3679 | 7 Oct. 2026 | 18:13
Без съгласие приключи заседанието на Консултативният съвет за национална сигурност (КСНС), продължило около 5 часа. Част от представителите на опозицията не са съгласни със становищата. Затова и от "Демократична България" (ДБ) и "Възраждане" не застанаха на трибуната до държавния глава след срещата за общо изявление пред медиите, каквато е обичайната практика. Николай Денков прояви институционално уважение.
"Войната на Русия срещу Украйна доведе до значително влошаване на средата за сигурност в района на Черно море.
Консултативният съвет за национална сигурност обсъди актуалните рискове и заплахи за морската сигурност и критичната инфраструктура на Република България в контекста на войната в Украйна и с оглед на възникналите през последните дни инциденти в Черно море".
Това заяви президентът Илияна Йотова след заседанието на КСНС по повод атакуваните кораби в Черно море.
Предложенията на КСНС са приети с три четвърти мнозинство, каквото изисква законът, посочи тя.
Представители на три парламентарни групи са гласували против - заедно с Йотова на брифинга присъстваха председателят на ПГ на "Прогресивна България" Петър Витанов, лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов и председателят на ПГ на "Продължаваме Промяната" Николай Денков. От общата финална снимка отсъстваха Станислав Анастасов от ДПС, Ивайло Мирчев от ДБ и Костадин Костадинов от "Възраждане", който дори напусна заседанието предсрочно.
Според Николай Денков от "Продължаваме Промяната" обаче е спорно дали решението действително е събрало три четвърти мнозинство.
Съпредседателят на "Да, България" Ивайло Мирчев посочи, че е станало категорично ясно, че има достатъчно индикации за ясна руска намеса, но не е имало подкрепа за решението България да изпрати протестна нота до Русия. По думите му предложението е получило подкрепа единствено от "Демократична България", "Продължаваме Промяната" и ДПС.
Станислав Анастасов от ДПС посочи, че темата, около която не е постигнат консенсус, е кой е агресорът в тази война.
Анастасов коментира, че отговорите са достатъчно ясни и правителството може да ги даде. "На България ѝ отива като член на ЕС и на НАТО да излезе и открито да посочи кой е причинил този инцидент с двата кораба", посочи той и призова правителството да излезе и да каже.
Според изразената от президента Йотова позиция на КСНС България ще поиска допълнителни мерки за сигурност от страна на ЕС, НАТО и ООН.
Йотова обясни, че България може да поиска увеличаване на приноса на съюзниците към сигурността на Черноморския регион.
Предлага се задействане на възможностите за разполагане на допълнителни средства за въздушно и морско наблюдение, засилване на бреговата и отбранителната система и на антидрон системите в контекста на НАТО за засилено предно присъствие.
България ще предложи на Европейския съюз разработването на рамков механизъм за свободно и безопасно корабоплаване в Черно море като част от стратегическия подход на ЕС към Черноморския регион.
При необходимост трябва да бъде задействан механизмът за гражданска защита заради евентуален екологичен риск.
България ще поиска съдействие и от ООН.
Ще се ползват Международната морска организация за извършване на технически и правен анализ на инцидентите в Черно море.
КСНС предлага още да бъде търсена резолюция за гарантиране на свободата и безопасността на корабоплаването в Черно море.
Какво каза Йотова
В рамките на заседанието бе констатирана ескалация на военните действия в конфликта между Руската федерация и Украйна, която застрашава морската сигурност и свободното корабоплаване в Черноморския регион. Налице е тенденция за нарастване атаките с морски и въздушни дронове срещу търговски кораби, водещи до повреда и потапяне на морските съдове и загуба на човешки живот.
Това доведе до ограничаване на свободата на корабоплаването, рязък спад на корабния трафик, повишаване на застрахователните разходи, икономически загуби и опасност от екологично замърсяване.
Беше постигнато съгласие, че използването на все повече на брой, все по-високотехнологични и все по-далекобойни безпилотни системи, съществено увеличи заплахите за критичната инфраструктура на Република България, намиращи се не само в близост до Черно море, но и на цялата територия на страната, посочи държавният глава.
С оглед на инцидентите и стратегически обекти на българската отбранителна индустрия, беше отчетено, че пред страната ни са налице сериозни предизвикателства в осигуряване защитата на критичната инфраструктура.
Отчетено беше, че настоящите рискови заплахи за морската сигурност и критичната инфраструктура са пряко следствие от липсата на възможност за мирно уреждане на военния конфликт в Украйна по пътя на дипломацията.
В рамките на заседанието беше постигнато съгласие за продължаване на изпълнението на приятелите от Министерския съвет мерки за противодействие на посочените заплахи.
Беше идентифицирана необходимостта от извършване на анализ относно промени в нормативната уредба, които да подпомогнат изпълнението на тези мерки.
Членовете на Консултативния съвет за национална сигурност се обединиха около следните предложения към изпълнителната и законодателната власт.
Тези предложения бяха приети с три четвърти мнозинство, така както изисква законът, като представителите на три политически групи, на три парламентарни групи бяха против, подчерта президентът.
Консултативният съвет за национална сигурност категорично осъжда ударите на търговските кораби в Черно море, като грубо нарушение на международното морско право и настоява за незабавно извършване на проверка за установяване на извършителите на ударите.
След приключване на проверката, изпълнителната власт да уведоми обществото за резултатите. Най-големите гаранции за нашата сигурност е незабавно прекратяване на огъня и използването на всички политически и дипломатически канали за постигане на мир. България трябва да участва активно в този процес, подчерта Йотова.
Продължаване на изпълнението на взетите от изпълнителната власт мерки за противодействие на рисковете и заплахите. Усилване на мерките за морска осведоменост чрез използване на безпилотни летателни системи за разузнаване и наблюдение.
Ускоряване на процесите за модернизация на въоръжените сили с цял придобиване на антидрон системи с възможности за кинетично въздействие в тясно сътрудничество с НАТО и ЕС.
Изпълнителната власт да анализира и предложи на вниманието на Народното събрание промени в съществуващата нормативна база с цял подпомагане мерките за физическата защита на стратегическите обекти и гарантиране морската сигурност на страната.
Поддържане във висока степен на готовност на националната система за търсене и спасяване по море.
По отношение на НАТО - България да задейства капацитета си на пълноправен член на ЕС и НАТО, за да изрази твърда позиция и да осигури защитата на сигурността, икономическите и екологични интереси, както и стабилността на региона. Чрез дейността на НАТО за повишена бдителност, Източен страж, съществува възможност за искане от наша страна за увеличаване приноса на съюзниците към сигурността на Черноморския регион.
Задействане на възможностите за разполагане на допълнителни средства за въздушно и морско наблюдение, засилване на бреговата и отбранителна система, антидрон системите в контекста на НАТО за засилено предно присъствие.
Предложенията не нарушават споразуменията от Монтрьо. Свикването на консултации по член 4 на този етап е непродуктивно, тъй като обсъждане на подобни инциденти бе възприет подход само да бъде разгледан в рамките на Североатлантическия съвет и няма да доведе до нови мерки, обобщи президентът след КСНС.
По отношение на Европейския съюз, България да предложи на Европейския съюз да бъде разработен рамков механизъм за свободно и безопасно корабоплаване в Черно море като част от стратегическия си подход към Черноморския регион. Европейският съюз определя морската сигурност като един от основните стълбове на своята черноморска стратегия и предвижда създаването на черноморски хъб за сигурност, но е необходима в случая повече конкретика, която България може да предложи.
При необходимост да се задейства механизмът за гражданска защита заради екологичен риск. Задействане на инструментите за наблюдение на Сателитния център на Европейския съюз за индикация на заплахите, каза още тя.
В заседанието участваха председателят на парламента, министър-председателят, министрите на обраната, на вътрешните работи, на външните работи и на финансите, както и шефовете на специални служби и разузнавателни такива и представители на парламентарно представените партии. КСНС продължи пет часа.
В рамките на днешното заседание представителите на специалните служби са докладвали какви са реалните заплахи и има ли такива за сигурността на корабоплаването, вследствие на войната в Украйна, както и доколко добре защитена е стратегическата ни инфраструктура от евентуални заплахи от дронове.
Припомняме, че вчера двата търговски кораба бяха ударени в изключителната икономическа зона на България в Черно море. Единият кораб потъна само за три минути, а от другия бяха спасени 18 моряци след бързата намеса на спасителни екипи и на екипи на българските въоръжени сили.
Mobile verison
RSS
