1540 | 13 Oct. 2026 | 14:28

„Корабите, които пътуват от и за Украйна, се движат покрай българското и румънското крайбрежие и най-често са атакувани от руска страна. Тези, които пътуват от и за Русия, се движат покрай турското и грузинското крайбрежие и най-често са атакувани от

„Това, което се случва, е война. Война в Черно море“. Така дипломатът и бивш заместник-министър на външните работи Любомир Кючуков коментира в ефира на NOVA NEWS поредните атаки срещу търговски кораби в близост до българското крайбрежие. Според директора на Института за икономика и международни отношения конфликтът между Русия и Украйна вече създава пряка заплаха за корабоплаването на трети държави, а международната общност трябва да насочи усилията си не само към отбраната, но и към прекратяването на военните действия.

Според Кючуков последните инциденти показват, че Черно море се превръща в самостоятелна зона на военни действия, чиито последици засягат и държави, които не участват пряко във войната. 

„Войната вече излезе извън териториите на Русия и Украйна. Мястото, където се води реална война извън тези две държави, е именно Черно море. Там се атакуват кораби в международни води, извън териториалните води на Русия и Украйна, и се атакуват плавателни съдове на трети страни“, заяви дипломатът.
По негови данни от началото на годината в Черно море са регистрирани над 400 атаки срещу кораби, като повече от 200 са били през последните три месеца.

Той очерта и тенденция в маршрутите на атакуваните плавателни съдове. „Корабите, които пътуват от и за Украйна, се движат покрай българското и румънското крайбрежие и най-често са атакувани от руска страна. Тези, които пътуват от и за Русия, се движат покрай турското и грузинското крайбрежие и най-често са атакувани от украинска страна“, обясни Кючуков.

По думите му Украйна насочва ударите си основно срещу кораби, превозващи нефт и нефтопродукти, включително свързвани с т.нар. руски сенчест флот, докато Москва обосновава своите атаки с твърдения за превоз на оръжия.

Кючуков коментира и решението на премиера Румен Радев да извика руския посланик Елеонора Митрофанова на разговор след нападенията край българския бряг.
Според него съществуват основания да се предполага, че зад атаките стои Русия, но окончателната отговорност трябва да бъде установена. „Има всички основания да се предполага, включително въз основа на логиката, за която говорихме, че тези атаки са по-скоро руски“, посочи той.
Бившият заместник-министър на външните работи определи дипломатическата реакция на България като изключително сериозна.

„Предприетото действие е най-високото ниво на предупреждение към другата страна. Фактът, че разговорът се провежда от премиера, а не от външния министър или на по-ниско равнище, показва колко сериозно България приема случващото се и колко категорично е предупреждението“, заяви Кючуков.

Дипломатът обясни, че член 4 от Северноатлантическия договор предвижда консултации между съюзниците при заплаха за сигурността на държава членка, докато член 5 се отнася до колективната отбрана при въоръжено нападение.
Според него обаче Алиансът се стреми да не прибягва до формалното задействане на тези механизми при всеки отделен инцидент. „НАТО като цяло се стреми да не се задейства член 4, камо ли член 5, защото имаме атаки и инциденти буквално всеки ден. Това би довело до обезценяване на самия механизъм, ако непрекъснато се провеждат консултации, които на този етап не водят до конкретни действия“, коментира Кючуков.
Той припомни случая с Полша, която през септември 2025 г. поиска консултации по член 4 след навлизането на дронове в нейното въздушно пространство.
По думите му при подобни инциденти държавите членки уведомяват съюзниците си и в рамките на НАТО се обсъждат възможните мерки, дори когато не се стига до официално задействане на член 4.

На въпрос каква допълнителна подкрепа може да поиска България от НАТО Кючуков посочи засиленото наблюдение и мерките за противовъздушна отбрана, но подчерта, че те не могат напълно да премахнат опасността.
„Военните могат най-добре да преценят какви конкретни мерки трябва да бъдат взети и НАТО има възможност да ги предприеме. Но тези мерки не могат да гарантират на сто процента, че нито един дрон няма да премине и няма да удари кораб или обект на сушата“, предупреди той.

Според дипломата трайното решение изисква политически действия.
„Ако искаме да решим проблема генерално, първата стъпка е прекратяване на военните действия в Черно море - мораториум, за какъвто призовават и Турция, и България. Следващата стъпка е да се търси спиране на самата война“, заяви Кючуков.

Той обърна внимание и на турското предложение за създаване на два коридора за по-безопасно корабоплаване - единият покрай българските и румънските брегове за плавателните съдове от и за Украйна, а другият покрай Турция и Грузия за корабите, пътуващи от и за Русия.

Според Кючуков основният проблем пред дипломатическото уреждане на конфликта е липсата на достатъчна политическа воля за неговото прекратяване. „Боя се, че дипломацията в момента не се движи в необходимата посока и с необходимата скорост. Дипломацията е инструмент на политиката, а няма политическо желание тази война да бъде прекратена“, заяви той.

Дипломатът смята, че настоящата международна обстановка създава възможност Европейският съюз да изработи самостоятелен подход към бъдещето на региона.

„Точно сега се отваря много сериозна възможност за Европа. Крайно време е тя да формулира собствена визия за края на войната - нещо, което според мен досега не сме направили. И съобразно тази визия да предприеме необходимите действия“, подчерта Кючуков.

Той предупреди, че без ясна политическа стратегия Европа рискува да се окаже в ситуация на продължително противопоставяне с Русия. „Ако погледнем какво предлагаме за периода след края на войната, от днешна гледна точка това е нова Студена война, нова Желязна завеса. Това е, което оформяме с общия си подход“, коментира дипломатът.

Той бе категоричен, че Европа има своите карти. „Тръмп преговаря с Русия не само и не толкова за войната в Украйна, а за бъдещата архитектура на света. Същото може да направи и Европа – да преговаря от гледна точка на бъдещата архитектура за сигурност. Немалък коз са санкциите, но не като наказателна мярка, а като преговорен инструмент – това е нещо, от което Русия е заинтересована. Санкциите сега наказват Русия, но не решават проблема“, подчерта Кючуков, като изведе и друг акцент: „Разминаването на Европа и САЩ по отношение на санкциите вече очертава един по-сериозен разлом във всичко, което наричаме евроатлантическо партньорство.“

По повод думите на американския президент за оттеглянето на Зеленски, Кючуков каза: „Смяната на лидера на дадена страна може да помогне в преговорите в случай, че са назрели условия за това и в самата страна. Но избори в условия на война е странно упражнение“. Той допълни и с още един важен аспект: „Срещата между лидери също не е пряк път към споразумение. Когато лидери преговарят по текстове се получават неприятни ситуации, както се убеди и Зеленски при разговор с Тръмп. Боя се, че ако сега има среща между Путин и Зеленски, тя по-скоро ще затвори пътя към преговори, защото и двете страни ще декларират досегашните си позиции, а няма да ги отвори за нови.“

Според дипломата умората от войната се чувства и в Русия, и в Украйна, но като че ли най-вече – в Европа. „Това също е аргумент за една по-активна европейска позиция“, подчерта Кючуков.