паралелно с общата среща бяха организирани отделни разговори между Зеленски и лидерите на Германия, Франция и Великобритания.
Европейските съюзници вече са обсъдили създаването на преговорен екип, в който да участват представители на Франция, Германия, Италия, Полша, Великобритания и институциите на Европейския съюз.
Целта е континентът да има единна позиция при бъдещите разговори с Вашингтон и Москва.
В центъра на срещата са и гаранциите за сигурност, които Киев трябва да получи при евентуално прекратяване на бойните действия.
Обсъжда се система от три основни елемента: запазване на силни украински въоръжени сили, евентуално разполагане на многонационални сили на съюзниците и предоставяне на правни и политически гаранции срещу ново нападение.
Европейските държави разглеждат възможността за международни военни формирования, които да бъдат разположени в Украйна след прекратяване на бойните действия.
Не е постигнато окончателно публично споразумение за техния състав, численост и мандат.
Москва вече заяви, че не приема военни договорености между Украйна и европейските държави като част от бъдещо споразумение за прекратяване на войната.
Това очертава едно от най-сериозните противоречия в преговорния процес – как да бъде гарантирана сигурността на Украйна, без условията да бъдат неприемливи за някоя от страните.
Освен дипломатическите въпроси срещата в Берлин е посветена на огромните финансови нужди на Украйна.
Според представените оценки страната е изправена пред недостиг на финансиране от около 70 милиарда евро през 2027 г.
Ден преди срещата Европейската комисия предложи нов заем от 45 милиарда евро, който да подпомогне бюджетните и военните разходи на Киев.
Предложението все още изисква необходимите европейски решения и не представлява вече предоставени средства.
Германският канцлер Фридрих Мерц настоява всички 27 държави членки на Европейския съюз да участват във финансирането.
Неотложен проблем остава и противовъздушната отбрана на Украйна. Киев има нужда от допълнителни ракети за системите Patriot, докато военните действия в Близкия изток увеличават международното търсене на подобни средства.
Руският президент Владимир Путин съобщи, че Москва е отправила покана към европейски представители да посетят руската столица, за да бъдат изяснени позициите им относно евентуалното участие в мирните преговори.
„Разбираме, че е безсмислено да се обсъждат въпроси, свързани със сигурността в Европа, без европейците“, заяви Путин.
Същевременно той отново потвърди руските възражения срещу бъдещо военно обвързване на Украйна с европейски сили.
Така двете дипломатически срещи – в Шънджън и Берлин – очертаха различните интереси и противоречия, които предстои да бъдат преодолени.
Докато САЩ се стремят да придвижат преговорите с Москва, Киев настоява за гаранции, които да предотвратят нова война, а европейските държави се опитват да осигурят собствено участие в решенията за бъдещето на континента.
Засега няма обявено окончателно споразумение за мир, за международните гаранции за Украйна или за новия формат на преговорите. Но Берлин вече показа, че европейските лидери не възнамеряват да оставят обсъждането на тези въпроси единствено на Вашингтон и Москва.
Превод и редакция: Epicenter.bg
0 | 19 ноем. 2026 | 18:10




