16710 | 6 March 2026 | 11:37

Малинов дава ценни съвети на съпругата си, свързани със социалната и благотворителна дейност, на която тя се отдава. До края на живота си Юлия Малинова отстоява правото си да е равнопоставена на своя съпруг

Тези дни ще честваме Международния ден на жената. Ден, в който да си припомним за вдъхновяващите дами от миналото ни. Сред тях е Юлия Малинова, съпруга на политика Александър Малинов. Той е известен в историята ни с това, че пет пъти е министър-председател на България, помогнал независимостта на страната ни да бъде реалност и с гласа на разума и умереността следва принципите на демокрацията. Според съвременниците му е държавник, който добре отмервал и пресмятал, не обичал ласкателствата.

Не по-малка е фигурата на жена му, която се отдава на обществена работа в подкрепа на правата на жените и в защита на всички онеправдани. Тя е родена през 1870 г. в Одеса. По произход е еврейка с холандски корени. След като завършва гимназия в Одеса, родителите ù я изпращат в Париж, за да учи зъболекарство. Във френската столица живее около руски емигранти, които следват социалдемократическите идеи, в които се увлича и тя. В Париж се запознава и с идеите за равенство на жените. Още в края на XIX век тя е убедена, че жената има свое достойно място в света на мъжете.

След като завършва университета, професорът М. Драгоманов поканил младата жена да дойде в България. Наскоро след като пристигнала у нас, тя се покръстила като православна християнка, за да мине под венчило с Александър Малинов. Той е завършил право в Киев, след това работи като съдия, прокурор и адвокат. Елегантен мъж със стил, притежавал култура и обноски, нетипични в онези години. Живеят в единствената си къща на „Граф Игнатиев“, която построява известният политик.

Двамата си помагат и подкрепят в начинанията. Малинов дава ценни съвети на съпругата си, свързани със социалната и благотворителна дейност, на която тя се отдава. До края на живота си Юлия Малинова отстоява правото си да е равнопоставена на своя съпруг.

Веднага след сватбата се захваща с работа в Софийското женско образователно дружество. Тя е една от активните жени и председателка на дружество „Милосърдие“. Членува в много столични дружества, сред тях и „Майка“.

След войните Юлия Малинова основава „Съюз на сиропиталищата“ в София и е негова председателка. През 1931 г. по нейно желание се построява летовище за деца в Берковица. Една от големите ù инициативи е създаването на комитета „Български накити“, който има за цел да се издирят български шевици и облекла, да се покажат на изложби и пазари в чужбина и да се популяризират.

По онова време жените все повече се стремят към образование и култура, някои дори вече учат в чужбина. Идеята за Българския женски съюз се ражда тъкмо от Софийското образователно дружество. Юлия Малинова се превръща в една от основателките му. Сред другите дами са Ана Карима, Рада Сталийска, М. Джидрова и Санда Йовчева. Жените вече издавали вестник „Женски глас“ – първият му брой е отпечатан на 1 ноември 1899 г., а през май следващата година вестникът става официално издание на Женския съюз. В него Юлия Малинова се занимава с новините от чужбина. Пише статии за историята на еманципацията, образованието по света, надига глас за приравняване на мъжките и девическите гимназии у нас и даване на изборни права на жените. В този вестник за първи път се поставя въпросът за извоюване на граждански и политически права на нежния пол.

Софийското образователно дружество взима решение да се свърже с женските дружества в страната и разпратило своето „Възвание“. През 1910 г. изпратило и второ, в което обширно е изложена програмата на срещата, която трябвало да се състои на 12 юли същата година в София. Във второто „възвание“ се поставяли големите въпроси за просвета, благотворителност, развитие на българката. От особено важно значение се явява дейността и на женските дружества за всестранното издигане и на българката в Македония и Одринско. На срещата присъствали жени от 20 града и 20 различни дружества в България. Четени са реферати от Екатерина Каравелова, Юлия Малинова, Ана Карима, М. Джидрова.

Накрая на срещата е избран и комитет – Рада Сталийска, Юлия Малинова, К. Конова и Ана Карима. Тяхната задача е да свикат първия учредителен конгрес.

На 12 ноември 1900 г. комитетът подал прошение до десетото Обикновено народно събрание от 20-те участващи в срещата дружества с изисквания. Сред тях да се допусне жената до университета, който до този момент е затворил врати за нея. Да се отменят постановленията на Закона за народното просвещение, които забраняват на омъжените жени да учителстват и намалявали заплатите на учителките с 10 %. Изисквал се още достъп на жените в училищните настоятелства, наравно с мъжете, както и поверяване на всички женски учебни заведения в ръцете на жени.

Документът бил подписан от стотици членки на дружествата в България. Едновременно с това комитетът се обърнал към Министерството на търговията да предвиди в бюджета си годишна помощ за женските професионални училища, като ги вземе под свой контрол и препоръча на местните общини да ги подпомагат.

Комитетът изпратил изложение до Всемирната лига за мир, в което описал турските жестокости над мирното християнско население в Македония, молел за застъпничество. Искал реформи на тази изстрадала страна, каквито били предвидени в чл. 23 на Берлинския договор.

След едногодишна работа на комитета, на 10 юли 1901 г., в салона на стопанското училище „Мария Луиза“ е открит Първия учредителен конгрес на Женския съюз с участието на 27 дружества. Изработен е устав, който е одобрен и организацията приема името Български женски съюз. В чл. 1 от устава са представени целите и задачите: умствено и нравствено повдигане на жената и подобрение на нейното положение във всяко отношение. Един след друг се организирали конгресите на Женския съюз, където вземали важни решения за подобряване живота на жените у нас.

Под ръководството на Юлия Малинова през 1905 г. е открито бюро „Женски труд“, което организира просветни, шивашки и търговски курсове за момичета, които по-късно се реализират в тези области.
През 1907 г. по време на шестия конгрес се видоизменя втората половина на чл. 1 от устава, където е записана неговата първа цел – „ратуване за равноправието на жената“. По време на войните Женският съюз замира, но после започва отново дейност. В това време Юлия Малинова е една от малкото жени, която се погрижила за прокудените от родината си бежанци от заграбените български краища.

Броят на женските дружества от страната, организирани в Женски съюз през 1931 – 1932 г. е 83. В него членуват 8 568 жени. Към тях е и младежкото женско дружество „Свежа струя“. Освен културни дружества, членуват и такива от професионален характер, сред тях дружеството на милосърдните сестри „Сестра“, това на чиновничките - дружество „Подкрепа“ в Пловдив, както и дружество „Самопожертвование“ на вдовиците и пострадалите от войните майки. Представят се сказки и беседи, поставят се въпроси за издръжка на професионални девически училища и курсове, откриване на детски приюти, забавачници, трапезарии, здравни станции, колонии, сиропиталища, староприемници и още редица полезни начинания. Към Женския съюз е открит Социален курс и Висша социална школа за обществено образование на жените.

Българският женски съюз е в непрекъснати отношения с останалите организации в страната, както и някои в чужбина. От 1906 г. членува в Международния женски съюз за равноправие и за политическа дейност.
В продължение на 30 години Женският съюз се бори за равенство между двата пола и образование на жените – средно и висше, както и изравняването на гражданските и политически права на жените с тези на мъжете. Българският женски съюз работи основно за нравственото и духовно издигане на българката. Образувани са специални комисии за просвета, за благотворителност, за права, за висок морал и др.
От основаването на съюза в продължение на 25 години Юлия Малинова е избирана в Управителния комитет. През 1908 г. става първа председателка. Това място заема и след това от 1914 до 1925 г.

По време на 25-годишния юбилей на Българския женски съюз, през 1931 г., Юлия Малинова е провъзгласена за негов почетен председател. Тогава съюзът решава да построи почивен дом, който да носи нейното име. Основан е фонд „Юлия Малинова – подслон за жени“. Тя подарява на фонда парцел от 600 кв. м в квартал около Софийската семинария, където по-късно построяват дом за нуждаещи се бедни жени. На бул. „Цариградско шосе“ е открит дом за сираци, който също носел нейното име.

За тридесет години Българският женски съюз успява да спечели симпатиите на обществото. Той е плод на усилията на хиляди жени, сред които е и Юлия Малинова, за да може българката да се развива и напредва.

След идването на комунистическата власт настъпват нещастни дни за семейство Малинови. Те имат двама синове и три дъщери. Всичките емигрират в Европа. В България остава само внукът им от най-малката им дъщеря Маня. Той е изселен от София. Успява да се срещне с майка си след 32 години раздяла.

Юлия Малинова си отива от света през 1955 г. Сама и далече от децата си. Надживява съпруга си, който умира през 1938 г. Зад нея остава светлата следа на живота ù, посветен на благото на жените, техните интереси, както и грижата за сираци и възрастни хора.